/Поглед.инфо/ През последните месеци се появиха множество материали, публикации, социологически изследвания, интервюта и документи, свързани със здравеопазването. Акцентите на Министерствата (на народното здраве и на финансите) и на соросоидния Институт за пазарна икономика са предимно счетоводни и либерално-пазарни. За тях пазарът, търговията със здравето е главна ценност. Част от публикациите са свързани и със структурата (вертикална и хоризонтално-териториална) на здравеопазването. Умерено ляво е виждането във Визията на БСП – разделението между държавно и частно здравеопазване. Всеобщо е общественото недоволството от функционирането на здравната система у нас. Визията на БСП за здравеопазването е поглед напред. Но не можем да минем и без два погледа назад – кратък анализ на предишната социалистическа и на сегашната неолиберална система на здравеопазване.

Предисторията на сегашната система на здравеопазването

За здравна система, която обхваща цялото население в България може да се говори през социалистическия период. След 1950 г. страната се изгражда всеобхватна система от национални, областни и общински болници, поликлиники, здравни и зъболекарски пунктове във всички градове и в почти всички по-значими села, заводи, фабрики, институти, училища, изграждат се множество диспансери, женски и детски консултации и т.н. Главното в тази система бе: безплатност на всички здравни услуги и грижи за пациентите; бърза, своевременна достъпност на всички и по всяко време до лекарска и зъболекарска помощ, осигуреност с лекарства, лекарствени пособия и препарати, и най-важното – достатъчно и добре подготвени лекари и медицински сестри. Издръжката е поета от държавата, няма платени услуги, няма здравни вноски от работещите. Част от издръжката на тази система бе поета от стопанските звена – за лекарските и зъболекарските кабинети в заводите и фабриките. Главните недостатъци на тази система бяха ниските трудови възнаграждения на лекари, медицински сестри, лаборанти, както и по-ниска снабденост със съвременна медицинска апаратура. Населението възприемаше тази здравна система като качествена и надеждна, независимо от отделни недоволства при лекуването на отделни болни. Но отделни хора подлагаха част от персонала на нерегламентирани семейно-приятелски натиск и опити за изразяване на „лична благодарност“ чрез кутия бонбони, бутилка марково питие или малък личен подарък. Независимо от слабостите ѝ тази система, наподобяваща някои скандинавски здравни системи, функционираше добре. Вместо тя да бъде усъвършенствана и подобрена, след 1989 г. тя целево бе недофинасирана и изправена пред сериозни, понякога непреодолими препятствия. Преди почти двадесет години тя бе брутално целево разрушена от седесарското неолиберално безгрижие за здравето на българския народ, както и под натиска на Световната банка и други соросоидни международни организации.

Пациентска характеристика на недъзите на здравеопазването

В публичното пространство циркулират множество негативни оценки за натрапената на българския народ противонародна здравна система. Всички са недоволни, с изключение на някои лекари и особено директори на частни и здравни болнични заведения. В общия хор на недоволството от здравните грижи в обществото доминират финансовите, търговските, структурните и разбира се политическите аспекти. Те са много важни за реформата на безкрайно реформираната и доведена до колапс здравна система. В целия многогласен хор май че се изгуби главното – пациента. От какво се нуждае пациента? От улеснен, бърз достъп до здравеопазване и качествено лечение и рехабилитация.

Първият и основен и по същество решаващ недъг е пазарната основа на функциониране на здравната система. Тя е създадена на пазарна основа, и на основата на пазарни отношения се извършва социална хуманна дейност. За целта бяха остойностени почти всички грижи за пациентите, доведени до абсурда за почукването на вратата на кабинета или лабораторията да плаща пациента от 1 до 3 лева. Неолибералите забравиха, или по-точно пренебрегнаха, златното правило, че живота и здравето нямат цена и здравеопазването не може да се развива на основата на търсенето и предлагането. За някои лекари и множеството здравни администратори пациентът вече не е пациент, а ходещ портфейл.

Нещо повече, вероятно умишлено така бе конструиранаа здравната каса, че тя да се превърне в средство за обогатяване на тесен кръг лица от здравния персонал, но и от задкулисието, в средство за огромно източване на средства от държавния бюджет и преливането им пряко или косвено в частните джобове. Невидимата ръка на пазара все по-дълбоко преджобва обикновените българи, тези с ниски заплати и пенсии, тези с ограничени финансови възможности. И 100 милиарда лева от бюджета и здравните осигуровки да се налеят в здравната система и здравната каса поне 98 от тях ще бъдат откраднати.

Вторият недъг е безкрайната бюрократизация. Формира се система на съставяне и разхождане на пациентите по йерархичните нива за и с много често безсмислени документи. За всяко нещо във здравето има не само остойностяване, но и подробно бюрократично документиране. То на пръв поглед изглежда самоцелно, за да се оправдаят щатовете на служителите на здравната каса. Но по същество те са и средство за: 1). Целево намаляване времето на личните лекари и извънболничните специалисти за преглеждане и лекуване на пациентите; 2). Изпомпване на макар и дребни суми от джобовете на болните или на техните близки. Например напълно излишните здравни книжки за хронично болните. Не само тяхното попълване, но и ежегодно закупуване на спекулативно висока цена за малкото книжно тяло (издател е известен в близкото минало лекар от лекарския съюз), както и разтакаване за заверяване в поделенията на здравната каса. 3). Разтакаване на пациентите и затрудняване на лекарите с рецептите за хронично болните. Във века на ИКТ, на пълната компютризация на лекарите, ДКЦ, болниците и аптеките е престъпление да не се използват електронен тип рецепти, подобно на тези в съседна Гърция.

Третият недъг е огромното неравенство във възможностите за лечение, предимно за достъп до качествено и ефективно лечение. Неравенството в доходите води пряко и до неравенство в ползване на здравните услуги. Милионерът, който държи милиони в кутии за обувки, винаги може да се лекува, в което си иска лечебно заведение, когато си иска, не толкова в България, колкото в чужбина. Богатият, дори и висшият високоплатен държавен служител, има грамаден избор къде да и при кого да се лекува. Бедният, който се нуждае от изкуствена клапа на сърцето няма пари да доплати 10 000 лева и умира, за богатия и членовете на неговото семейство няма този проблем. Това се отнася не само за прегледите, консултациите, лечебните процедури и възстановяването и в най-голяма степен – в закупуването на лекарствата. В реимбурсивния списък не са включени редица лекарства, изследвания и прегледи. За богатия не е проблем да си плати тези неща, но бедният е силно ограничен. А процентомерът на всеки болен показва, че липсата на лекарство или изследване в този списък за него е 100% отказ от лечение. Незначителни, символични са доплащанията от здравната каса на множество лекарства. Поради това част от хронично болните престават да ползват здравната книжка и си купуват лекарствата на свободни цени. Нешо повече, отделни лекарства имат различни цени – в аптеките те са с по-високи цени по здравна каса и по-ниски за другите пациенти. И това ако не е източване на здравната каса! Поради бедност редица болни не купуват част от предписаните им и необходимите им лекарства. И това на никой медицински експерт, журналист и министерски чиновник не му прави впечатление!

Неравенството в достъпа до лечение е най-силно проявено в териториален аспект. Стремежът към парите доведе до разкриването на частни болници и кабинети в големите градове. В същото време течеше процес на умишлено закриване на общинските болници в малките населени места, понеже не носели печалба! В резултат дори големи райони от страната, особено планинските и крайграничните земи останаха без здравеопазване. За да получи човек медицинска помощ трябва да измине множество десетки километри по разбитите трето, четвърто и петокласни междуселски пътища, а има и места до които не може да достигне и т. нар „спешна помощ“. А ако семейството няма лека кола, и състрадателни комшии, по същество болният е обречен, особено при инфаркт и инсулт . А в тези части от страната като правило личните лекари се появяват един или два пъти седмично, а дори в областни центрове няма денонощно работеща аптека, а в селата и дори обикновена аптека. Ограничаване на достъпа до здравна помощ са т.нар. „направления“. Когато ти откажат направление за специалист за твоето заболяване за теб това е 100% недостъпност да здравна грижа. Това от една страна. От друга – пациентите стават зависими и сервилни пред личните лекари, унижават се само и само да получат направление. А от трета страна се формират вериги (свързани приятелски или бизнес кръгове) за използване на направленията.

В Конституцията на Република България пише, че здравеопазването е безплатно. Но по същество то е платено. Кой ли го е грижа за Конституцията? И то е яко платено от пациентите. При средно доплащане между 20 и 30% с лични средства от пациентите за ЕС, то размерът в България е около 55% - най-високо в ЕС. А за отделни заболявания е дори над 80%.

Огромно неравенство има при купуването на лекарствата. То води до огромна несправедливост. В България има най-високата смъртност в ЕС. По причина за смъртността на първо място са сърдечно-съдовите заболявания – около и над 55%, т.е. всеки двама от трима почиват от тези заболявания. Най-често боледуват хората и се нуждаят от здравна помощ във възрастта след 60 години. Те са около две трети от ползващите системата на здравеопазването. Но сърдечно-съдовите заболявания за тази възраст са характерни за над 80% от възрастните хора. В същото време това е групата заболявания (с изключение на редките заболявания), при която има най-значимо доплащане от пациентите, по мнение на редица специалисти – над 80%. На второ място след тази група са раковите заболявания. И дори за тях бе намален делът на реимбурсиране (доплащане от здравната каса). По същество тези две групи заболявания включват почти всички пенсионери, а те са най-бедните. И се получава, че най-бедните доплащат най-голям дял от здравната помощ. А къде отива солидарността на системата? А къде отида справедливостта, след като цял живот си плащал здравни вноски? А дали това не е направено нарочно, с цел геноцид на възрастните хора – незначителни пенсии и големи доплащания за лечение?

Четвъртият недъг е спекулата. Обикновено у нас тя е наричана източване. Проблемът не е в понятието, а в резултатите. Увеличени са над 5 пъти средствата за здравеопазване за десет години, а няма резултат, има масово усещане на неудовлетворение. Нараства броя на частните болници, намаляват общинските болници, във фактически фалит са редица окръжни болници. Това влошава не само достъпа до медицински грижи, но и увеличава спекулата с цените на здравната помощ. Най-значима е спекулата с лекарствата и лекарствените препарати, импланти и хранителни добавки. По публични данни за лекарства в България се изхарчват над 5.2 млрд. лева. От които преобладаващата част – над 50% са лични средства от пациентите. По този показател България изпреварва почти всички европейски страни. Обществена тайна е, че в повечето европейски страни (значително по-богати) цените на лекарствата са по-ниски от тези в бедна България. Дори произвежданите в България лекарства са много по-скъпи от цените им в чужбина. Цените на лекарствата се увеличават пряко и скрито. Вносителят на определено лекарство или хранителна добавка ги пакетира и пуска в аптечната мрежа. След време , без да променя опаковка и съществено да изменя цената, намалява количеството на вложеното в опаковката лекарство или хранителна добавка. Например вместо 120 хапчета, те стават 90. Спекулата е явна, но не се знае защо тя не се вижда от Комисията за защита на потребителите и специализираните контролни органи върху лекарствата и храните. А в някои европейски страни има ясен регламент на образуването на цените на лекарствата! Но ние не сме от тях.

Петият недъг е корупцията. Тя е повсеместно разпространена. Една част е узаконена чрез правилници и наредби. Типичен пример е изборът на лекар за лечение в болница – от 300 до 900 лева. Не по-малка е корупцията „под масата“, когато болни или техни близки нерагламентирано плащат на известни и изтъкнати лекари – специалисти по различни болести. По-добрите и качествено работещи, по-търсените лекари следва да получават и по-големи трудови възнаграждения, но не за сметка на пациентите, а от сметката на болницата – държавна, общинска или частна. Силно разпространена е и корупцията при обществените поръчки за доставката на лекарства, лекарствени препарати, импланти, консумативи миещи средства, постелочен инвентар и т.н.

Шестият недъг е липсата на бърза, своевременна и спешна помощ, своевременен достъп до лекарска помощ. Публична тайна е бедственото положение на т. нар „спешна помощ“. Няма достатъчно съвременни и здрави коли, няма необходимата апаратура, няма достатъчно лекари. А за медицински хеликоптери дори никой не желае и не може да си помечтае. Като прибавим и неадекватните реакции на голяма част от операторките на 112 – ситуацията се разбира, че е бедствена. Особено ако си над 60 години възраст. Почти нямаш шанс навреме да дойде линейката. Да, спешната помощ и особено спешните отделения на големите болници твърде често са пренатоварени, понеже няма необходимата спешна помощ в ДКЦ. Някой неадекватно мислещ чиновник, гледайки тавана, е измислил, че личните лекари трябва да са на разположение по 24 часа в денонощието през всичките дни на седмицата и 365 дни в годината! Това по същество е отказ от помощ за болните. Лекарите не са машини, нито пък роби на пациентите. И една голяма част от болните в неприемното време на личните лекари, заедно с неосигурените, се изсипват пред спешните отделения на болниците. И държавните и общинските болници поемат удара на неотложната и спешната помощ.

Какво да се прави? Назад към бъдещето на здравеопазването!

Социологическо изследване на Афис разкрива, че огромната част от българите: не искат допълнително да доплащат за лечение; 67% са против идеята на счетоводителят Ананиев да се въведе задължително допълнително здравно осигуряване; 80% са за премахване на спекулативното оскъпяване на лекарствата; 69% са за това най-високоплатените чиновници да плащат пълния размер на здравната вноска; 64% от българите са за премахване на търговския характер на държавните болници и поликлиники и т.н. Най-важното е, че преобладаващата част (51%) са за преминаване към пряка бюджетна издръжка на здравеопазването – без здравна каса, по подобие на националните здравни служби във Великобритания, Испания и Швеция. Авторите на анкетната карта са пропуснали да попитат анкетираните дали искат модела на пряка бюджетна издръжка, който бе в България преди недомислието на СДС, реализирано в действащата сега здравна система

Да, бъдещето на сигурна и ефективна здравна система в България е назад, към миналото. Там е заровено бъдещето. Премахването на здравната каса ще освободи голям паричен ресурс, изразходван за издръжка на огромната администрация, ще позволи решително премахване и ограничаване на бюрокрацията и премахване на излишната документация, съкращаване възможностите за достъп до здравна помощ на огромната част от българите. Идеята във Визията на БСП за разграничаване на държавното и общинското здравеопазване следва да се доведе докрай. Който иска да се лекува в частно здравно заведение при лукс условия да бъде добър да си направи доброволна вноска в която си иска компания или да си плаща в брой. Негова си работа. Държавното здравеопазване следва да дава възможност на всеки осигурен да получи необходимата му здравна помощ.

Назад към миналото са и идеите са да се възстановят всички бивши поликлиники, в тях да има приемно време от 7.00 до 20.00 часа от общопрактикуващите лекари, да има необходимите лекари по специалности и лаборатории и възможности за други изследвания, за да не се налага пациентите извън големите градове да пътуват десетки километри за тях; да се възстановят училищните лекари. Следва да се възстановят и нощните дежурства на лекари и сестри в поликлиниките.

Назад към миналото е и потребността за възстановяване на женските и детските консултации. Повечето личните лекари сега не са специалисти по детски болести. Те са майстори в издаването на фалшиви бележки на децата и учениците за отсъствие от детска градина и училище.

Но само с опита на миналото не става. Трябват и нови неща. Сред тях са: значително, но справедливо повишаване на възнагражденията на лекарите (според квалификацията, резултатите от труда и оценката на пациентите) и медицинските сестри, на лаборантите и рехабилитаторите; обзавеждане на държавните и общинските болници със съвременна медицинска техника; специализации на лекарите за овладяване на нови методи и използване на най-съвременни средства на лечение; създаване на съвременна истински спешна медицинска помощ и т.н.

Много важен аспект е повишаване на жизненото равнище на хората, увеличаване на техните доходи, а чрез тях и възможностите за пълноценно и здравословно хранене и водене на здравословен начин на живот. Повишаването на жизненото равнище и качеството, достъпността и навременността на здравните грижи са взаимно свързани.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели