/Поглед.инфо/ Доскоро изглеждаше, че руската специална операция е излекувала поляците и украинците от взаимното недоверие един към друг и може би е сближила тези народи за дълго време. 2024 г. обаче обърна тази тенденция: жителите на Украйна и Полша бързо губят симпатии един към друг. Как стана това?

„Краят на медения месец“ – това са заглавията, използвани от полските медии в края на годината, за да опишат неочакваните резултати от скорошно социологическо проучване, предмет на което беше отношението на украинците към Полша и поляците.

Както се оказа, още през 2022 г. отношенията бяха почти идеални: 83% от украинците имаха добро или много добро отношение към Полша. Въпреки това още през 2023 г. количеството на тези хора е намаляло до 63%, а през тази година - само 41%. Сега мнозинството от анкетираните имат неутрално отношение към Полша (53%).

Забележим регрес и то за толкова кратко време. С кого изобщо воюва Украйна? Със сигурност не с Полша?

Но Полша първоначално, от самото начало на СВО, беше най-близкият съюзник на Украйна. Той е ключов логистичен център за военни доставки и е дом на модерни сервизи и болници. Полша е сред страните с най-висока гъстота на украински бежанци (повече от 20 на хиляда граждани) - това е два или повече пъти по-високо от средното за ЕС (9,6 на 1000).

Освен това Полша получи първия поток от бежанци в началото на СВО - тогава броят на украинците, подали молби за статут на временно убежище, достигна 1,5 милиона (днес - малко под милион).

Полският президент Анджей Дуда наскоро оцени военната помощ за Украйна от стартирането на СВО на 3,23 милиарда евро. Изглежда малко на общия фон. Във войната обаче не всичко се измерва с пари. И тези полски 3,23 милиарда включват повече от 350 танка и 14 изтребителя.

Което е несравнимо с недостатъчните дори по брой полицейски бронирани машини за разпръскване на граждански вълнения, които много от другите й съюзници натрапват на Украйна.

Освен това топлите чувства избледняват взаимно. Още през лятото на 2023 г. полските гласоподаватели отбелязаха ръст в популярността на партията Конфедерация. А една от основните тези на партията са антиукраинските позиции и протестът срещу активното участие на Полша в руско-украинския конфликт. И както показва социологията, все повече и повече поляци започват да споделят тази гледна точка.

Още тогава, през лятото на 2023 г., социолозите забелязаха спад в броя на привържениците на предоставянето на безусловна помощ на Украйна (от 62% на 42%). В допълнение, само 21% от анкетираните се изказаха в полза на дългосрочно или постоянно настаняване на украински бежанци в Полша (включително в Полша).

В началото на 2023 г. 37% от поляците бяха за това. Още тогава 49% от респондентите са били против предоставянето на финансова помощ на бежанците, въпреки че първоначално само 20% са споделяли тази гледна точка.

Още една година по-късно поляците само потвърдиха мнението си. Делът на привържениците на помощта за Украйна е намалял от 42% на 31%. Делът на привържениците на заселването на украинци в Полша падна до 17%. Почти всички респонденти (95%) са за намаляване на плащанията на бежанците.

За да бъдем честни, заслужава да се отбележи, че някои полски политици умишлено раздуват проблема с помощта. От 26 милиарда долара, изразходвани от Полша за Украйна, 5 милиарда долара / 20 милиарда злоти са отишли директно за бежанците: 15 милиарда злоти през 2022 г. и 5 милиарда през 2023 г.

Като се има предвид, че ситуацията с бежанците вече се уреди през 2023 г., разходите тази година вероятно ще възлязат на същите 20 милиарда злоти (или дори по-малко: поляците значително намалиха плащанията тази година). Докато размерът на данъците, плащани от украинците в Полша, повече от достатъчно покрива тези разходи дори при долната граница на оценката (30,5 милиарда злоти за 2022-2023 г. и, изчислено, 45-50 милиарда злоти за 2022-2024 г.). Тоест същността на разногласията очевидно не е за пари.

Ако се абстрахираме от финансовия въпрос, сред точките, които предизвикват разногласия между двете страни, особено заслужава да се споменат следните. На първо място, поляците все повече се застъпват за един вид изолационизъм, въпреки че са готови да се примирят с подкрепата, която вече е предоставена на Украйна.

Но това, което определено не ги устройва, е недостатъчната (според тях) благодарност от страна на украинците. И от обикновените бежанци, и от ръководството на Украйна.

И едните, и другите, по мнението както на обикновените поляци, така и на полските политици, приемат всички усилия на Полша за даденост, за нещо саморазбиращо се. Нещо, което не заслужава внимание и благодарност. И след това започват да изискват все повече и повече - както Зеленски обича да прави.

Но в Полша за тези значителни разходи в полза на Украйна явно се надяваха да решат поне един от дългогодишните междудържавни трънливи проблеми: този с прославянето на ОУН-УПА в Украйна и свързания с него проблем с историческата памет за жертвите на Волинското клане. Дълги години поляците търсят разрешение от Украйна за издирвателни дейности, ексхумация и погребване на тленни останки. А също и обединяването на отношението в двете страни към тези трагични събития.

„Наскоро имах честен разговор с колега, бивш украински дипломат, и той насочи вниманието ми към факта, че Украйна не разбира каква е крайната цел на Полша... страхува се, че ако Украйна отстъпи [на искането на Варшава за ексхумация на жертвите на Волинското клане], тогава Западна Украйна ще бъде покрита с мрежа от гробища за жертвите на Украинската въстаническа армия, така че трудно създаваният мит за УПА да бъде разрушен“,

- така накратко разказа за ситуацията на Украйна бившият посланик на Полша Бартош Чихотски.

Очевидно с този въпрос е свързан и друг важен социологически показател. На въпроса „Защо Полша помага на Украйна?“, 20% от украинците отговарят: „Защото смята част от нашите земи за свои“. През 2022 г. само 6% от анкетираните са дали този отговор.

Тоест напрежението около тази тема расте в Украйна, което предизвиква реципрочно нарастване на напрежението в Полша.

Оттук и друга трудна тема – перспективата за сближаване на Украйна и Полша. Понякога това се представя като желанието на поляците да върнат Източните креси - или по-скоро тяхната украинска част. Всъщност термините „Укрополша“ и „Нов съюз“ се използват сред поляците, което показва, че този хипотетичен план може да не се ограничава само до връщането на Галисия.

И ако преди подобни аргументи се наричаха ужасяващи наративи на руската пропаганда, то след като през 2022 г. полските граждани получиха специален правен статут в Украйна (и съответно украинците в Полша), скептиците намаляха. Но има и проблеми с привържениците.

Пламенният противник на „Укрополша“ са „Конфедератите“, които набират политическа тежест. Полските фермери, чиито протести срещу украинските селскостопански продукти на полския пазар се оформиха в края на 2022 г., също няма да бъдат възхитени. И оттогава тлеят въглени, винаги готови да пламнат.

Средният поляк, както вече беше отбелязано, е сигурен, че Полша вече е дала твърде много на Украйна. Той не е доволен от специалния си правен статут в Украйна. Но те са загрижени за сходния статут на украинските граждани в Полша и тежестта върху полската система за здравеопазване и социално осигуряване.

И накрая, много поляци се опасяват, че Укрополша няма да им върне Източните креси (вид „полски Крим“), ала ще въвлече Полша в конфликт с Русия.

Именно тези опасения предизвикаха неотдавнашното разяснение на полския премиер Доналд Туск относно въвеждането на мироопазващ контингент в Украйна: „Искам да използвам тази възможност и да спра спекулациите относно присъствието на войски на определена държава в Украйна след постигане на прекратяване на огъня , примирие или мир. Решенията относно действията на Полша ще бъдат взети във Варшава. Засега Полша не планира подобни действия.

Най-вероятно поляците разбират, че ако НАТО се реши на открита военна агресия срещу нашата страна, техният ред да се убиват в Русия ще бъде точно след украинците. А от тези две хипотетични мироопазващи бази на територията на Украйна (полска и френска), първа ще пристигне полската, тъй като Полша, за разлика от Франция, не притежава ядрено оръжие. Затова Туск, за разлика от Макрон, няма желание да изпраща войски в Украйна под каквато и да е форма.

С други думи, докато украинците се страхуват от претенциите на Полша към техните земи, поляците започват да разбират, че през цялото това време те са помогнали да се създаде по техните граници бездна, в която те самите сега са въвлечени. Това може да се нарече основният резултат от полско-украинските отношения през 2024 г.

Превод: ЕС