/Поглед.инфо/ На 27 май 2015 г. в Пантеона в Париж при величествена церемония бяха погребани четирима участници във френската съпротива. Саркофазите на Жан Зей, Женевиев де Гол Антониоз, Пиер Бросолет и Жермен Тийон бяха положени там, където почиват вече останките на 61 французи, белязали историята на Франция през вековете. Вдъхновено слово произнесе президентът Франсоа Оланд, припомни подвига им, подчерта че в Съпротивата са участвали комунисти, социалисти, голисти и дори роялисти без разлика на политически убеждения, религиозна принадлежност, раса. Апотеозът настъпи когато стотици младежи подеха Песента на партизаните “Ami entends tu…”, чиито първи куплет в превод гласи:
Приятелю, чуваш ли черния полет на гарваните над нашите равнини?
Приятелю, чуваш ли глухите викове на страната, оковавана във вериги?
О, партизани, работници и селяни, това е тревожен зов,
Тази нощ врагът ще научи цената на кръвта и сълзите”.
Невъзможно бе да се опише, трябва да се види грандиозното, вълнуващо преклонение, спонтанно бликналите сълзи в очите на хилядното множество, заплака и президентът.
Интернет предлага десетки коментари към текста на „Песента на партизаните”. Ето само два от тях:
Диан Гийо:”Без значение дали са републиканци или комунисти или каквито и да било други, по времето когато се е пяла тази песен французи – черни, бели, жълти – всички са се обединили под цветовете на републиката за да защитават общата родина”.
Колен Паскал:”Благодарим на участниците в съпротивата, които пожертваха живота си за нашата свобода, да не ги забравяме!”
А у нас не само сме ги забравили, по-лошо: промиват мозъците на вече второ поколение, че трябва да помним участниците в съпротивата срещу фашизма единствено като престъпници, чието единствено занимание е било да обират мандри. Дори един Вапцаров, световно признат поет и революционер, го изкарват заблудена овца, получила заслужено куршума, защото тръгнал да сваля властта, а на всичкото отгоре – срамота - бил и кривокрак, както „разкри” един, числящ се към писателската гилдия.
Френските младежи пеят вдъхновено Песента на партизаните, а техните български връстници не са и чували името на поета партизанин Христо Кърпачев. Химнът на българските партизани по неговото стихотворение„Септемврийци” е не по-малко вдъхновяващо от френската Песен на партизаните:
„Когато над Дунав се мръкне
И сънен Балканът заспи,
Отново в полетата бойни
Пожара на бунта гори”...
Кърпачев загива в битка като партизанин на 23 май 1943 г. След края на Втората световна война му е издигнат паметник, костница, в която са били погребани и други негови другари, паднали в антифашистката борба. Естествено след 10 ноември 1989 г паметникът е разрушен – въпрос на цивилизационен избор, както се изразяваха преди време сините талибани. Днес щафетата е не само крепката десница на Тома Биков, но и в соанираната ръчица на председателката на Народното събрание Цветето Караянчева, която не само оспори необходимостта от правосъдие срещу фашистките престъпници, но и с някаква нескопосана ирония се осведоми дали левите „няма да поискат диктатура на пролетариата”.
Да се чудим ли, че и тази година властниците изведнъж /и за кой ли път!/ се оказаха едни такива плахи и стеснителни пред провокацията „Луков марш”, пореден нагъл опит да бъде издигнат като кумир на съвремието ни създателят на Съюза на българските национални легиони, нашенската издънка на националсоциализма и фашизма.
А заблудените французи вкарват в Пантеона някакви там Жан, Женевиев, Пиер и Жермен- участници във френската Съпротива. Да, изписват я с главна буква - Resistance .