/Поглед.инфо/ Борис Джонсън произнесе удивителна реч. Вероятно разчита на наградата на света, но повече прилича на лауреата на премията на Дарвин. Ето някои цитати от неговото потресаващо заявление:
„Те [руснаците] създават „Новичок“, а ние създаваме светлинни мечове. Първото е ужасно оръжие специално за убийства, второто е измислен реквизит, който странно бръмчи“.
Но си струва да се разбере, че в контекста на речта на Джонсън светлинните мечове са за предпочитане, защото тях може да ги подарим или да ги продадем. „Мога да ви уверя, че арсеналите на нашата страна са затрупани не с отрова, но с нещо по-мощно: със силата на въображението, изобретенията и иновациите, която е възможна в свободното общество, където ние с вас живеем. Именно тази сила ни удържа на върха“. Аха.
„Напомня началото на романа „Престъпление и наказание“. Ние всички знаем кой е виновен. Въпросът е в това, ще си признае ли той сам или ще го хванат“.
Струва ли си да поясняваме, че британците не са в състояние да разберат дълбочината на мисълта на Достоевски? При цялото голямо уважение към Артър Конан Дойл, по-добре би било Джонсън да се беше опитал да върне в своите речи нещо от Холмс – просто, разбираемо за англичаните и не засягащо високите материи и тънките душевни струни. Искаше да ни убоде, но, извинете, пръдна в локвата. Е, както и да е, не е за пръв път.
Тях [руснаците] го обкръжават не врагове, а страни, които ги гледат с възхищение. Тях го заобикалят приятели, които тази седмица взеха такова решение, защото искат да сложат край на тези разрушителни действия и да живеят в мир и взаимно уважение. Които се надяват някога да достигнат още по-голямо търговско и културно сътрудничество между нас и руския народ“.
Тази част на речта, разбира се е достойна за отделни аплодисменти. Може би Британия няма сериозни газове, но със сигурност има веселяци.
Да, към този цитат може да се връщаме безкрайно дълго, усещайки все повече дъното на британското лицемерие, което мирише още по-противно, когато ръководителят на австрийското МВнР без да се притеснява разказва, че английския посланик принуждавал страните да действат против РФ. В рамките „още по-голямо търговско и културно сътрудничество“ (с), разбира се!
С какво може да завърши тази британска истерия? Първо, със сватба. В средата на май принц Хари се жени и колкото и странно да изглежда, този момент има огромно значение, защото като минимум за един месец ще отвлече Англия и част от западната публика от болшинството политически събития. Дългоочакваното бракосъчетание няма да позволи да продължава негативната реторика, затова и историята започна по-рано – и принца да оженят, но и преди световното първенство да успеят да създадат суматоха.
Второ, истерията ще завърши с нищо. Тези премятания от „нашият главен враг“ до „искаме да дружим и културно да си разменяме“ са индикатор на механичното разлюляване. Британия има една година до окончателното й излизане от ЕС. Аз не мога да зная какво точно искат – европейците да се изплашат и да помолят Лондон да се върне или в това има някакъв друг сакрален смисъл. Но окончателно да си разваляме отношенията или да скъсваме връзките няма смисъл, те ще ни потрябват. Затова може просто с интерес и любопитство да наблюдаваме каква нова измислица ще ни покажат Мей или Джонсън.
Превод: Магдалена Желязкова