/Поглед.инфо/ Ангела Меркел трябва да забрави за своите вътрешнополитически проблеми в Германия и да се съсредоточи върху съдбата на Европа, пише Джулиана Смит в статия за The New York Times. Меркел стои настрани от идеята на Макрон за развитие на европейската интеграция и сега това помага на Германия да пести, но за провала на европейския проект страната ще трябва да плати много повече. Канцлерът трябва заедно с президента на Франция да измъкне ЕС от екзистенциалната му криза, защото от това зависи бъдещето на Европа.

Германският канцлер Ангела Меркел трябва да забрави за политическите проблеми в своята страна и да се концентрира върху бъдещето на континента, пише бившият заместник-съветник по националната сигурност на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън Джулиана Смит в статия за The New York Times.

Пролетта на 2017 г. Меркел заяви в Бавария, че за Европа е дошло време да поеме в ръце собствената си съдба. Според нея пред лицето на британското гласуване за излизане от ЕС, завоя на Унгария към нелиберален строй и действията на американския президент Европа се нуждае от Лидер, който е способен да провежда реформи и да сдържа противниците си. Тогава Меркел твърдя, че е готова да бъде лидер, напомня авторът на статията.

За жалост след 18 месеца се оказва, че Меркел не може да изпълни това обещание, констатира Джулиана Смит. Според нея думите за стремежа да се формира още по-тежък съюз днес звучат като празен лозунг, а не като стратегия.

Междувременно на Европа ѝ е нужна по-нататъшна интеграция. Отвътре Европа се обсажда от нелиберални сили като Унгария, а от вън от Русия на Владимир Путин, а избирателите в ЕС гласуват за популисти. При такива условия лидерите на целия европейски континент трябва да демонстрират, че са уверени в бъдещето на Европа. „Меркел явно разбира това, но не помага на Европа с нищо”, сочи Джулиана Смит.

Проблемите на Меркел започнаха с изборите през септември 2017 г., когато нейната партия ХДС и нейният съюзник ХСС загубиха огромен брой гласове, които вместо това предпочетоха „Алтернативата за Германия”. Според The New York Times това е ясен сигнал: ентусиазмът към Меркел е отслабен. На партиите им отне повече от четири месеца, за да формират правителство. След като коалицията най-накрая бе формирана през март, много проевропейски политици имаха надежда, че Меркел ще спечели необходимата подкрепа и ще се върне към европейската програма, която тя обяви по време на предизборната кампания.

Въпреки това, трудностите за нея бяха създадени от представителите на собствения ѝ екип, отбелязва вестникът. Министърът на вътрешните работи и ръководител на ХСС Хорст Зеехофер почти унищожи правителството миналото лято, когато заплашваше да подаде оставка поради несъгласие с миграционната политика на канцлера. Тази криза беше избегната, но различията не изчезнаха, а Зеехофер не е единственият, който предизвиква Меркел. Миналия месец собствената ѝ партия изгони най-близкия неин поддръжник в Бундестага Волкер Каудер. Когато това стана известно, журналистите започнаха да казват, че ерата на Меркел официално е приключила.

Но би било грешка да се твърди, че неуспехът на Меркел в провеждането на европейската интеграция е предизвикан изключително от трудностите в политическите кръгове на Германия, подчертава авторът на статията. За последната година канцлерът произнесе няколко възвишени речи за нуждата единството в ЕС да се поддържа, а отвореното общество да се защитава, но тя малко говори за това как тези мащабни цели трябва да се въплътят на практика.

Президентът на Франция Еманюел Макрон контрастира с Меркел. Той има винаги има в излишък конкретни идеи по въпроса, пише бившият заместник-съветник на Джо Байдън. Миналата година, когато Макрон е избран за президент, той предлага десетки начини за задълбочаване на европейската интеграция, включително създаването на общо министерство на финансите на ЕС, съвместни военни сили, бюджет на еврозоната, разузнавателна агенция и обща политика по предоставянето на убежище.

Меркел реагира прохладно на тази вълна от идеи. Това лято те се срещнаха във Франция и се договориха да започнат работа над общия за еврозоната бюджет, против което по-рано самата Меркел се обяви решително. Мнозина анализатори видяха в това пробив, но след това осем други представители на Еврозоната отхвърлиха тази идея.

Според Джулиана Смит, Ангела Меркел без съмнение е отбелязала растящата сред германците неприязън по отношение на идеите на Макрон, както и във Франция, където неговата популярност е паднала рязко. Може би немците и да бяха влюбени в него по време на предизборната му кампания, но сега неговите симпатии към него гаснат и германците все повече се оплакват от „махмурлук от Макрон”, често комбиниран с „умора от Европа”. В Германия цари усещане, че Берлин ще плаща сметката за развитието на европейската интеграция. При това немците са уверени, че те веднъж вече са платили за спасяването на Европа – след финансовата криза от 2018 г. и не искат да правят това отново, подчертава авторът на статията.

Разбирайки всичко това Меркел ще продължава да кима учтиво на предложенията на Макрон, но няма да му оказва помощ. Такъв подход без съмнение ще спести излишни разходи за Германия – в крайна сметка, за известно време и може би ще запази за Меркел нейната икономическа кариера, пише The New York Times.

Но Ангела Меркел трябва да се пита колко ще загуби Германия, ако европейският проект продължи да се колебае, германско-френският двигател заглъхне, а европейските лидери по време на срещата си от този месец не успеят да достигнат до нов начин на мислене, настоява Джулиана Смит. Според нея по-дълбоката европейска интеграция и демонстрацията на вяра в общите европейски ценности и в общата съдба са нужни, за да се издържи пред популистите. Ако Макрон загуби битката, която той води срещу нелиберална Унгария на Виктор Орбан, Германия рано или късно ще трябва да плати за това определена цена.

Превод: В.Сергеев