/Поглед.инфо/ "Подслушваха мен и дома ми преди Десети ноември. Това се отрази и на мен, отрази се и на синовете ми", разкрива поетът Недялко Йорданов в интервю за списание "Биограф".
"Знаех, че всичко се подслушва. Това ми заяви най-нагло на 5 ноември 1989 г. на премиерата на „Страшният съд“ на Стефан Цанев в Бургас (моя постановка) шефът на подслушването в ДС Бургас: „Внимавай, всичко знаем за теб, включително и какво правите в спалнята с жена си…“.
Това не отмина и синовете ми. Големият ми син Асен беше предаден от жена си, която редовно пишела донесения за мен и самия него в ДС. Малкият ми син Недялко беше арестуван и разпитван в МВР за една откъсната страница от дневника на класа. И когато казал, че вярва в приятелите си, разпитващият го ударил по главата с папката за показания и казал: „Тези ми ги разправяй на баща си поета“, разкрива авторът на "Не остарявай, любов"
Той пояснява, че след 10 ноември е разбрал точните имена на доносниците.
"Някои от които много близки на мен и семейството ми, други – актьори от театъра… Това стана като пишех книгата за моя баща и получих достъп до някои досиета, както и до своето собствено, голяма част от което унищожено през 1990 г.
Оказа се, че за мен е написал донос и някой си агент Димитър… Няма да споменавам името му", казва поетът.