/Поглед.инфо/ Сътрудничеството между Москва и Пекин пречи на плановете на американските стратези. Те разглеждат наложилите се руско-китайски отношения като заплаха за своето влияние в Евразия. Провалянето на руско-китайското сътрудничество може, от гледна точка на американците, да се постигне със сблъсък на интересите на РФ и КНР н някой от съседните и с двете държави райони. Като най-„подходящ за това Вашингтон приема Централна Азия.

Изработването на хипотетичните сценарии на този сблъсък се водят не само на експертно-аналитично, но и на политическо-пропагандно равнище – чрез медиите и социалните мрежи. Най-често се поставя акцент върху икономическото „нахлуване” на Китай в „руската зона за влияние”. След това, твърдят авторите на подобни материали, трябва да последва китайската военно-политическа експанзия.

За тази цел се използват и американските военни структури за информационно-психологически операции. Така, издаваният от Централното командване на армията на САЩ интернет-ресурс „Кервансарай” публикува през март материала „Китай подкопава руското влияние в сферата на сигурността в Централна Азия”. В материала се твърди, че растящото икономическо и военно присъствие на Китай в Централна Азия започва уж да предизвиква триене между Пекин и Москва, по-рано смятащо се за „гарант на регионалната сигурност”. Разсъжденията на автора се градят на това, че Китай трябва да защитава своите инвестиции, а Русия не може да не бъде „недоволна” от нахлуването на КНР в традиционно руската „сфера на влияние”.

В подкрепата на тезата за растящото военно присъствие на Пекин, в Централна Азия се представят данни за доставката на китайски системи за ПВО, безпилотни летателни апарати и леки бронирани машини за Туркменистан, а също така продажбата на безпилотни летателни апарати и оказване на техническа поддръжка на армиите на Казахстан и Узбекистан.

Страните от Централна Азия наистина придобиват китайско оръжие. Така, през януари 2015 година се разбра за доставките от Китай на неголяма партида зенитно-ракетни комплекси със среден обсег на Туркменистан и Узбекистан по договори, сключени още през 2013 година. Освен това на Узбекистан бе доставен най-малко един комплекс ударни китайски безпилотни апарати „Птеродактил”, произведени в Авиационната корпорация в град Ченгду. Едновременно с това Туркменистан закупи от Китай радари с голям обсег, а няколко десетки туркменски военни преминаха обучение в КНР.

Но защо са тук „търканията” между Москва и Пекин? Русия за последните години достави на Туркменистан 10 танка Т-90С, не по-малко от осем БМП-3, повече от хиляда КамАЗ, шест реактивни системи за залпов огън „Смерч”, два хеликоптера Ми-17-1В, а също така два ракетни катера от проекта 12418 „Мълния”. Общият обем и стойност на тези доставки са несъпоставими с китайските. Тези данни не се вписват в логиката на „Изтласкването” на Русия от Туркменистан от Китай и затова те не се споменават изобщо в материала на „Кервансарай”. Освен това Туркменистан е неутрална държава, която не присъства в никакви военни блокове. Това не ѝ пречи да бъде икономически свързана с Китай чрез мрежа от трансконтинентални газопроводи, а също така и с Турция.

Забележимо е, че като оценители на руско-китайското военно „съперничество” в Централна Азия „Кервансарай” използва основно грузински и украински автори, чиито възгледи пасват на американското тълкуване на случилото се. Видимо в Русия и Китай не могат да се намерят специалисти, които да са подходящи за „Кервансарай”.

Още едно направление на американската пропагандистка дейност е култивирането на слуховете за китайската военна база, която уж се разполага в труднодостъпната местност Горни Бадахшан в Таджикистан. През април миналата година вашингтонският Институт за Централна Азия и Кавказ публикува статия от професора от Военния колеж на армията на САЩ Стефан Бланк за сондирането от Пекин на възможностите за разполагане на военна база във Ваханския коридор на Афганистан, която да препятства проникването в Китайски Синцзян на уйгурски терористи и да осигури сигурността на транспортния коридор в посока към Индийския океан. Но на първо място става дума именно за Афганистан, а на второ място Пекин решително отрича наличието на подобни планове.

През февруари темата за китайското военно присъствие в Централна Азия бе продължена от „Вашингтон Поуст”, публикувал обширна статия за възможното присъствие на китайски военни на територията на Горни Бадахшан, на 85 км. от районния център Мургаб. Географията на този район е удобна за контрол над Ваханския коридор, съединяващ Афганистан с китайски Синцзян. На спътниковите снимки се вижда група постройки, напомнящи по-скоро граничен пост, отколкото пълноценна военна база, военна техника на снимките няма. Според анализаторите, китайците, с които са успели да поговорят репортерите от изданието, могат да бъдат представители на военизирани подразделения, подчинени на Народноосвободителната армия на Китай, но не влизащи в нейния състав.

За разлика от „Кервансарай”, „Вашингтон Поуст” не прави прибързани изводи за възможния сблъсък на Москва и Пекин, но отбелязва, че китайците внимателно се опитват да напипат „червените линии”, които Русия прокарва в този регион и нейната възможна реакция при разполагането в Горни Бадахшан на китайски военни. Затова пък изводи вади соросоидното издание Eurasianet, което твърди, че в дългосрочна перспектива появата на китайски войски в Таджикистан ще измени целия баланс на силите или ще бъде първи опит за разполагането на китайски военен обект на територията на бившия СССР.

Спекулациите по темата ще продължат. Но Москва и Пекин, съзнавайки, че интересите им в Централна Азия може да се пресекат, могат да изграждат отношенията си така, че да не възникват неразрешими проблеми. Затова и възниква, в частност, перспективната идея за съпровождането на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) с китайския „Икономически пояс на Пътя на коприната” (Познат и като проект „Един пояс, един път”).

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели