/Поглед.инфо/ В годините на “Студената война“ трите основни компонента на стратегията на САЩ бяха: (1) икономическо изтощаване на СССР, (2) политическа дестабилизация на Русия чрез агенти за влияние и (3) военно разгръщане на НАТО, колкото може по близко до границите на Русия.
Много видни учени от САЩ и СССР доказваха, че пълен паритет във всички въоръжения е безсмислен, при положение че 700 ядрени експлозии в северното земно полукълбо, независимо на чия територия биха експлодирали, осигуряват т.н. “ядрена зима“ и унищожаване на цивилизацията. Старческите състави на върховната власт в СССР, обаче, не можа да вникне в тази реалност и продължи самоубийствения курс на надпреварата във въоръжаването.
Последващата роля на Горбачов и Елцин изпълниха втората крупна геополитическа победа на САЩ – разпада на СССР и отстъпването на Източна Европа на НАТО.
За третия компонент на анти-руската стратегия, наред със завземането от НАТО на Източна Европа, особена важност във военно-стратегически план за САЩ играеше Турция в ролята й на втората военна сила в алианса и важното й географско положение. Американските стратези винаги са отчитали потенциалната опасност вътрешно политическото развитие в Турция да доведе на власт политически сили, стремящи се към освобождаване от опеката на американците и за автономна роля на Турция. Те разчитаха на два фактора за противодействие на такава заплаха – вкарване на Турция в ЕС, въпреки съпротивата на Германия и Франция и при евентуален неуспех – прилагане на стария номер - военен преврат чрез проамерикански военни в турската армия. Както видяхме, и двата фактора на противодействие за измъкването на Турция от американска опека се провалиха. Главната сила, действаща в посока приемането на Турция в ЕС – Великобритания напуска ЕС, а усложняващите се противоречия с Германия не само намаляват шансовете за присъединяване към ЕС, но и увеличават вероятността Турция да загуби специалните си търговски условия в Европа.
Стратегическото планиране в САЩ още от 80-те години допускаха възможността да загубят Турция като важна опора на военното обграждане на Русия и с това растящата важност на алтернативата – Балканския полуостров.
Динамиката на процесите в Турция карат САЩ да форсират разширението на НАТО в Македония, Косово, Албания, Черна гора и евентуално – Сърбия. Въпросът тук е да се осигури възможно широк плацдарм за разполагане на американски военни сили в района при откъсването на Турция. Това стратегическо планиране и практическа реализация съвсем не зависи от стопанина на Белия дом, а от т.н. “дълбока държава“.
При тези реалности е много важно политическите сили в България да имат добро разбиране на интересите и целите на САЩ, на Германия и Русия и на тази основа да се формират възможно съгласувани национални позиции в отношенията ни с тези главни фактори. Липсата на такива съгласувани позиции на национално ниво води до положението на послушен изпълнител на команди от САЩ без съобразяване и защита на националните ни интереси, както стана с договора с Македония.
Пред какви проблеми се изправяме при реализацията на балканския план на САЩ?
Първо – България ускорено се превръща във военно стратегическа фронтова територия за евентуални военни действия на САЩ срещу Руската Федерация, с всички възможни смъртоносни последствия от това. Могат ли политическите сили да приемат такава роля на страната без изричното съгласие на народа? Може ли този национален съдбовен въпрос да бъде оставен на “тихо-мълком влачене подир събитията“ без допитване до народа, без референдум – съгласен ли е народът с предоставяне на българската територия за разполагане на чужди военни сили и съоръжения и поемането на риск от унищожителен ответен удар при евентуален военен конфликт САЩ-РФ?!?
Второ – приемането на Македония, Косово и Албания в ЕС и НАТО предполага свободното движение на бързо растящото албанско население към България. Нашата демографска криза за много късо време може да се превърне в демографска катастрофа чрез бърза албанизация и повсеместна ислямизация на цялата страна. Пред лицето на тази опасност, сегашните ни етнически проблеми биха ни изглеждали като детска игра. Непоказването на тази опасност и съгласието ни с приемането на тези държави в ЕС, би била непростима управленска и политическа грешка.
Трето – американското военно разположение в Турция включваше на определен етап ядрено оръжие. При прехвърлянето на военните сили на САЩ от Турция се поставя въпросът военните контингенти на САЩ в България могат ли да съдържат ядрено оръжие без за това да е дадено съгласие от суверена – българския народ?
Пред съдбовната важност на тези три въпроса, дошли на дневен ред не по наше желание, допитването до народа за избирателната система по значимост просто бледнее, а има ли кой да ги постави за референдум ?!? Може ли политическите сили у нас да не вземат открито ясни позиции по тези жизнено важни въпроси?
Такова поведение граничи с политическа безотговорност.
__________________
* Стоян Жулев - посланик на България в САЩ(1980-1988)