/Поглед.инфо/ Американските леви успяха да наложат на цяла Америка идеята, че по отношение на белите хора просто не може да си расист, убеден е водещият на Fox News Тъкър Карлсън. Според журналиста, това особено нагледно се демонстрира от скорошния скандал с новия репортер на The New York Times, която си позволява крайно радикални изказвания по отношенията на белите, но получи пълна поддръжка от страна на левите медии.

Днес искам да ви разкажа за още едно днешно събитие, както ни се струва то много говори за това, в какво направление се движи нашата страна. Докато сте пораствали, вие навярно се научили един от основните морални принципи: към другите хора трябва да се отнасяш като с личности и изхождайки от това, кои са те. Хората трябваше да се съдят по техните постъпки, изречения и решения.

Това бе добър принцип. Ние не винаги го съблюдавахме, нито на лично равнище, нито на държавно, но се стараехме да го следваме, доколкото можем, да полагаме всички усилия просто защото предразсъдъците раняват хората и ги унижават. Но по някаква причини модерните леви, присъстващи в нашите държавни институции решиха да отхвърлят тази идея и да поемат на въоръжение друг стандарт, едновременно нов и древен. Вероятно сте приемали за даденост, че обвиняването на хората въз основа на расата им, колективните наказания и определянето на моралната чистота въз основа на родословието на човека са вече дискредитирани идеи, зловещи реликви на тъмни времена. Но се оказа, че това не е така. Оказа се, че в „Ню Йорк Таймс“, както и сред повечето левичари, всички тези идеи са проникнали искрено.

Вчера вестникът обяви, че взима на работа жена, наречена Сара Чон, която трябва да пише текстове за технологията. Само часове след това съобщение, читателите на NYT откриха в профила на Чон в „Туитър“, който според някои източници тя не се е погрижила да премахне, защото не се е срамувала от него.

Ако се съди по публикациите на Сара Чон в „Туитър“, тя е озлобена ксенофобка и дори не се опитва да го скрие. Ето някои примери за нейните туитове, цитирам: „Мамка му, дяволски обича да злословя срещу старите бели мъже“. Друг цитат: „Ох, е***е ги белите пускат си коментарите в интернет като кучета, които пикаят на пожарни хидранти.“ И още: „#Анулирайте белите“.

Веднъж Чон публикува лично изготвена от нея графика, според която колкото повече се увеличава степента на „бялото“, толкова повече се увеличава параметъра на „ужасността“, а също така отбеляза, че белите хора миришат на кучета.

И ето още един цитат: „Белите хора спряха да се размножават. Скоро всички ще изчезнат. Това беше моят план от самото начало“. И така нататък, и така нататък.

Днес в американския бизнес са уволнявани и за много по-малко сериозни неща от това. Но „Ню Йорк Таймс“ реши да се застъпи за Сара Чон. Ето откъс от официалните изявления относно ситуацията с журналиста, цитирам: „Поради факта, че Чон е журналист, както и момиче от азиатски произход, тя често е била нападана в мрежата. След определен период от време, тя е започнала да отговаря на тези атаки, имитирайки реториката на тези, които я нападат“.

С други думи, Сара Чон не е виновна за нищо, а расизмът срещу белите хора от нейна страна е отговор на расизма на самите бели. Тя е жертвата тук – тя е унижена и оскърбена випускница на Харвард

  Някои от защитниците на Чон сред журналистите обвиниха критиците, че измъкват коментарите ѝ от контекста, но това не е вярно - проверихме и не бе намерен контекст на тези туитове. Сара Чон е гневна на цялата човешка раса и е обявявала това по „Туитър“.

Мислехме си: добре, поне някой в лагера на левицата, поне един отговорен човек, ще се намръщи от всичко това - това е толкова ужасно, отвратително нещо. Някога хората биха решили, че няма да има оправдание за това. Но съвременните прогресивни не само че са готови да я защитават, но и атакува всеки, който ще поставят под въпрос „радост“, която изпитва Сара Чон, когато обижда белите хора. Главният редактор на The Huffington Post Лидия Полгрин, която мнозина от нейните колеги по професия смятат за пълна идиотка, заяви че критиката по адрес на Чон е, цитирам: „част от по-дълбока и тревожна тенденция десните провокатори да искат уволнението на журналисти". Крайнодесни провокатори, си имаме тук, да, точно.

По принцип дори не призоваваме Чон да бъде уволнена - ние не сме либерали или Сара Чон, да вярваме, че всеки, който не е съгласен с нашите възгледи, трябва да бъде подложен на натиск. Вярваме в свободата на словото, дори когато тази дума е достойна за порицание - особено в такива случаи.

Това, което наистина искахме, беше някаква честност. Нека просто престанем да лъжем за минута. Сара Чон каза неправилните неща, но това шокира, само защото тя изрази тези мисли толкова пряко. Всъщност нейните възгледи са съвсем обикновени за американския естаблишмънт, или дори универсална истина за него. Опитайте се да намерите поне един държавен служител, члено на администрацията на колеж или на ръководител на отдел „Кадри“ във всяка фирма, който да не е съгласен с идеята, че хората все още трябва да бъдат съдени по цвят, както и някои раси – на по-благородни и достойни от другите. Да, всички те мислят така, всички! И това, което е характерно, са едни и същи хора, които първи започват да викат за расизма при най-малък повод и дори без никаква причина. Те виждат себе си като заклети врагове на расизма, дори си го татуират, но често те са основните проводници на тези идеи. Каква дълбока ирония.

Как го постигнаха? Много просто - те променят смисъла на този термин. Колко много кратко и точно бе изразено преди няколко години на сайта Vice.com, цитирам, "“просто е невъзможно да бъдеш расист към белия човек“. И левият вече в почти пълна сила са готови да го приемат за даденост, наистина вярват в това.

Такава е гледната точка. Не е трудно да се досетите до какво водят такива идеи - вече видяхме това. Трябва да се страхуваме от всичко, независимо от цвета на кожата. Историята знае много примери за това, което се случва, когато хората започват да мислят в тази посока, и всички тези примери са тъжни. Това е ужасно. Именно този стил на мислене беше наложен на страната ни от левицата. Тази гледна точка е необходима, за да се дехуманизира човек и да се изтрие това, което прави всеки от нас интересен, различен от другите и важен, което ни води до състоянието на обезличаване на членове на обществото. Това е тоталитаризъм и ние трябва да се противопоставим на това по всички налични начини.

Превод: Поглед.инфо