/Поглед.инфо/ В американската история има престъпление срещу собствения народ – това е Великият американски Голодомор в същата злополучна 1932/33 г., в резултат на които САЩ се лишават от милиони свои граждани-.

„Golodomor ad usum externum“ (Голодомор за външна употреба“

САЩ постоянно се опитват да преподават на Русия строгите „уроци на Голодомора“.

„Комисия, създадена от Конгреса на САЩ през 1988 г., достига до извода, че в периода на Голодомора една четвърт от украинското население – милиони украинци са преднамерено унищожени от съветското правителство чрез геноцид, а не загиват просто заради лоша реколта.

„На 20 октомври 2003 г. Камарата на представителите в Конгреса на САЩ прие резолюция по Голодомора от 1932-33 г., в който го призна като акт на терор и масово убийство, насочено срещу украински народ“.

„През ноември 2005 г. Камарата на представителите на Конгреса на САЩ прие резолюция, която разрешава на украинските власти да открият във Вашингтон паметник на жертвите на Голодомора от 1932-33 г. и го признава“

„Конгресът на САЩ тази година (2008) може да разгледа нова резолюция за Голодомор в Украйна през 1932-33 г.“

Подобри новини незабавно запълнят лентите на информационните агенции, обилно се цитират от пресата, подхващат се от телевизията и правозащитните организации, чрез информационни инжекции насилствено се вкарват в съзнанието на милиони по света.

Но зад кадър в новините остава въпросът: с какво е свързана такова настойчиво, почти

Настойчиво внимание от Конгреса на САЩ към събития със 75-годишна давност и отдалечена от тях точка на планетата. Защо напълно осведомените американци не протестират тогава, през 1932-33 г. а се заемат едва след 50 години? Текущите интереси на политическата борба срещу СССР и влиянието на Русия в Постсъветското пространство, стремежа завинаги да се откъснат от единната руска нация – малорусите

Отново и отново изкушават американците да повтарят гьобелсовата фашистка пропаганда от 30-те години за това, че „милиони украинци са преднамерено унищожени от съветското правителство“.

Версията за особено изостреното чувство на състрадание и справедливост, присъщи на американските конгресмени отпада веднага – достатъчно е да се потърси една (една, а не три) резолюции на Конгреса, където геноцидът по отношение на коренното население на САЩ да бъде честно наречен геноцид или поне „масово изтребване“ и това въпреки, че по-голямата част от населяващите територията на САЩ народи са унищожени напълно, а общата им численост последователно и целенасочено е намалена приблизително сто пъти.

В американската история има и друго престъпление срещу собствения народ – това е Великият американски Голодомор от същата злополучна 1932-33 г., в резултат на който САЩ се лишават от милиони свои граждани.

За това, както и за геноцида над коренното население няма да откриете осъждащи резолюции на Конгреса, гневни речи на американските политици, паметници, изграждани в годишнината на масовото унищожаване на хората и други знаци на памет. Паметта за това е надеждно замаскирана в подправени статистически измисления, а изчистените от свидетелствата престъпни архиви, писани от „невидимата ръка на пазара“ са лакирани с оди за гениалността на президента Рузвелт и щастието в организирания от него за нацията „обществен труд“ – в същността си малко отличаващи се от ГУЛАГа и епопеята на строителството на Беломорканал. Разбира се според американската версия на историята единствено „в Съветския съюз милиони мъже, жени и деца стават жертви на жестоките действия и политики на престъпния тоталитален режим“. Към американската история такива определения са недопустими.

Да пробваме да развеем този мит, опирайки се само върху американски източници.

Подправена статистика или къде са седем милиона души?

Опитите да се запознаем с официалната демографска статистика на САЩ зашеметяват веднага: данните от статистиката през 1932 г. са унищожени – или много добре скрити1. Просто ги няма. Без обяснителна причина. Да, те се появяват по-късно като ретроспективни таблици. Изучаването на тези таблици също довежда внимателния изследовател но изумление.

На първо място, ако се вярва на американската статистика, за десетилетието 1931-40 г. по динамика на прираст на населението САЩ губят ни повече, ни по-малко от 8 млн. 553 хил. души, при това показателите на прираста на населението се променят изведнъж, едновременно, двойно (!) точно на ръбя на 1930-1931 г., падат и замират на това равнище точно за 10 години. И също така неочаквано след десетилетие те се превръщат към предишните си значения. Никакви обяснения за това няма в обширния, в стотици страници текст на доклада на Министерството на търговията на САЩ „Статистическо резюме на САЩ“.

Въпросът е просто се заобикаля с мълчание.

Всеки отговорен демограф ще ви каже, че рязкото двойно изменение на показателите на динамиката на населението в стомилионна огромна страна може да се случи единствено при масово измиране на хората.

Възможно е хората да са си тръгнали, да са емигрирали, да ся бягали от страшните условия на Великата депресия? Да вземем точните, подробни данни по имиграцията от и към САЩ и движението на населението, които лесно се проверяват при сравнение с данните от другите държави и затова напълно заслужаващи доверие. Уви. Имиграционната статистика изобщо не потвърждава тази теория. Действително, в самия разгар на депресията, навярно за първи път в новата история на САЩ, страната е напусната от повече хора, отколкото влизащите в нея. Общо през 30-те години страната е напусната от 93 309 души повече от пристигналите в нея, а десетилетия по-рано в страната допълнително пристигат 2 960 782 души. Нека коригираме цифрата на общите демографски загуби на САЩ през 30-те години на 3 054 000 души2.

Обаче, ако отчетем всички причини, в това число и имиграцията, то е справедливо да добавим и 11,3% към недостига на населението през 30-те години като се има предвид увеличаващото се население на САЩ през 20-те години, ръстът на демографската база.

Общо според изчисленията населението на САЩ през 1940 г., при запазването на предишните демографски тенденции трябва да съставя най-малко 141, 856 млн. души. Фактическото население на страната тогава е общо 131, 409 млн. от които едва 3, 054 могат да се обяснят с измененията на динамиката на миграцията.

И така 7 млн. 394 хил. души просто отсъстват през 1940 г. Няма никакво официално обяснение по този повод. Предполагам, че никога няма да се появи. Но ако такова все пак се появи, унищожаването на статистическите данни за 1932 г. и явните признаци на фалшифициране на данните в по-късните преброявания завинаги ще лишат правителството на САЩ да дава каквито и да е заслужаващи доверие коментари по този въпроса.

Впрочем, американците далеч не са сами в стремежа си систематично да унищожават компроматите и да крият загубите на населението от глад. Това е напълно наследствена черта на англосаксонската политика и е родом от Британската империя. Така през 1943 г. британските власти допускат чудовищен глад в Бенгалия, в резултат на който загиват повече от 3,5 млн. души, а дотогава напълно успешно морят от глад Ирландия.

Организирането на масовия глад в Индия е отговор на британската администрация за въстанието от 1942 г. и подкрепата на населението към „Индийската национална армия“. Но вие няма да намерите данни в британските източници през тези години. Единствено това, че Индия постига независимост ѝ позволява да събере по-късно и да обнародва тези материали. В противен случай чудовищният британски Голодомор от 1943 г. никога и не би стана известен, всичко би било надеждно изтрито и скрит, както се случва с материалите за жертвите на Великата депресия. Всяка колониална държава си има подобни скелети в гардероба.

Когато САЩ се разпаднат – и едва тогава, ние с вас ще разберем много интересни неща за престъпленията на властите на САЩ срещу собствения им народ, за геноцида на коренното население на континента и за тези трагични времена. И е възможно тогава бъдещият осведомен читател да се удиви от противопоставянето на мъдрия Рузвелт и злодея Сталин, както сега нас искрено ни удивява превъзнасянето на един управник от грубата брутална древност пред друг. Всички са проливали кръв, водили войни, вършили престъпления и злодейства.

Но ние живеем днес, където чудовищния Сталин, уморил цели народи противостои на белия пухкав Ангел на доброто „Made in USA“ и този ангел яростно крещи за милионите нарочно убити с глад. Как онези там, в Конгреса, смятат броя на жертвите на Голодомора? Това не е лесно Изследователите на „Голодомора“ често се оплакват от недостатъка на статистиката, от непълнотата ѝ, на това че броят на загиналите се извежда чрез груби изчисления по метода, който използвахме по-горе3. На основата на какви изчисления на „броя на жертвите на Голодомора“ Конгресът на САЩ и сателитите им постоянно приемат все нови и нови резолюции, обвинявайки СССР, Русия и комунизма в многомилионни жертви.

Горепосочените извадки от изчисленията са само проверка на точното използване на тези принципи в самите САЩ. И с тази проверка на цитаделата на демокрацията и правата на човека се срутва. И така господа:

„Къде са 7,394 млн. души, изчезнали от статистическите данни през 30-те години?

Фонът на великия Голодомор

Началото на 30-те години е истинска хуманитарна катастрофа за САЩ. През 1932 г. броят на безработните достига до 12,5 млн. души. При това цялото население на страната, включително децата и старците е 125 млн. Пикът е в началото на 1933 г., когато безработните в Америка вече са 17 млн. с членовете на семейството това е колкото напълно безработна Франция и Великобритания!

Малък щрих от тази епоха: когато през 30-те години съветската фирма „Амторг“ обявява, че търси набор от специалисти за работа в СССР, на неголяма съветска заплата, за тези места са дадени повече от 100 хил. (!) заявки от американците. Има впечатление, че заявката е отправил всеки втори, който е чел обявата във вестника.

В периода на най-голямото изостряне на икономическата криза всеки трети работещ е лишен от заетост. Истинско бедствие става частичната безработица. Според Американската федерация по труда през 1932 г. напълно заети са едва 10% от работниците. Едва през август 1935 г. пет години след кризата, когато основната част на тези, които „не се вписват в пазара“ вече загиват, е приет закон, който предвижда социални помощи за старост и безработица.

Впрочем те не засягат нито фермерите, нито редица други категории заети.

Напомняме, че като такава националната социална система не съществува в разгара на кризата – т.е. ако хората са оставени сами. Неголяма помощ за безработните започна да се оказва едва от средата на 1933 г. Администрацията дълго време няма дори и федерална програма за борба срещу безработицата, а проблемът е прехвърлен върху щатските и градските власти. Но на практика тогава всеки град вече е фалирал.

Масовото скитничество, нищетата, изоставените деца стават белег на времето. Появяват се изоставени градове, градове-призраци, чието население отива да търси препитание. Около 2,5 млн. души в градовете са лишени от жилище и стават бездомни.

В Америка започва глад, когато дори и в най-благополучния и най-богат град на страната- Ню Йорк, хората започват да умират масово от глад, което принуждава градските власти да започнат раздаването на безплатна супа по улиците.

Ето ги спомените на дете от тези години:

„Заменихме нашата привична любима храна с по-достъпна… вместо зеле използвахме листа на храсти, ядохме жаби… след месец мама и по-голямата ми сестра умряха“ (Джек Грифин).

При това не всички щати имат достатъчно средства за безплатна супа.

Удивително е да се видят снимки от дългите опашки към военно-полевите кухни: прилични лица, хубава, все още не износила се одежда, типична средна класа. Хората буквално вчера са си загубили работата и се оказват под линията на оцеляването. Не знам с какво може да се сравни това. Приличащи по дух фотографии има единствено от освободен от Червената армия Берлин, където „руските окупанти“ хранят останалото в града мирно население. Но там очите са други. Там в очите има надежда, че най-страшното вече е отминало. „Изнасилена Германия“, нали…

Механизмът на измамата

В общия обем на демографските загуби особено място заема детската смъртност. В сила на отсъствието на паспортната система и регистрация по местожителство, скриването на детската смъртното е още по-лесно чрез неотчитане. В САЩ дори и днес не всичко е наред по показател детска смъртност (по-зле от Куба, например), а в „процъфтяващата“ 1960 г. в течение на първата година от живота умират 26 от 1000 родени деца. При това равнището на смъртността на небелите деца достига до 60 и повече – и това е в повече от добър период.Интересно е, че официалната американска статистика (със задно число, напомняме), показва не ръст, а снижаване на (!) на смъртността на населението в 1932-33 г. – това на фона на повече от пет милиона бежанци, 2,5 милиона загубили жилището си и 17 млн. души напълно загубили работа и средства за препитание – което определено доказва фалшифицирания характер на американската държавна статистика в този период. Американските фалшификатори така се престарават с отчетите, че в пиковите за кризата години въвеждат равнище на смъртност по-ниска от благополучната 1928 г.

Още по-показателни са данните за смъртността по щати – така във Федерален окръг Колумбия през 1932 г. умират 15,1 на 1000 души население, при това смъртността бележи ръст. Това е столицата, изчисляването е наложено, а данните изглеждат истински. А ето, че в Северна Дакота смъртността в кризисната 1932 ж. е 7,5 на 1000 души, което е два пъти по-ниско от столицата на страната! И по-малко от в същата Дакота по време на най-благополучната ѝ 1925 г.

Шампион по лъжене става, съдейки се по всичко, Южна Калифорния. За три години от 1929 до 1932 г. записаната смъртност се снижава от 14,1 до 11,1 души на 1000. Положението с детската смъртност в страната, ако се вярва на отчета, в разгара на кризата също съществено се подобрява в сравнение с годините на разцвет. Показателите на детската смъртност в архивите от 1932-1933 г. са най-добрите за цялата история на статистиката в САЩ от 1880 до 1934 г.

Вие все още вярвате ли в тези цифри?

Колко са загиналите деца?

Къде са 5 573 000 души? По-късната американска статистика съдържа данни по възрастово разпределение на оцелелите деца по данни от 1940 г. И ако през 1940 г. числеността на родилите се през 20-те години да съставя 24 млн. 80 хил., то при запазването на тази демографска тенденция е трябвало да се родят не по-малко от 26 млн. 800 хил. деца. Но в поколението на родилите се през 30-те години не излизат пет милиона и 573 хил. Може би толкова се е съкратила раждаемостта. Но дори и през 40-те години по време на Втората световна война, въпреки всички загуби и милионите призовани на фронта мъже – раждаемостта се възстановява почти до предишните си значения. Огромните демографски загуби от 30-те години не може да се обяснят със „съкращаване на раждаемостта“. Те са в следствие на огромно количество добавени смъртни случаи, следа от прекъсналата милиони детски животи черна линия на Великия американски Голодомор.

Изхождайки то тези цифри можем да оценим и общите загуби от глад и възрастното население на САЩ като разлика между недостига в поколението на родените през 30-те години и общия недостиг на население. Нали възрастното население не може „просто да не се роди?“. Ние определено може да говорим като минимум за два милиона загинали лица по-стари от 10 години и примерно половината от петте и половина милиона детски демографски загуби, които са поделени между смъртността и естественото снижаване на раждаемостта4. Така ние уверено можем да говорим за около пет милиона преки жертви на Голодомора в САЩ.

Особено висока, пределна смъртност, застига тогава националните малцинства на САЩ. Националните малцинства никога не са били в страната обект на особена грижа, но това, което се случва в годините на Великата депресия направо граничи с геноцид. Ако след първия геноцид на коренните народи, продължил почти до началото на ХХ век в течение на 20-те години числеността на малцинствата и на коренните народи да се увеличава в течение на десетилетието с 40%, то между 1930 и 1940 г. числеността им не просто не се увеличава, а напротив, съществено се съкращава. Това означава само едно: в началото на 30-те години диаспорите на националните малцинства губят за миг няколко десетки процента от изходното си население.

Ако това не е геноцид, то какво е тогава геноцидът?

Дефармингът – обезселяване по американски: от кулаци в лапите на американския Берия.

Почти всички в Русия знаят за двата милиона преселени от комунистите кулаци („специални преселници“), които получават в замяна, отбележете, на мястото на преселването си, или със земя, или с работа. Но малко знаят за петте милиона американски фермери (около милион семейства) по това време, които са изгонени от банките от земите си заради дългове, но не осигурени от правителството на САЩ нито със земя, нито с работа, нито със социални помощи, нито с пенсии – с нищичко.

Ето това е обезселяване по американски – може би и „оправданото необходимо окрупняване на производството“ може а бъде напълно и без уговорки поставено в една редица с разкулачването, проведено в СССР точно в същите години, в сходни мащаби и за решаване на същите икономически предизвикателства – необходимостта от ръст на селското стопанство в предвоенния период, неговото уедряване и механизация.

Всеки шести американски фермер попада под товара на Голодомора. Хората отиват на никъде, лишени от земя, пари, роден дом, имущество – към обхванатата от масова безработица, глад и бандитизъм неизвестност.

Канализирането на тази маса ненужно население става чрез „общественият труд“ на Рузвелт. Между 1933 и 1939 г. на обществена работа под егидата на Администрацията на обществения труд и Администрацията на гражданския труд се заемат едновременно по 3,3 млн. души. Това е строителство на канали, пътища, мостове често в блатисти и маларийни региони. Общо през американския ГУЛАГ на обществения труд преминават 8,5 млн. души – без да се смятат криминалните престъпници.

Условията и смъртността в тези проекти все още чака своето изследване.

Да се възхищаваш на мъдростта на другаря Рузвелт, организирал „обществения труд“ е като да се възхищаваш на мъдростта на другаря Сталин, организирал строителството на великите проекти на комунизма. Впрочем, на това дълбоко системно сходство между двамата политици обръщат внимание и членовете на Републиканската партия през 40-те години, критикуващи Рузвелт за „комунизъм“.

Почти демоничното сходство между Администрацията за обществен труд с ГУЛАГ се засилва с още нещо. Администрацията за обществен труд е оглавена от своеобразния „американски Берия“ – министърът на вътрешните работи Харълд Айкс5, който след 1932 г. заключва в лагери за безработни младежи около два милиона души (!), при това от 30 долара номинална работна заплата, удръжките са 25 долара.

Пет долара за месец каторжен труд в блато с малария. Достойна заплата за свободен гражданин на свободна страна.

Унищожаване на храна от правителството в полза на пазара – гладен робски труд

На фона на масовия глад и гибелта на „излишното“ население правителството на САЩ е забелязано, че в тези години, в полза на определени кръгове, а именно на земеделското бизнес-лоби в значителни количества и системно унищожава запасите от продоволствие в страната. Разбира се, с напълно „пазарни методи“. Унищожава се разнообразно и с размах – зърното просто се изгаря, потопява в океана. Така, например са унищожени 6,5 млн. глави свине и за разорани 10 млн. хектара земя с реколта.

Целта не се скрива. Тя е двоен ръст на цените на храната в страната в интерес на агро-капитала. Разбира се, това напълно съвпада с интересите на едрите капиталисти от селското стопанство и от фондовата търговия , но не се харесва на гладните. „Гладните маршове“ при Хувър, както и разправата над маршируващите стават обичайни в столицата на САЩ. Ни и при Новия курс на Рузвелт за капиталистите са планирани печалби, а за гладните ГУЛАГ с обществен труд. Всекиму неговото си.

Впрочем гладът и гибелта от глад на собственото население никога не вълнува правителството на САЩ – за разлика от жертвите на другите „голодомори“, които може да се разиграват с политически цели.

„Нямам опасения за бъдещето на нашата страна. То свети с надежда“, заявява президентът Хувър в началото на Великата Депресия. Нямаме опасения за миналото са САЩ – според историята, произведена в самите щати тя, като жената на Цезаря е винаги вън от подозрения.

Важно е да се отбележи, че до 1988 г., когато е създадена комисията на Конгреса на САЩ по разследването на „голодомора в Украйна“ САЩ не използват тази тема, както, впрочем и другите теми от златния фонд на Гьобелс като Катин и „изнасилена Германия“. Щатите ясно разбират, че и те имат в гардероба си уморен от глад скелет. И че ответният идеологически удар на Съветския съюз ще бъде бърз, точен и причиняващ поражение за САЩ. Размерът на демографската пропаст в САЩ и СССР в началото на 30-те години е съпоставима и взаимното мълчание около толкова трудна тема е част от негласния кодекс на „Студената война“. Едва през 1988 г. Вашингтон, получил чрез група високопоставени агенти влияние в Кремъл, начело с Михаил Горбачов, имайки като идеологически противник не „железния човек“ Суслов, а либерала Яковлев, разбира, че няма да получи ответен удар от страна на СССР, започна постепенно да разгръща темата за голодомора в Украйна. Моментът е избран ловко.

Ние не можем да чакаме от САЩ самопризнания на темата американски Голодомор, публикации на архивни документи и признания, като тези, инициирани (а може и фалшифицирани от екипа на Горбачов в края на 80-те години под лозунга на „възстановяването на историческата истина“. Никакво възстановяване на историческата истина няма да се появи до краха на западната Империя на злото. Премълчаването на истината за Великия Американски Голодомор е консенсусно решение на целия американски политически елит – и републиканския, и демократическия. За огромните жертви на 30-те години са поравно виновни и републиканската администрация на Хувър и демократическата на Рузвелт. И едните, и другите имат на съвестта си милиони жертви от тяхната кожодерска политика. Именно затова и политическата система на САЩ е достатъчно консолидирана по въпроса за пълното отричане на Голодомора в страната и многомилионните му жертви. Това ще се отрича с пяна на уста. Но историческата истина неизбежно ще бъде разкрита.

Вместо да продължават да джавкат по Русия, САЩ трябва по-добре да си помиришат под собствената опашка.

_________________

1 Ето част от скрийншота от сайта за статистика на правителството на САЩ. „Статистическият отчет за тази година не е съставят“, гласи подписът. Добър начин нещата да се покрият. Просто отчет да няма.

2 Да отбележим, че не съм срещнал и едно изследване на Голодомора, където сериозно да бъде отчетена миграцията (бягството) на населението, обхванато от него- всички загуби на населението се приемат за „жертви на комунизма“. При това е известно, например, че от 2,5-те милиона специални преселници 700 хил. спокойно „изтичат“ от своите поселения, без са се сблъскат със съпротива.

3 Ето как например се променя смъртността в условията на сходно с Великата Депресия по мащабите си бедствие – Кризата от 1991-1994 г. в Русия, където достоверността на данните не предизвиква съмнение: броят на починалите мъже. През 1991 г. 894,5 хил. души, а през 1994 г. – 1226,4 хил. души. (увеличаване на броя на смъртните случаи с 37%). (Данните са от Анатолий Вишневский и Владимир Школников, „Смъртността в Русия“ – Москва 1997 г.)

4 Ще задълбая въпроса за пропорциите на разделението на доказаната загуба на населението между смъртността и снижаването на раждаемостта. Поради това, че самите данни на САЩ са недостоверни, ще трябва да се обърна към метода на аналогиите. В аналогични на Великата депресия условия в други страни (като Русия през 90-те) загубите за населението са разделени на около половина между снижаването на раждаемостта и ръста на смъртността. Имено тази пропорция 50-50 се приема като базова, към която след това може да се правят обосновани уточнения. Но при всеки случай и при всякакви уточнения ние достигаме до цифра от няколко милиона загинали.

5 Да – същият Харълд Леклер Айкс Икес (Ickes, Harold LeClair) (1874–1952), министър на вътрешните работи при Рузвелт и Труман, директор на Администрацията за обществен труд. Именно той по-късно доблестно и мълниеносно, с взаимодействие с армията, интернира етническите японци в САЩ в концлагери (1941/42 г.). Първият етап от операцията отнема 72 часа. Истински професионалист, достоен колега на другарите Ежов, Берия и Абакумов.

Превод: Поглед.инфо