/Поглед.инфо/ На практика едновременно пристигнаха две новини от фронтовете на вече навсякъде разгарящата се световна търговска война. Тръмп обещава да нанесе на Китай най-категоричен удар и освен към алуминиевите и другите по-рано въведени мита да въведе такива върху стоки за още 200 млрд. долара, а Русия отчита, че е продала половината си американски държавен дълг. Сега въпросът е дали и Китай ще удари по държавния дълг и ще провокира истерия в САЩ?
Както се разбра днес, президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши, че ще въведе мита на стоки от Китай за още 200 милиарда долара. „След като юридическият процес приключи, тези мита ще влязат в сила, ако Китай откаже да промени своята практика, а също така ако те продължат да настояват да наложат новите тарифи, които наскоро приеха“, пише в текста на заявлението. То стана продължение на настъплението на САЩ по Китай. Вчера министерството на търговията на САЩ обяви, че въвежда антидъмпингови мита върху изделията от китайски листови алуминий. Според търговското министерство, алуминиевите изделия от Китай се продават на пазара на САЩ по занижена цена и ще се облагат от допълнителни мита в размер от 167,16%.
„Действията на министерството са именно тези силни мерки в областта на търговията, които са ни нужни за поддръжка на базиращата се на правила световна търговска система“, заяви президентът на компанията Хайди Брок.
Мерките по отношение на Китай бяха обявени неотдавна, наистина никой тогава не вярваше, че Тръмп говори сериозно. „Нашият търговски дефицит с Китай, по различни оценки е между 375 и 504 млрд. долара. Имаме ситуация с колосална кражба на интелектуална собственост, съответстваща на загубата на стотици милиарди долари“, заяви още през пролетта Тръмп. И от тогава премина към активната фаза на войната. Самият Пекин е настроен за борба до край. „Китай не иска да воюва търговска война, защото в такава не може да има победител. Но не се страхуваме да се сражаваме. Ако някой твърдо възнамерява да води търговска война, ще се сражаваме до край“, заяви още през пролетта заместник-министърът на търговията на КНР Ван Шоувен.
В Китай вече разказаха с какво ще отговорят този път. Ограниченията могат да засегнат сектора на услугите. През 2017 г. САЩ регистрираха профицит в търговията с услуги с Китай в размер на 38,5 милиарда долара. Според данните на министерството на търговията на САЩ първите места в неговата структура се падат на пътуванията (китайците, пристигащи в САЩ са изхарчили 32 милиарда долара, докато американците, посещаващи Китай – едва 4,7 млрд. долара), интелектуалната собственост – например търговските марки и програмното осигуряване. Китай може да ограничи броя на студентите, които учат в американски университети, което ще удари по източниците на тяхното финансиране в условия на снижен брой студенти в много висши учебни заведения в САЩ.
Китай също може да лиши американските компании от достъп до своя пазар на държавни поръчки с обем от 3,1 трилиона юана (490 млрд. долара), от което ще пострадат такива компании като „Бойнг“ и „Сиско“. Пекин може да създаде пречки за работата на американския бизнес и чрез действията на различните надзорни и контролиращи органи – митници, финансови регулатори, инспекции по качеството, антимонополни служби, природозащитни органи, потребителски групи и служби за икономическо планиране. Това може да бъде направено под предлог съблюдаване на местното законодателство, което ще позволи да се отклонят подозренията, че се настъпва срещу чуждестранния бизнес. Накрая, като ответна мярка Китай може да девалвира юана, смята Декана на финансовия институт „Чунян“ при Китайския народен университет Вен Ван. Слабата национална валута ще повиши конкурентоспособността на китайския износ. По време на президентската си кампания Тръмп обеща, че при него Китай ще получи статут на „Валутен манипулатор“, което ще позволи на Вашингтон да въведе протекционистки мерки по отношение на китайските стоки.
„Китай има в запас много мерки за възможен отговор. Китай изчаква, защото, както ние прекрасно знаем, преимуществото на врага се придобива едва след като той удари пръв“, смята Вен Ван.
Това далеч не е целия списък с ответни мерки, които Китай е готов да използва в отговор на американската атака. Но най-действеният е наличието в ръцете на китайците на американския държавен дълг. Сега държавният дълг на САЩ превишава 20 трилиона долара. Около трета от тази сума се пада на държави-инвеститори, от които Китай както преди е най-голям. На второ място е Япония. Русия бе на 16-то, но след рекордната разпродажба в момента е на 22-ро място, продавайки половината си облигации на САЩ на сумата от 47,5 милиарда долара и достигайки до показателите от 2008 г.
Най-интересно е, че от началото на търговските войни японците тихичко, на пръсти от САЩ изтеглят своите пари. Обемът на трежъриса в резервите им се е снизил до минимума от октомври 2011 г., при това Япония продава облигации на САЩ в течение на осем от последните девет месеца и сумата им е спаднала от 1,2 трилиона през 2014 г. до 1,031 днес.
И Китай извежда парите си от съкровищните ценни книжа на САЩ. Централната банка на Китай, разполагаща с най-големите на света златно-валутни резерви, през 2016 г. съкрати рекордно вложенията си в съкровищни облигации на САЩ (treasuries) следва от данните, публикувани от американското министерство на финансите още от 15 февруари. Китайският пакет на държавни облигации на САЩ съставя 1,06 трилиона по данните от декември, което е със 188 милиарда по-малко, отколкото година по-рано. През април тази година той предупредително съкрати обема на вложенията си в трежърис с още шест милиарда, но, видимо, предупрежденията не са приети. Сега, ако Тръмп и занапред се държи по каубойски към другаря Си Дзинпин, предупредителната мярка може да стане извеждането наведнъж на 200 милиарда и последвала след това паника.
Напомняме, че търговските банки на САЩ сериозно са увеличили своите вложения в облигации на страната, довеждайки ги до размер на 2,52 трилиона долара – рекорд от януари 2018 г. Агенция „Блумберг“ свързва вложенията на дилърите с възможния ръст на стойността на държавните облигации на САЩ и падението на доходността по тях. Исторически бумът на покупките от страна на дилърите се случва в кризисни или в околокризисни моменти на финансовите пазари на САЩ. Например от 2001 до юли 2007 г. участниците на пазара продават „трежърис“. Към септември 2007 г. те рязко увеличават своите вложения в облигации, същото правят и в момента на активния срив на фондовите пазари: есента на 2008 г. – пролетта на 2009 г. А през 2106 г., когато възникват сериозни опасения заради по-нататъшното движение на S&P 500, дилърите отново започват рязко да увеличават своите вложения в „трежърис“.
В превод на човешки език: на фона на бягството на капитала от страната, американските финансови чакали започват да изчисляват огромните печалби от новата криза, когато дълговите задължения ще хвръкнат по цена. Ето тогава отново ще се включи печатарската машина и ще се покрият апетитите им. Или пък Тръмп просто ще изхвърли зад борда своите банкстери, които те, меко казано, не го обичат много. Съдейки по всичко, именно по този начин ще се развият събитията.
Наистина, изтеглянето на парите от Китай ще срине долара, но, както изглежда, това влиза в плановете на Тръмп, който може чрез снижаването на курса на собствената си валута да засили икономиката на САЩ и да снижи държавния дълг. Разбира се има риск този хитър план да загроби хегемона, но който не играе не печели, а Тръмп обича да печели.
Що се отнася до останалия свят, трусът и кризата са очаквани от всички. Съвършено е ясно, че след тази криза светът ще стане различен. Китайците се готвят за нея отдавна и активно. Въпросът е: кой ще успее да извлече изгода и уроци от тази криза, кой ще развие собствената си икономика, кой ще падне и повече няма да успее да стане.
Превод: Поглед.инфо