/Поглед.инфо/ Просто си мисля! В този наш шантав Преход какви нежни определения измислихме!
Не казваме бедни, сиромаси, а социално слаби.
Не казваме цигани, а роми, не ги наричаме сакати, а трудно подвижни...
Не казваме, че сме в блатото на капитализма, а че градим пазарно ориентирано демократично общество...
Не признаваме дори, че се тресем от страх, а че просто сме стресирани – колко нежно звучи!
Човекът продължава да е най-интересното нещо за изучаване. Сигурно е било е епохално събитие, когато някога, много някога, човек за първи път се е изправил на задните си крака! Велик еволюционен подвиг! Само че още от тогава той не може да пази равновесие. И се люшка – ха насам, ха натам … Където впрочем е ... хлябът.