/Поглед.инфо/ В петък вечер се почувствах особено.
Слави изпя песента „Ще ти скъсам гъза“.
И я посвети на Конституционния съд.
Този съд е над всичко в България.
Но могат да му скъсат гъза – така излезе.
Бях първият гост на „Шоуто на Слави“.
Представиха ме като „човекът, чиято съдба биха искали да имат“.
Притесних се - но си казах, че така са решили, понеже се бяха случили доста неща.
Спираха ме и сетне отново ме пускаха по телевизията.
Накрая, преди 10 ноември 1989-а, властите ликвидираха моята „Всяка неделя“.
Тя бе наричана „Следобедната Църква на Българина“.
Органът на Комунистическата партия „Работническо дело“ обаче писа, че окончателно съм нагазил в блатото на антикомунизма.
После, след „Великата Промяна“, правителството на Луканов излезе със специално Заявление срещу мен.
През 1990 година имаше и Декларация на Председателството на БСП.
През 2004 година пък – Декларация на Обединените демократични сили на Костов, прочетоха я от трибуната на Парламента.
През 1990 година искаха да ме съдят, понеже съм бил нарушил Конституцията с интервюто си с царя.
Сега пък циганите искат да ме съдят, понеже съм наричал някои техни животни точно така, както трябва – „животни“.
И т.н.
А аз си мислех, че по някакъв начин лекичко съм побутвал свободата в телевизията.
Но в петък вечер чух „Ще ти скъсам гъза“, посветена на Конституционния съд.
И се попитах: заради това ли беше всичко?
Изобщо – това ли е свободата?
Да скъсаш нечий гъз?
