/Поглед.инфо/ Какво става с Франция – страната на 24-то място по Индекс на човешкото развитие през 2018 г.(България – 51-во място), с претенции за най-силно европейско влияние след „ерата на Меркел“; страната с най-висок дял на преразпределение чрез бюджета си – 45,27% от БВП през 2016 г. (България – едва 29,27%); страната с бързо нарастващо неравенство според индекса на Джини – 32,7% през 2015 г. (България – 37,4% – през 2014 г.); страната с по-висока минимална заплата даже от Германия – 1498,46 евро през 2018 г. (България – с 260,76 евро); страната, в която над 8 млн. души (при население 67 млн. души) живеят под линията на бедност?

Че има нещо гнило във Франция (не в Хамлетова Дания), се подразбира от доста косвени източници, достъпни на българския читател. Пръв Никола Саркози заговори за трудните и задълбочаващи се проблеми на Франция, които изискват силите и волята на целия френски народ (1); малко по-късно Валери Трирвайлер (бившата партньорка на Франсоа Оланд) повдигна завесата, за да се види колко може да се вярва на обещанията на един френски политик  (2); накрая, през 2016 г. Еманюел Макрон замечта за революция в „битката за Франция“ (3)…

I. Идеите за „демократичната революция“ на Макрон

Да предупредим, въпреки че Макрон знае за френската „революция“ от 1968 г., той не я е преживял, понеже е роден през 1977 г. – нещо, което не му пречи да се описва като идеен революционер.

Да се насочим към знаменитото „символ-верую“ на Еманюел Макрон. Още в самото начало на своята книга той пише:

„Навлязохме в нова Ера. Глобализацията, цифровизацията, задълбочаващите се неравенства, климатичната катастрофа, геополитическите конфликти и тероризмът, ерозията на Европа, кризата на западноевропейските демократични общества; съмнението, което се загнездва в сърцето на нашето общество – това са симптомите на свят, подложен на сътресения. Не можем да посрещнем тази мащабна трансформация със същите овластени мъже и със същите идеи. И въобразявайки си, че е възможно да се върнем назад. Просто като си мислим, че е достатъчно само да поправим или да пригодим нашите организационни „модели“, както някои обичат да ни го внушава. Трябва заедно да погледнем истината в лицето, да обсъдим осъществяващите се в момента дълбоки трансформации. Накъде да вървим и по какви пътища да поемем. Колко време ще ми отнеме тази Одисея. Защото всичко това няма да стане за един ден.

Вярвам в демократичната революция.  (4)„

Но против какво е Макрон, какво трябва да се промени? Той дава ясни индикации: „живеем в последния стадий на световния капитализъм, чийто крайности показват неговата неспособност да продължи да съществува. Крайностите във финансовата област, неравенствата, увреждането на околната среда, неумолимото увеличаване на световното население, засилващите се миграционни процеси в резултат на геополитиката…са все елементи на едно дълбоко сътресение, което изисква от нас да действаме.“ И още: „днес мисълта за постоянна криза залегна трайно в умовете на хората, съпътствана от страха от почти неизбежното декласиране на индивида и близките му… Една пета от учениците напускат началното училище, без да умеят да четат да пишат и да смятат.“

И допълва с разочарованието си в търсенето на нов път – и за десницата, и за левицата: „Страната ни е разяждана от съмнение, безработица, материално разделение, но също и от морално. Желанието ми бе да преодолея противопоставянето между левицата и десницата: левицата го отхвърли, определяйки го като либерално предателство, десницата ме обрисува като левичарски клоун.“ Не скрива и отношението си към олигархичните медии: „политическата класа и медиите формират народ от сомнамбули, който не иска да види какво се надига и идва към него.“

Тогава, за какво е? Ето: „равенство и сигурност – два елемента на ценностната ни система, на които държим.“ Първата ми задача е да изградим отново една справедлива и силна Франция. Онова, което обединява Франция, е нейната истинска искрена преданост към равенството.“

Времето, което е необходимо, за постигане на целта, според Макрон: „ще ни трябват 10 години“.

И ако Еманюел Макрон вижда проблемите, то огромната част от французите ги усещат. И може би по тази причина не чакат тези 10 години. Президентът встъпи в длъжност на 14 май 2017 г., с други думи, отминала е едва година от неговия мандат, но – както правят почти всички нови управници – започна мандата си не с морковчето, а с тоягата – цените на горивата тръгнаха нагоре благодарение на добавъчния „екологичен данък“.

II. Цените на горивата, военно-промишления комплекс и държавния дълг

Но каква е целта на данъка върху горивата: обслужването на дълга и военната икономика? Според професор Мишел Чосудовски, президентът Еманюел Макрон е инструмент на финансовите институции, бивш служител на Ротшилд, който налага макроикономически дневен ред, ориентиран към печалбата, както и работи за увеличаване на приходите на военните изпълнители  (5).

Данъкът върху горивото служи на интересите на мощни кредитори. Данъчните приходи ще бъдат насочени към обслужването на държавния дълг на Франция, който се оценява на 2,2 трилиона евро, което е равно на 96,8% от БВП. Годишните задължения за обслужване на задълженията на Френската република са зашеметяващи. Цялата фискална структура е в криза. Данъкът върху горивата също ще послужи за финансиране на нарастващите военни разходи (над 20 милиарда евро през 2017 г.), както във финансова подкрепа на участието на Франция в различни инициативи на НАТО за „умиротворяване“ в Източна Европа и Близкия изток. На 13 юли тази година президентът Еманюел Макрон подписа закона за военния бюджет от 2019-2025 г. „изчистващ пътя за насърчаване на финансирането на обществените поръчки за военновъздушните сили, армията и флота“  (6). Това увеличение на военните разходи беше в голяма степен в отговор на натиска от страна на Вашингтон. Разходите ще бъдат на ниво, невиждано от десетилетия, и това нарастване идва във времена, когато вътрешният бюджет е под тежко напрежение. Правителството на Макрон потвърди, че разходите за отбрана ще се увеличат с повече от 40%. Сумите, които трябва да бъдат събрани от данъчните приходи (включително данък върху горивата) за финансирането на френската военна икономика, са колосални. На свой ред, увеличението на военните разходи трябва да бъде подкрепено от драстични мерки за строги икономии, насочени срещу всички други категории обществени разходи:

Естествено, нарастването на военните разходи облагодетелства големите играчи в този бизнес. В процес е доходоносна военна поръчка чрез германската Direction Générale pour l’Armement под егидата на Министерството на отбраната. От друга страна, тази многомилиардна военна икономика под патронажа на НАТО, контролирана от Пентагона и насочена срещу Русия, унищожава френската социална структура, нейната социална държава, води до бедност и социално отчаяние. Този механизъм на НАТО, финансиран от социалното разрушение (съчетан с неолиберални мерки за строги икономии), действа безмилостно в целия Европейски съюз.

Но има и губещи в тази игра. По линия на преките и косвените разходи нарастването на цените на горивата води до увеличение на цените на хранителните стоки, транспорта и основните продукти и услуги. На свой ред, принудителното ограничавано потребление подкопава производствената структура, до спад на реалните доходи и съответно – до пореден срив на жизнения стандарт.

Данъците и акцизите върху горивата се представят като средство за облекчаване на изменението на климата в полза на човечеството като тази програма се изпълнява в над 100 страни. В развиващите се страни увеличението на данъците върху горивата се налага от Световната банка от името на кредитните институции. Те са част от така наречената програма за структурни корекции (SAP) под ръководството на МВФ и Световната банка. Нарастването на цените на горивата води почти веднага до увеличаване на цените на храните и транспорта, увеличаване на цените на социалните услуги. Горчива „икономическа медицина“: Резултатът е широко разпространената бедност, както и фалитът на местните производители.

Докато цената на бензина системна нараства (в резултат на печалбите на дребно и увеличението на данъците върху горивата), действителната стойност на един литър или галон бензин е абсолютно ниска. Цената на суровия петрол в момента е между 52.6 долара (WTI) и 61.67 долара (Brent). Един барел е еквивалентен на 158.98 литра, или 42 галона, което показва, че цената на суровия петрол WTI е по-ниска с 35 цента в САЩ на литър или 1,25 долара на галон; във Франция цената на суровия петрол е 0,27 евро за литър, но на крайния потребител се продава на 1,47 евро.

III. Гражданската революция против ниското жизнено равнище

Но гражданите на Франция не са слепи за тези промени. И понеже Макрон говореше за революция, те решиха да му я организират. Жълтата сигнална жилетка (gilets jaunes), станала символ на негодуващите от Системата, представлява идеална противоположност на елегантните представители на политиката, разхождащи се със служебните си лимузини от студио в студио. След три седмици на протести, които са се увенчали и с насилие – досега има 3 смъртни случая, повече от 800 наранявания и повече от 1600 арести, както и бунтове в някои от най-богатите квартали на Париж, нещата не отиват към хепиенд.

Тези, които се надяват протестите да избледняват, могат да бъдат разочаровани. Свалянето на правителството не променя и не отменя дълбоките проблеми в основата на въстанието на местните жители. В крайна сметка то никога не е било само за данъка върху горивата, независимо че дизеловото гориво, което повечето шофьори използват, струва повече от 1,50 евро на литър, като разходите се покачват с около 25% за година.

Нито една водеща партия не се радва на подкрепа от мнозинството избиратели във Франция, твърдят проучвания на общественото мнение. И все пак анкета, проведена непосредствено след бунтовете в Париж миналата събота, показа, че макар повечето да не са съгласни с употребата на насилие, 7 на всеки 10 души все още подкрепяха движението като цяло. Според отделно проучване, публикувано на 28 ноември, около 4/5 от респондентите от работническата класа, изразяват съчувствие или подкрепа за движението. Повечето протестиращи във Франция не се противопоставят на ролята на държавата в икономиката – те просто искат държавата да действа по-справедливо. През последното десетилетие те станаха свидетели на закриване на болници, съкращения на пощенските услуги и болезнени реформи в железопътния сектор, които подготвят основите за приватизация и по-високите цени.

Междувременно, откакто заема длъжността, Еманюел Макрон е ускорил по-нататъшното затягане на коланите за работническата класа. В името на борбата с бюджетния дефицит, местните власти са се насочили към намаление на субсидиите за работа на непълно работно време (а на „бизнеса“ непълното работно време е по-изгодно), хората с ниски доходи са получили съкращения на жилищната помощ, а на пенсионерите са били отпуснати пенсии с по-нисък темп на растеж. Богатите получават много различно третиране: наблюдавайки първия си бюджет като президент, Макрон се втурна да отмени данъка върху имуществото, който се прилага само за тези с над 1,3 млн. евро активи. Ето защо понятието данъчно правосъдие, или „данъчна справедливост“, се появяват толкова силно сред бунтовниците: Чрез двете си политики, които несъразмерно са от полза за богатите и против работническата класа, Макрон илюстрира абдикирането на отговорността на държавата към най-слабите.

*    *   *

Да представим част от 42-те искания на „жълтите жилетки“, изпратени на 29 ноември на медиите и депутатите (7) . Те са свързани с 10 групи проблеми:

  1. ПРОТИВ НЕСИГУРНОСТТА:
  • „Нула бездомни“. Това беше кампания, обещана от Емануел Макрон. Два месеца след избирането му през юли 2017 г., Правителството твърди, че е създало 13 000 допълнителни места за настаняване през тази година. Това обаче е недостатъчно за една страна, която през 2012 г. е имала 141 500 бездомни.
  • Заплатите на всички французи, както и пенсиите и помощите трябва да бъдат индексирани с инфлацията“. Според данните на Министерството на труда, публикувани през август, цените се покачват по-бързо от заплатите.
  • „Увеличаване на обезщетенията за инвалидност“. Помощта за възрастни с увреждания (AAH) се увеличи на 1 ноември на 860 евро на месец за едно лице, срещу 810 евро преди това. Тя ще достигне 900 евро на 1 ноември 2019 г. Според министър-председателя, увеличението от 90 евро за две години е „допълнително усилие от два милиарда евро за целия срок на петгодишния мандат“.
  • „Ниски наеми (особено за студенти и за работници с непостоянна работа).“
  • Държавна собственост при основни услуги. Тъй като цените на газа и електроенергията са се повишили след приватизацията, искането е те отново да станат обществени, което ще свали цените. Днес държавата държи 83.7% от капитала на EDF („Електричество на Франция“) и 23.64% от Engie. За първи път правителството ще позволи „размисъл за укрепване на своя дял в капитала на компанията във връзка със специфичните проблеми и рискове от ядрената дейност“.
  1. ЗА ПЕНСИИТЕ И ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА:
  • Пенсиониране на 60-годишна възраст, а за всички, които са работили тежък физически труд – право на пенсиониране на 55 години“. Сегашната възраст за пенсиониране е определена на 62 години и правителството е заявило, че няма намерение да преразглежда този въпрос.
  • Пенсионната система трябва да остане солидарна. В новата пенсионна реформа се предвижда точкова система, която ощетява пенсиониращите се.
  • Без пенсия под 1200 евро.
  • Забрана за печелене на пари от възрастните хора. Един от начините за такова печелене е увеличаването и за пенсионери на CSG („Общ социален принос“), известен като „данък солидарност“.
  1. ЗА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ И БАНКИТЕ:
  • Още по-прогресивен данък върху доходите. Днес във френската данъчна система има пет ставки за данъка върху доходите, разпределени между 0%  и 45%.  Законопроектът за бюджета за 2019 г. не ги променя.
  • Големите (McDo, Google, Amazon, Carrefour …) да плащат големи данъци, а малките (занаятчии, малки фирми) да плащат малки Корпоративният данък е прогресивен, но някои  мултинационални компании успяват да избегнат високия френски данък.
  • Без предварително удържане на подоходния данък. В момента французите получават брутно възнаграждение, което се облага в края на годината. Правителството е решило от 1 януари 2019 г. да въведе облагане „при източника“, тоест при самото получаване на възнаграждението.
  • Забрана за таксуване на търговци с такса, когато техните клиенти използват т.нар. Синя карта. Когато плащат с кредитна карта на търговец, последният плаща комисионна на банката си.
  1. ЗА ПРЕХОДА КЪМ ПО-ЕКОЛОГИЧНА ИКОНОМИКА
  • Мащабен план за изолация на къщите (за да се прави екология чрез спестяване на разходите на домакинствата). Вече съществуват няколко мерки за подпомагане на финансирането на работата по спестяване на енергия. През 2018 г. за първата си година на съществуване, този чек е от полза за 3,6 милиона домакинства, като сумата варира от 48 до 227 евро. Правителството също така обяви, че чекът ще бъде разширен до 5,8 милиона домакинства през 2019 г. и ще се увеличи с 50 евро. Другите съществуващи мерки включват данъчен кредит за енергиен преход (crédit d’impôt transition énergétique – CITE), безвъзмездни средства от Националната агенция за жилищно строителство, както и помощи от някои местни власти.
  • Прекратяване на увеличението на данъка върху горивата. Емануел Макрон е изключил замразяването на данъка върху горивата (TICPE) в речта си относно енергийния преход във вторник, 27 ноември. „Не можем да бъдем в понеделник за околната среда, а във вторник срещу увеличението на цените на горивата“, каза той. Но той обяви, че данъкът ще бъде модулиран според световните цени.
  • Насърчаване на железопътния транспорт на стоки. На 24 ноември правителството представи законопроект, който има за цел да подобри транспорта и да направи пътуването по-малко замърсяващо. Този текст предвижда „усилие, свързано с железопътния товарен превоз“.
  • Данък върху корабното гориво и керосина. Днес липсват такси в областта на въздушния и морския сектор
  1. ОТНОСНО РЕФОРМАТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ
  • Всеки работещ на изборна длъжност да има право на медианна работна заплата. Неговите транспортните разходи ще бъдат наблюдавани и ще се възстановяват, ако те са оправдани. Право на ваучери за храна, за билети и за почивка. Заплатите на работещите на изборни длъжности като цяло са доста над средната работна заплата (1,797 евро нетен месечен доход през 2015 г.), също 7 209,74 евро бруто възнаграждение на парламентаристите. Обърнете внимание, обаче, че възнагражденията, получени от кметовете в общини с по-малко от 500 жители, възлизат на 658 евро бруто.
  • Референдумите трябва да влязат в Конституцията. Това предполага създаване на специален сайт, под надзора на независим контролен орган, където хората могат да направят предложение за закон. Ако предложението събере 700 000 подписа, то трябва да бъде обсъдено и подложено на гласуване от Народното събрание (една година след деня, в който са събрани необходимите подписи.) Днес във Франция законодателна инициатива имат правителството и депутатите.
  • Назад към срок от седем години за президент.
  • Прекратяване на президентските надбавки за цял живот. В допълнение към обзаведените помещения, кола със шофьор и няколко служители, днес бившите държавни глави получават годишна сума от 65 000 евро, без да се включват още 14 400 евро месечно за тези, които заседават в Конституционния съвет.
  1. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАЕТОСТТА И ЗАПЛАТИТЕ
  • Край на „дискриминирания труд“. Не е нормално лицата, които работят на френска територия, да нямат едни и същи права и заплащане. Въпросът за европейските работници от други страни беше една от емблематичните теми на президентската кампания. След повече от две години разисквания, през май Европейският парламент прие с голямо мнозинство реформа, която предоставя на тези работници еднаква заплата за една и съща работа на едно и също място, но също така и всички планирани бонуси в тази страна (премии, бонуси за стаж или тринадесета заплата). Държавите -членки разполагат с две години, за да транспонират тази директива.
  • Сигурността на работното място: по-нататъшно ограничаване на броя на срочни договори за големи компании Искане за по-дългосрочни договори.“ На 9 ноември Емануел Макрон е обявил създаването в началото на 2019 г. на система за бонус-малус, която да насърчи компаниите да ограничат използването на срочни договори. „Компаниите, които насърчават устойчивата заетост на хората и следователно стабилността, ще имат бонуси, а тези, които правят твърде много краткосрочни договори, ще имат наказания“ , обясни той, без да каже много повече.
  • Smic на 1 300 евро нето. Понастоящем минималната заплата (Smic) е 1,184.93 евро нето. „Като се имат предвид тенденциите на инфлацията“, увеличението през тази година ще бъде “увеличение, което ще бъде по-голямо от миналата година“, увери обществото на 29 ноември министърът на Труда Мюриел Пенико.
  • Максимална заплата, определена на 15 000 евро. По време на президентската кампания Жан-Люк Меланшон предложи ограничаване на заплатите от върха, особено за големите босове. Например, в компания, в която има служители, които получават „Smic“ или 1,498.47 евро бруто месечно , най-високите заплати да не могат да надвишават 29,969.40 евро бруто. В исканията си „жълтите жилетки“ отиват още по-далеч..
  • Създадени нови работни места за безработни. Това е една от целите, обявени от правителството . След скок в началото на годината обаче създаването на работни места се забави през второто полугодие. Въпреки растежа и продължаващите правителствени реформи, равнището на безработицата остава стабилно през третото тримесечие на 2018 г. на 9,1%.
  1. ЗА ИКОНОМИКАТА
  • Защита на френската индустрия: забрана за преместване на предприятия. Идеята се ражда след  освобождаването на служителите на Whirlpool, чиято фабрика в Амиен е преместена в Полша.
  • Спиране на продажбата на държавна собственост (летища, язовири и др.) През 2015 г. държавата продаде 49.99% от акциите на летище Тулуза (Haute-Garonne) на „Casil Europe“, френски холдинг, създаден от китайската държавна група „Shandong High Speed Group“ и от хонгконския инвестиционен фонд „Friedmann Pacific Asset Management“. На следващата година, 60% от акциите на компаниите „Aéroports de Lyon“ и „Aéroports de Nice-Côte d’Azur“ са били продадени на консорциум, воден от  „Vinci“ и италианската група „Atlantia“. А в началото на октомври Народното събрание на Франция приема закон, който упълномощава правителството да извърши приватизацията на“ Aéroports de Paris“ през 2019 г. В своя доклад, публикуван през ноември, Сметната палата все пак призовава да не се възпроизвежда „провалът“ на Тулуза. Правителството гарантира, че са предвидени предпазни мерки, за да се избегне това приватизиране да застраши интересите на държавата.
  • Благоприятстване на малките предприятия в селата и в центровете на градовете (спиране на изграждането на големи търговски площи около големите градове, които убиват малките предприятия) и осигуряване повече безплатен паркинг в градските центрове. Коефициентът на незаетите работни места достига 8,2% в средните градски центрове (в сравнение със средно 6,6% на национално ниво), според данни на Министерството на туризма.
  • Всички пари, спечелени от пътни такси, трябва да се използват за поддръжка на автомагистрали и пътища във Франция и пътна безопасност. През 2016 г. приходите от такси за изминат участък (PDF) надхвърлиха 9,5 милиарда евро. Около 40% от тези приходи остават в джобовете на държавата, която дава автомагистралите на частни компании, които ги експлоатират. И 30% от тези приходи се използват за финансиране на инвестиции в разширяването или поддръжката на мрежата. Останалите 30% представляват оперативните разходи на мрежата и нетните резултати на компаниите, които ги оперират.
  • Край на политиката на строги икономии. Спира се изплащането на лихви по дълга, които са смятани за нелегитимни, и се започва изплащането на дълга като се търсят 80-те милиарда укрити данъци вместо да се взимат пари от бедните.

Няколко антиглобалистки организации  отдавна призовават за одит на публичния дълг, включително за забрана за начисляване на лихви.

  1. МИГРАЦИОННА ПОЛИТИКА
  • Анализ на причините за принудителната миграция. Броят на мигрантите в световен мащаб се оценява на 258 милиона през 2017 г., или 3,4% от световното население. От тях 68,5 млн. души са принудително изселени, казва Върховният комисар на ООН за бежанците. За да предотвратят тези миграции, които са предимно от развиващите се страни, най-богатите държави разчитат на официална помощ за развитие. През 2017 г. тази помощ достига 146 милиарда долара (близо 130 милиарда евро) в света. Франция се нарежда на 5-то място по обем на помощта – 11,4 млрд. долара (малко над 10 млрд. евро) тази година (0,43% от брутния национален доход) , като увеличението е 15% в сравнение с 2016 г.. Емануел Макрон обеща по време на кампанията си да достигне 0,55% от брутния национален доход до края на петгодишния период.
  • Лицата, търсещи убежище, трябва да бъдат третирани добре. „Ние им дължим подслон, сигурност, храна, образование и работа“. Трябва да се работи с ООН така, че в много страни по света да бъдат отваряни лагери, в които кандидатите за убежище да изчакват резултатите от своите молби. Законопроектът за убежището и имиграцията, приет от парламента през август 2018 г., удължава максималната продължителност на задържането на мигранти от 45 на 90 дни. Сроковете за подаване на жалбата и за обжалване обаче са строго ограничени.
  • Отхвърлените търсещи убежище лица трябва да бъдат върнати в тяхната страна на произход. Франция регистрира малко над 100 000 заявления за убежище през 2017 г., историческо ниво. От тези кандидати само една трета (36%) получиха статут на бежанец.
  • Прилагането на истинска интеграционна политика. Да живееш във Франция означава да станеш французин. Необходими са курсове по френски език, френска култура и гражданско образование, със сертификат в края на курса.
  1. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
  • Еднаква система за социална сигурност за всички, включително за занаятчии и самонаемащи се
  • Значителни ресурси за психиатрията. През юли депутат от „Непокорна Франция“ поиска 30% увеличаване на средствата за психиатрия, за да се спре с „малтретирането на болните“
  1. ДРУГИ ИСКАНИЯ
  • Незабавно прекратяване на закриването на малки транспортни линии, пощенски клонове, училища и центрове за майчинство. Достъпът до обществени услуги е много споделен иск между „жълтите жилетки“. От страна на Централна поща „епидемията на затваряне е в пълен ход“, отбелязва асоциацията „60 милиона потребители“, с 404 офиса затворени между началото на 2016 г. и началото на 2017.  Между 2005 и 2017 г. повече от 5 000 държавни училища са затворени в страната и в чужбина, според статистиката на националното образование.
  • Адекватни средства за съдилищата, полицията, жандармерията и армията. Извънредният труд на полицаите да бъде платен или възмезден.
  • Максимум 25 ученика в клас от детската градина до последната учебна година. Това е едно от повтарящите се изисквания на учителските съюзи. По време на кампанията за президентските избори, няколко кандидати, включително и Емануел Макрон, препоръчаха намаляване на броя на учениците в паралелка, особено в училища, класифицирани като „приоритет“.
  • Компенсиране на средствата за гледачка на дете до 10 годишна възраст. В момента системата изплаща тази помощ до навършване на 6 години.

*    *    *

Оказва се, че това което „предават“ нашите медии, не е това, което е. Исканията на френските граждани изглеждат напълно нормални в един Европейски съюз, който твърди че осигурява равенство на достъпа, че е солидарен и справедлив. Но не е.

IV. Ще спрат ли протестите след „икономическото и социалното извънредно положение“, въведено от Макрон?

От началото на протестите, започнали заради цените на горивата и стандарта на живот, Макрон и екипът му настояваха, че минималната заплата няма да бъде вдигната в отговор на протестите. Но в обръщението си към нацията на  10.12.2018 г., президентът Макрон призна че гневът в страната е „дълбок и оправдан“ – за последните 18 месеца не са решени проблемите от последните 40 години – и че много граждани изглежда са били „забравени“. Условията на живот влошават качеството си, „държавата е твърде централизирана от десетилетия“ и това затруднява публичните услуги.

Практическите мерки, които предложи Макрон, са свързани с необичайното въвеждане на „икономическо и социално извънредно положение“ (8). Първите огласени мерки са добри новини за огромна част от протестиращите – минималната заплата във Франция ще се увеличи със 100 евро от 2019 г. и няма да бъдат вдигани данъците на пенсионерите, получаващи под 2000 евро месечно; заплащането за извънреден труд ще бъде освободено от данъци – така, както бонусите за служители в края на годината няма да бъдат облагани и затова компаниите ще бъдат насърчавани да ги дават. Освен това, президентът Еманюел Макрон обеща, че данъчната реформа и планираните облекчения ще бъдат ускорени, ще се търси и начин големите компании и заможните граждани да дават повече на бюджета. „Искаме Франция, в която да може да се живее достойно от работата,“ каза Макрон.

И сега изненадата: Макрон каза буквално: „Заплатата на работещ на минимална заплата ще се увеличи със 100 евро още през 2019 година, без това да струва и 1 евро повече на работодателя“. Това означава че месечната минимална заплата няма да бъде повишена със 100 евро от 1 януари 2019 година. Минималната заплата ще нарасне само чрез автоматичното увеличение, предвидено в закона, което се очаква да бъде около 1.8 на сто (чисто около 20 евро). Откъде идва тогава разликата от 80 евро? Хората на минимална заплата (или малко повече) ще получат увеличение на премията за активност още през 2019 година. Тази премия замени „дохода за активна солидарност“ (RSA) през 2016 година и се плаща от държавата от средствата за семейни надбавки. Което обяснява защо това няма да струва нищо на работодателите. Макрон пропусна да спомене, че увеличението на премията за активност е било планирано още преди протестите на „жълтите жилетки“ – в размер на 30 евро през април 2019 година, 20 евро през октомври 2020 година и 20 евро през октомври 2021 година – или общо 70 евро до края на петгодишния президентски мандат (след първото увеличение с 20 евро през октомври 2018 година). Всъщност съобщеното от Еманюел Макрон означава ускоряване на графика за увеличаването на премията за активност. Като се прибавят и 20-те евро автоматично увеличение на минималната заплата от 1 януари, стават около 100 евро. За хората на заплата обаче това не е едно и също, тъй като върху премията не се правят пенсионни вноски и следователно тя няма да бъде взета предвид при изчисляване на пенсията.

Тези мерки може да намалят градусите на напрежението, но не променят генерално системата. Ето защо не е изключено „изключените“ от системата да реагират спорадично с нови протести. Франция е успокоена, но не е променена. Задават се нови бури. „Жълтите жилетки“ продължават да са гневни след обръщението на Макрон, като те оценяват обръщението като „маскарад“, „перчене“, „измама“, „представление“, „лепенка върху рана от изгаряне“, „провокация“.

Гледайте Франция, мислете за България!

Дядо Йоцо сега гледа Франция. Но мисли за България. Страната ни има аналогични проблеми, които в много отношения са по-изострени и изглеждат частично или напълно нерешими. Потенциалът на Франция – демографски, икономически и социален, е несравним с аналозите в страната на розите, киселото мляко (правено и от французи) и спа центровете с услужливи масажистки и чалгарки.

Погледнато отстрани, ако в България се издигнат искания подобни на 42-те френски, отгоре ще падне голям смях – тук (на източния фронт) всичко е спокойно, даже по-спокойно от романа на Ремарк. А ако се организират български“ жълти жилетки“, със сигурност лично Путин – с неговото всемогъщество – по-голямо и от това на Дарт Вейдър – ще ги е подкокоросал.

Но когато гръм удари във Франция, ехото стига и до България. Да се надяваме!

Бележки:

(1) Никола Саркози, Свидетелства: моят живот в политиката. Издателство „Прозорец”, С., 2007 (2006).

(2) Валери Трирвайлер (бившата партньорка на Франсоа Оланд), Благодаря за преживяното. Хермес, 2015.

(3) Еманюел Макрон, Революция. Битката ни за Франция. Издателство „Слънце“, С., 2017 (2016).

(4) Еманюел Макрон, Революция. Битката ни за Франция. Издателство „Слънце“, С., 2017 (2016).

(5) Prof Michel Chossudovsky, France’s Yellow Vests: Fuel Tax Hike Triggers Poverty, Finances War and Repayment of the Public Debt. Global Research, 9 December 2018, https://www.globalresearch.ca/frances-yellow-vests-fuel-tax-hike-triggers-poverty-finances-war-and-the-public-debt/5662327

(6) Defense News, 15 юли, 2018.

(7) https://www.francetvinfo.fr/economie/transports/gilets-jaunes/baisse-des-taxes-referendum-populaire-zero-sdf-on-a-decortique-les-42-revendications-des-gilets-jaunes_3077229.html

(8) Идеята е заимствана от Франсоа Оланд – повече пари да остават в ръцете на хората, които допринасят за данъчната система.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели