На фона на огромния провал в дипломатическите отношения между Турция и Германия, министър-председателят Бинали Йълдъръм заяви, че Берлин трябва да направи избор между приятелството си с Анкара и хората, за които се предполага, че са част от заговора за опита за преврат. Това се случи, след като Германия даде политическо убежище на военни, за които има съмнения, че са свързани с неуспешния преврат от миналата година. За да си отмъсти, Турция отказа на германски депутати посещение в базата в Инджирлик, която се намира в близост до Сирия.

Миналата година Турция наложи забрана, заради която германски парламентаристи нямаха възможност да посетят базата, и то в продължение на месеци. Това се случи в отговор на резолюция в германския парламент, която обяви клането на арменците от османските сили през 1915 г. за геноцид – термин, който Анкара не прие.

Германия разполага с около 250 военнослужещи в базата в Инджирлик в Южна Турция, които извършват полети със самолети „Торнадо” във връзка с мисиите за наблюдение над Сирия, и зареждат с гориво като член на коалицията, ръководена от САЩ срещу „Ислямска държава”.

Отказът на Турция да допусне депутатите до базата накара канцлерът Ангела Меркел да изтегли немския военен персонал, разположен там. Според нея Германия ще трябва „да проучи други начини за изпълнение на нашия мандат”. Една от алтернативите е Йордания.

Tази внезапна схватка е най-новата от серията сблъсъци между двете страни, които са съюзници в НАТО. През изтеклата година отношенията се обтегнаха поради редица проблеми. Сред тях беше и този, че Германия даде зелена светлина на молби за предоставяне на убежище на турски граждани.

По време на кампанията за референдума по-рано тази година, който позволи на Ердоган да увеличи правомощията си, на няколко турски министри им беше забранено да говорят пред германски турци по време на митинги. Това доведе до обвинение от страна на Ердоган към немските лидери, че си служат с „нацистки практики”. Заедно с това, европейските правителства се отчуждиха от него заради обявените планове да проведе референдум относно повторното въвеждане на смъртното наказание. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че връщането на смъртното наказание би потопило надеждите на Анкара за присъединяване към Европейския съюз.

Решението на Германия да напусне въздушната база в Инджирлик е важно събитие в историята на Северноатлантическия алианс. То отразява общата тенденция Турция да се отдалечи от НАТО, тъй като Анкара подозира, че блокът има пръст в неуспешния преврат от миналата година. Турция беше разгневена заради хладния тон, с който западните съюзници осъдиха пуча срещу президента Тайип Ердоган. Отношенията се влошиха до такава степен, че членството на Анкара в НАТО беше поставено под въпрос. След опита за преврат външният министър Мевлут Чавушоглу отправи заплаха, че Турция  ще „мисли дали да излезе” от съюза.

След това трагично събитие турският ежедневник „Хюриѐт” писа, че „антиамериканизмът и западният скептицизъм са често срещани явления сред турците. Те не са ограничени в определени сегменти на обществото. Човек би се изненадал от дълбочината на антиамериканизма и евроскептицизма сред образованите елити, дори сред онези, които са получили образованието си на Запад”.

Турция и други членове на НАТО преследват съвсем различни цели в Сирия. Приоритетът на Анкара е да предотврати обособяването на кюрдска държава или автономия на границата със Сирия, докато други членове на алианса считат сирийските кюрди за надеждни съюзници в борбата срещу „Ислямска държава”.

Турция си сътрудничи с Иран като член на триото Русия-Турция-Иран, което ръководи мирния процес – нововъзникнал съюз, който Западът наблюдава с голяма доза предпазливост. Администрацията на САЩ е откровено враждебна към Иран. Имайки противоположни възгледи за ролята на кюрдите, Турция и Западът са обречени да тръгнат в противоположни посоки по отношение на Сирия. Тези разлики изплуват на повърхността от време на време. Миналия декември президентът Ердоган заяви, че силите на коалицията, ръководена от САЩ, са подпомогнали терористите в Сирия, включително и тези от „Ислямска държава”.

На теория загубата на членството в НАТО няма да навреди много на Турция. Анкара е подобрила отношенията си с Русия и с Израел, като същевременно се връща към политиката на нулеви проблеми със съседите. Член 5 от Вашингтонския договор предвижда подкрепа за други държави членки на НАТО, в случай на външна агресия. Мерките, които могат да бъдат предприети, са по преценка на държавите членки – това може да бъде просто дипломатическа нота в знак на подкрепа, без да се предоставя никаква реална помощ.

Турция има огромни военни разходи и по-високи разходи за отбрана от който и да е от своите съседи или съюзници в НАТО, освен Съединените щати. Възможностите за отбрана може дори да се увеличат, тъй като страната няма да бъде подложена на натиск да подписва сделки с държави, които не са членки на НАТО. Например, НАТО накара Турция да отхвърли изгодна сделка с Китай за повишаване на въздушната защита. НАТО никога не компенсира тази загуба.

Годишният доклад на НАТО за 2016 г. посочва, че Турция е взела участие в четири от 18-те ключови обучения на НАТО, проведени миналата година. Въпреки че има четвъртата най-силна армия в блока (след САЩ, Франция и Обединеното кралство, но има преднина пред Германия) и втория по големина военен персонал, участието ѝ в разполагането на мисии на НАТО е малко - то възлиза едва на 4% от персонала в мисията за обучение на афганистанските сили за сигурност и 7% от косовските сили.

Анкара наскоро блокира някои задвижени програми с НАТО, в това число политически събития, цивилни проекти и военно обучение, заради ескалацията на дипломатическия дебат с редица европейски държави. Действията на Турция обхващат много повече области от дейностите на НАТО. Програмите обхващат по-голямата част от Европа, като заедно с това са засегнати много страни от Близкия Изток и Азия. Косово, Грузия, Украйна и Афганистан.

НАТО се интересува много повече от Турция, отколкото Турция от НАТО. Турция изпрати хиляди войници, които да служат под натовското знаме в множество военни операции на Балканите, Сирия и Либия. В западния турски пристанищен град Измир се намира един от петте щаба на НАТО, който отговаря за координирането на основните операции на сухопътните сили. Загубата на поне пет големи военни съоръжения в Турция значително ще намали възможностите на НАТО да предприема операции извън Европа. Усъвършенстваните радарни системи на НАТО в Куречик, Източна Турция, са важни за системата за противоракетна отбрана на НАТО в Европа. Сериозното присъствие на НАТО в Черно море е немислимо без Турция.

Турция е важна част от американската стратегия за сигурност в Близкия изток и Балканите, което се основава на нейната география и дългогодишния съюз със САЩ. Борбата срещу „Ислямска държава” ще се превърне в още по-голямо предизвикателство.

Членството в НАТО не помогна в разрешаването на териториалния спор между Гърция и Турция в Егейско море, подкрепата на Турция за Северен Кипър по традиция разваля отношенията между Турция и Алианса. Всичко това доказва, че Турция е основен актив за НАТО. Всъщност тя е повече благодетел, отколкото бенефициент в съюза.

Въпросът за резултатите от референдума в Турция, които дават на президента специални правомощия, както и този за правата на човека, както ги вижда Западът, и вероятното връщане на смъртното наказание, правят пропастта още по-голяма, което я прави и трудно преодолима. Отношенията на Турция с ЕС са в застой. Повечето европейски страни, които са членки на ЕС, са членки и на НАТО. Така че отдалечаването от тези организации, укрепва ръката на Турция в отношенията със Запада като цяло.

Силно разочарована от западните си съюзници, Турция обновява усилията си за установяване на по-тесни връзки с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) – опит, който може да донесе плодове. Турция е „партньор по диалога” към ШОС от юни 2012 г. Сега шансът на Турция да получи статут на наблюдател е по-висок поради положителното отношение на основните играчи в ШОС, а именно Русия и Китай. Турция бе избрана да поеме председателството на Енергийния клуб на организацията през 2017 г., като се превърна в първата държава, която не е член на ШОС, която поема председателския мандат. Анкара може да поеме ролята на център, който би улеснил комуникацията между Изтока и Запада. Тъй като надеждите за членство в ЕС почти се изпариха, Турция ще спечели много, ако ШОС предприеме бъдещи стъпки за икономическа интеграция между държавите членки. Присъединяването на Турция ще събере заедно ШОС и Съвета за сътрудничество на турскоговорящите държави.

Анкара проявява все по-голям и интерес към Евразийския икономически съюз (ЕИС). Тя бе поканена да се присъедини към организацията през 2014 г. Това ще открие нови възможности за Турция да търгува с тези страни и да извлече икономически ползи. Наред с това, много от настоящите и потенциалните членове на ЕИС са страни, с които Турция вече има близки отношения в много области. По-нататъшният напредък по пътя на интеграцията на Анкара в ШОС и ЕИС, ще улесни укрепването на позициите й в света чрез многопластовата външна политика.

Отношенията с НАТО и Запада като цяло продължават да се влошават, без да има надежда за подобрение. Тази тенденция бе потвърдена по време на срещата на високо равнище между Тръмп и Ердоган на 17 май. Турция ще продължи да достига до други полюси на властта. По пътя тя няма да изгуби много, но да спечели много – може.  

Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева