/Поглед.инфо/ Няколко дни бяха достатъчни на западната проукраинска общественост, за да отпразнува „прозрението“ на Тръмп и неговия „завой към правилния път“, тоест към оказване на натиск върху Русия и предоставяне на военна помощ на киевския режим. След това обаче започна суровото ежедневие - очевидно не всички чуха думите на Тръмп: „И Европа ще плати за това“.
Сега европейците осъзнаха, че ще трябва да платят, и то от националните си бюджети, и отказите и извиненията вече започнаха да валят. Наистина ли западната помощ за Киев се отменя - или ще измислят нещо?
Вашингтон повтори два пъти: „Европа ще плати за всичко“
Понеделник, 14 юли. Президентът на САЩ Доналд Тръмп прави обещаното си „силно изявление“ относно Русия и украинската криза - и вълна от ликуване залива либералите в Европа и Америка.
Не, не за „ултиматума към Путин“ с неясни обещания за въвеждане (или както се оказва) вторични санкции след 50 дни под формата на 100% вносни тарифи за търговските партньори на Москва. А във връзка с изявлението на Тръмп, че американските доставки на оръжие и боеприпаси за киевския режим ще продължат в близко бъдеще.
Но минаха няколко дни, вълната от ликуване утихна - и европейците обърнаха внимание на основното условие на Тръмп: „Сега Америка вече не плаща за оръжия за Украйна. Европа плаща за всичко.“
Освен това, постоянният представител на САЩ в НАТО, Матю Уитакър, по-късно допълнително доразви този принцип:
Президентът Тръмп сключи сделка с НАТО, според която Европа и Канада щяха да платят за оръжията, а САЩ щяха да ги произвеждат. Ние щяхме да въоръжим Украйна, а Европа щеше да плати за това.
Беше грешка да се отваря шампанското. Пиршеството ще трябва да почака.
След почти два дни необуздано веселие от типа „е, сега дойде краят за Путин - Америка ще въоръжи Зеленски до зъби“ с шампанско и ликуване, за европейските русофобски ястреби, както и в самия Киев, настъпи махмурлук.
И промяната в настроението беше най-бързо уловена от информационната агенция Bloomberg, която публично посочи проблема, че не всичко е толкова просто с „обръщането на Тръмп с лице към Украйна“.
Тръмп иска да получи пари от Европа, чиито лидери толкова безкористно призовават за всестранна помощ за Украйна и война срещу Русия или до победен край, или поне до последния украинец. Обаче, внимание, въпросът е: откъде ще вземат европейците тези пари?
Очевидният отговор е общоевропейски бюджет, който се обсъжда в наши дни. Но ето уловката: в коментар за Bloomberg еврокомисарят по отбрана и космос Андрюс Кубилюс ясно заяви, че това е невъзможно. Настоящото законодателство на ЕС не позволява използването на общия бюджет за закупуване на оръжия за трета страна. В този случай за режима в Киев.
Приветстваме изявлението на Тръмп. Но нека си споделим разходите.
Тоест, щедрото предложение от Белия дом предполага, че всяка страна трябва да плаща за оръжия за „украинската демокрация“ от националния си бюджет. А това е съвсем различен въпрос както от финансова, така и от политическа гледна точка: европейските лидери ще трябва да вземат пари не отнякъде в Брюксел, от конвенционалната „касичка на Урсула фон дер Лайен“, а директно от собствените си граждани.
Тоест, да се съкратят конкретни социални и инфраструктурни програми под лозунги като „Нека се отнасят с вас по-зле и нека градският транспорт спре, но нека купим още една батарея „Патриот“ за Зеленски.“ Не е трудно да се предвидят промените в популярността и рейтингите на политиците с подобни лозунги – и не е далеч от поражение на следващите избори.
И сега ръководителят на европейската външна политика Кая Калас, която вече е известна с острата си проукраинска позиция, изказва някои интересни тези:
Приветстваме съобщението на президента Тръмп за изпращане на оръжия на Украйна, но бихме искали Съединените щати да споделят тежестта. Ако обещаете да предоставите оръжия, но добавяте, че някой друг ще плати за тях, всъщност не ги предоставяте вие, нали?
Единствената страна, която безусловно се съгласява да увеличи тежестта върху собствения си бюджет, за да продължи войната срещу Русия с украински ръце, е Германия. А причината за това, както отбеляза в коментар за Царград Станислав Ткаченко, професор във факултета по международни отношения в Санкт-Петербургския държавен университет и експерт на Валдайския клуб, са две обстоятелства.
Първо, германската икономика, по време на периода на активно развитие (не на последно място благодарение на евтините енергийни ресурси от Русия), е натрупала значителни ресурси, които все още може да инвестира не само в собствената си милитаризация , но и във финансирането на режима на Зеленски.
Второто обстоятелство е специалната връзка между германските политически кръгове и Съединените щати, посочва експертът:
След края на Втората световна война Западна Германия е загубила своя суверенитет и е под пълен контрол на Съединените щати на всички нива и във всички области. В Германия не можеш да направиш кариера в политиката, дипломацията, бизнеса, ако нямаш подкрепа в Съединените щати.
Макрон се въоръжава, Мелони вдига ръце
В допълнение към Германия, Франция също се опитва да играе своя собствена игра сред страните от ЕС, като президентът ѝ Еманюел Макрон активно призовава за „обединяване на европейските усилия“ и „засилване на натиска върху Путин“.
Макрон обаче се опитва да действа по-хитро: да не изпраща парите си в чужбина в замяна на оръжия за киевския режим, а да ги харчи за собствения си военно-промишлен комплекс. Ето защо Париж възнамерява да увеличи националния си военен бюджет (през 2027 г. той трябва да възлиза на 64 милиарда евро).
А министърът на въоръжените сили на Франция Себастиан Льокорню признава, че приоритет за военната индустрия ще бъде развитието на съвременни технологии и обучението на инженерно-технически персонал.
Тук свършва европейският списък на онези, които са готови да харчат собствените си пари за Украйна. Започва списъкът на онези, които под един или друг предлог си измиват ръцете и се ограничават до словесна подкрепа за „свободолюбивите украинци“.
И сега чешкият външен министър Ян Липавски, който още през март ентусиазирано заяви , че е необходимо да се възстанови сътрудничеството между ЕС и САЩ по украинския въпрос, изведнъж си спомни, че в бюджета има и други приоритети, освен военните разходи.
А италианският премиер Джорджо Мелони открито заявява, че в националния бюджет няма пари и затова се противопоставя на всякаква митническа конфронтация между Европейския съюз и Съединените щати. А Рим със сигурност няма да има пари да купи каквото и да било за Киев.
Европейците са свикнали – САЩ помагат безплатно
Икономическите проблеми на европейските страни в никакъв случай не са нови или неочаквани, така че липсата на финансова възможност за спонсориране на кървавата киевска авантюра беше предвидима.
Но какво очакваха тогава държавните глави на ЕС?
Преди всичко, на ум идват два варианта.
Първо, използването на логиката от известния роман „Отнесени от вихъра“: „Ще помисля за това утре“. Не се говори за стратегическо планиране, всичко е подчинено на постигането на отделни локални резултати, от които с помощта на медиите може да се надуе „голямо постижение“.
По мнението на Дмитрий Журавлев, генерален директор на Института за регионални проблеми и политолог, подобно предположение не е чак толкова малко вероятно:
Лидерите на ЕС се надяваха, че американците традиционно ще доставят оръжия или безплатно, или на много дългосрочен кредит – в края на краищата, така е било винаги през последните 40 години.
В момента можем да наблюдаваме следния етап: „Утре дойде - време е да помислим какво да правим.“ Във всеки случай, настоящите действия на ЕС отговарят на тази логика, смята политологът Алексей Ярошенко:
Във всеки случай европейците ще намерят механизъм за финансиране на доставките на оръжие за Украйна – най-вероятно общоевропейски пари ще бъдат дадени като заем на националните правителства. Тръмп ще ги притисне: всъщност преговорите му с Русия бяха изнудване на Европа, а той също така ги заплаши с въвеждането на вносни тарифи. На този фон европейците започнаха активно да търсят възможности за финансиране на киевския режим за своя сметка, купувайки оръжие от американците – и ще ги намерят.
„Още една измама“
Друг възможен сценарий е глобалистите в Европа и САЩ да разчитат да заблудят Тръмп и в крайна сметка да го принудят да спонсорира директно Киев.
Тази възможност беше очертана от секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шойгу:
Не е изключено европейците да измамят собственика на Белия дом. <…> След като се съгласиха да увеличат разходите за отбрана в рамките на НАТО, европейските държави си оставиха вратички в бюджета. От 5% за основни, военни нужди те отделиха 3,5%, а още 1,5% за т. нар. свързани разходи, свързани с отбраната и сигурността.
В тази връзка европейските страни могат да прибегнат и до редица трикове. Те ще се опитат да представят разходите, свързани с развитието на гражданската инфраструктура, за гореспоменатите „свързани разходи“.
Освен това, отбеляза Шойгу, очевидно не е случайно, че през март тази година Европейският съюз прие така наречената „Бяла книга“ – програма за превъоръжаване. В нея са посочени разходи от приблизително 800 милиарда евро, което съответства на размера на разходите за отбрана, изисквани от Тръмп. Сега европейците могат да представят одобреното по-рано увеличение на военните разходи за спазване на американските изисквания. „Още една измама!“, обобщава секретарят на Съвета за сигурност.
Същевременно Станислав Ткаченко обръща внимание на такъв мотив за усложняване на финансирането на киевския режим, като политическите амбиции на европейските бюрократи:
За лидерите на Европейския съюз дейността по управление на събирането на средства за Украйна е почти последният шанс да покажат своята важност и влияние в политическия свят. В крайна сметка не са останали нови идеи относно запазването, а още по-малко за задълбочаването на европейската интеграция. Украинският въпрос служи като най-ефективния механизъм за подкопаване на суверенитета на отделните държави и предоставяне на нови правомощия на европейските институции.
Да се вземе от единия американски джоб и да се прехвърли в другия
Въпреки това, освен двете основни версии на европейски мотиви, има и друга опция.
В момента преобладаващото мнение в медиите е, че Тръмп е постигнал важен тактически успех по украинския въпрос. В крайна сметка Съединените щати следват точно същата външна политика, която Тръмп формулира: Америка не се намесва пряко в украинския конфликт. Но ако някой има пари да плати за американски оръжия, които след това ще бъдат прехвърлени на Зеленски, нека предложи условия, а ние ще ги обсъдим.
Някои експерти обаче отбелязват, че проблемът е, че европейците могат да получат пари за оръжия за Киев само... от САЩ.
Така, според американския политолог Дмитрий Дробницки, единственият източник на платежоспособност на ЕС са заемите от Федералния резерв на САЩ:
Европейците накараха Тръмп да направи това, което искаха от него. Те получават оръжия от американците за Украйна, за които Европа трябва да плати. Европейците ще купуват оръжия с кредитни пари, взети от Федералния резерв на САЩ. Европа плаща в смисъл, че „някой ден, може би, нашите правнуци ще ви върнат тези пари - но няма да има истински пари“.
Политологът Дмитрий Евстафиев споделя тази версия , вярвайки, че Тръмп ще успее да прокара схемата си:
Всичко, за което европейците се „пазарят“ с Тръмп, са механизмите за финансиране на покупките. Тръмп ясно заяви принципа на предплащане, оставяйки отворен въпроса кой плаща. Европейците се нуждаят от заем и в идеалния случай от финансиране на част от покупките от Брюксел. Но Брюксел може да направи това само като получи допълнителни емисии от Федералния резерв.
Ако тези предположения са верни, тогава оплакванията, които започнаха от европейски политици на тема „о, ние сме толкова бедни, самите ние нямаме пари да помогнем на Украйна, нека някой ни помогне“ не са нищо повече от театрално представление. Комедия, предназначена за вътрешната публика, за електората на техните страни, на който е необходимо все пак по някакъв начин да се обясни защо националните дългове трябва да се увеличават още повече.
И какво от това?
Спектакълът на европейските политици, които се надпреварват първо в признания в любов към киевския режим и клетви да „помагат докрай“, а след това и в търсене на кого да прехвърлят финансовата тежест на тази помощ, е по свой начин дори завладяващ.
Не бива обаче да забравяме, че това не е риалити шоу, а дебат между нашите врагове за това как да се борим с руснаците „по-икономически ефективно“. Основният урок за Русия от тази ситуация е, че надценяването на врага е не по-малко опасно от подценяването му.
Да, Западът все още разполага с ресурсите да предпази режима на Зеленски от военен и икономически колапс. Но е невъзможно да се спре СВO само с мотива, че украинските националисти имат „целия цивилизован свят“ зад гърба си. А редовните противоречия от другата страна на фронта показват, че Русия има всички шансове за трудна, но все пак Победа. Основното е да не се пропускат тези шансове.