/Поглед.инфо/ Срещата в Хелзинки трябваше да се поведе най-малкото заради това да се насладим на реакцията на западните политици, експерти и медийници. Съдейки по градуса на паниката и ненавистта, той славно успя. Сергей Лавров в отговор на въпрос за това, как е минала срещата на Путин и Тръмп, заяви, че преговорите са минали “разкошно“, а това, че представителите на американския политически истеблишмънт вече призовават за военен бунт за сваляне на „предателя Тръмп“ само потвърждава точността на оценката, която даде ръководителят на руската дипломация.

„Къде са нашите военни? Главнокомандващият се намира в ръцете на врага!“

Бившият ръководител на ЦРУ Джон Бренън:

„Пресконференцията на Доналд Тръмп в Хелзинки е вече нещо повече от „сериозно престъпление“ (подразбира се формулировката „сериозно престъпление“ от условията за импийчмънт на президента на САЩ). Това беше истинска измяна на Родината. Коментарите на Тръмп бяха не просто дебилни. Той е изцяло в джоба на Путин. Републикански патриоти, къде сте???“

Британската държавна пропаганда не изостава от американските си колеги. „Тръмп застана на страната на Путин против ФБР“ - съобщават на зрителите и читателите си ВВС.

#TreasonSummit (#СрещанаПредательството или #СрещанаИзмяната) е най-популярния хаштаг в американския сегмент на туитър.

Много ярко се изказа сенаторът Джон Маккейн, който в специално заявление по повод на срещата подчерта, че срещата е била „трагична грешка“. Нещо повече, Маккейн заяви, че Тръмп „по жалък начин <...> се е унижил пред тиранина“, разбирайки, че тиранина е Путин.

Говорителят на Палата на представителите на САЩ, републиканецът Пол Райън официално осъди Доналд Тръмп:

„Президентът трябва да разбира, че Русия не ни е съюзник. Не съществува морално равенство между САЩ и Русия, която е враждебна по отношение на нашите най-базови ценности и идеали. САЩ трябва да се концентрират върху това да заставят Русия да отговори за извършеното и да я заставят да прекрати злобните си атаки срещу демокрацията“.

Трябва да се отбележи, че говорителят на Палата на представителите на САЩ доста ясно е формулирал доктрината за моралното превъзходство на Америка над Русия, подразбирайки, че Съединените щати имат моралното право да действат както им се иска, да се намесват в чуждите избори, да убиват президентите на другите държави, да бомбардират другите страни без мандата на ООН и да лишават от живот без съд и следствие техните граждани и при това Щатите все пак ще запазват моралното си превъзходство над Русия – просто по силата на това, че Вашингтон има някакви идеали и ценности.

Няма как да не стигнем до извода, че в американския политически истеблишмънт има определен сегмент политици, за които диалогът от общочовешки позиции е невъзможен по принцип, просто по силата на това, че те са неспособни да признаят поне някакво равенство в правата между американците и представителите другите държави на планетата. Колкото и да е странно, на този фон прагматичната, а на места и цинична политика на Тръмп изглежда като образец на хуманизма.

Гледайки медийната и политическата реакция на срещата, може да се помисли, че цяла Америка в единен порив се надигна срещу „предателя Тръмп“, но това би била погрешна оценка. У много американци медийната истерия предизвика здрав смях или даже чувство на облекчение, основано на простата логика „от противното“: ако ненавистния за избирателите истеблишмънт е толкова зъл за действията на държавния глава, значи президентът всичко прави правилно. А когато американският сенатор Линдси Греъм довежда нещата до истерия и до абсолютен абсурд и иска топката от триумфалния шампионат, подарена от Путин на Тръмп задължително да бъде проверена за наличие на шпионска апаратура – той сам веднага става обект за насмешки.

Много американци обръщат внимание на това, че мира с Русия е еднозначно по-добре, отколкото война с нея, която се опитват да предизвикат привържениците на Клинтън (те никак не могат да се примирят с поражението си на изборите от 2016 година) Джак Пособец (Jack Posobiec), един от медийниците от кампанията на Тръмп формулира тази позиция в популярен туит:

„Вдигнете си ръцете тези от вас, които не искат да започнат война с друга ядрена държава поради факта, че паролата на пощата на Джон Подеста (Подеста е ръководител на кампанията на Клинтън, когото уж са разбили „руските хакери“) е била думата „пар0ла“.

Нещо повече, медийните усилия за прокарване на мита за решаващата роля на Русия за избиране на Тръмп водят до неочаквани странични ефекти. Например в пряк ефир на американския парламентарен телевизионен канал C-Span позвъня жителка на щата Кентъки, която напълно сериозно заяви, че „би искала да благодари на руснаците за намесата в изборите, която не е позволила на Хилари Клинтън да стане президент“. Определена част от аудиторията еднозначно вижда ситуацията по схемата “врагът на моя враг е мой приятел“ и в качеството на общ враг напълно подхожда кланът Клинтън.

Владимир Путин буквално взриви американското информационно поле  и много вероятно е, че част от американците, особено републиканците, започнаха да се отнасят с по-голяма симпатия към Русия и руския лидер след срещата. На пресконференцията след преговорите Путин спомена Джордж Сорос, който се намесва в изборите по цял свят, а също разказа за финансирането на избирателната кампания на Хилари Клинтън с помощта на „мръсните пари“ на Бил Барудър и двете теми предизвикаха буквално буря от възторг сред най-радикалните привърженици на Републиканската партия, за които споменаването в негативен контекст на Сорос и Клинтън е ясен маркер, че пред тях е приятел или минимум потенциален съюзник, с когото еднозначно трябва да се договориш.

Срещата в Хелзинки в известен смисъл се оказа по-резултатна, отколкото можеше да се очаква. До срещата ние писахме, че “ако двамата майстори на политическия реализъм (Путин и Тръмп) се договорят помежду си, това ще бъде добра новина за целия свят. Най-малкото заради това, че когато прагматиците се договарят, оръдията мълчат“.

Доналд Тръмп вече след визитата, отговаряйки на цунами от критика по свой адрес заяви:

„По-добре ще поема върху себе си политическия риск, опитвайки се да постигна мир, отколкото да рискувам мира заради политиката“.

Това е много нехарактерна позиция за американския истеблишмънт. И тя дава определена надежда за това, че мирът действително има шанс и за това, че този шанс след срещата стана малко, но по-голям.