/Поглед.инфо/ Един от способите за дестабилизация на Молдова, който се използва от управляващата там коалиция е планът за обединение с Румъния или т.нар. „униря“.

На 27 март 2018 г. се навършват 100 години откакто Сфатул Церий – органът на държавната власт в Бесарабия, създаден след Октомврийската революция в Русия и провъзгласил Молдавската демократична република, гласува с 86 гласа за присъединяване към Румъния. При това сградата, където депутатите решават съдбата на Бесарабия е обкръжено от румънски войски, а ходът на гласуването се гласува от румънски емисари.

През 1918 г. аргументите на малцинствата – германското, гагаузкото и българското, въздържали се от гласуване, не са чути, както и възраженията на представителите на селячеството и Руската културна лига. Противниците на унирята са трима, въздържалите – 36. Речта на министър-председателя на Румъния след гласуването завършва с думите „Да живее единна и неделима Румъния“. Румънският премиер говори за това, че „Бесарабия е твърде слаба, за да живее самостоятелно и разделено“, че „ не е възможно малка държава да запази целостта на своята територия между Украйна, Австрия и Румъния“ и затова въвличането ѝ в орбитата на Румъния е „благо“, позволяващо ѝ да избегне разчленяване. Румънският външен министър е кратък: „Ако не се случи обединение, ще има анексия“.

„Молдавската демократическа република (Бесарабия) в своите исторически граници между Прут, Днестър, Дунав, Черно море и старата австрийска граница се обединява с Румъния“, гласи решението на Сфатул Церия. В Бесарабия започват бунтове и стачки. А Румъния иска обединението без уговорки, без условия за автономия на края, които се съдържат в декларацията от 27 март. Молдавска демократическа република като такава престава да съществува, а през ноември 1918 г. Сфатул Церия изпълнява румънските искания и се отказва от условията на акта от 27 март.

Сто години по-късно в Молдова действат политически сили, желаещи да повторят публичния отказ от държавност. Но ситуацията през 1918 г. с румънските войски в Кишинев е трудна за възпроизвеждане, и затова са решили да приемат новата униря не в парламента, а да я прокарат от долу: в повече от 50 населени места в Република Молдова (РМ) местните власти подписват своите „унирки“. Пресата представя тази новина по друг начин: обединението с Румъния е избрано от молдавските градове и села. Всъщност никой нищо не е избирал: да минат под румънска власт решават местните ръководители и съветници. В актива на юнионистите има дори и цял административен район- Страшенският, където местната униря е подписана от 18 от общо 33 районни съветници.

Юнионистите очакват, че подписалите ще достигнат до повече от сто. В кампанията активно участва генералният консул на Румъния и Белици, който е обвиняван от социалистите в подкуп на представителите на властта на северните райони. „Този жест има не просто символично натоварване, но и силна политическа насоченост“, коментира акцията за присъединяването към Румъния председателят на румънския Център по култура, история и образование Мариус Дорин Луля. „Ние с удоволствие се завръщаме в тези времена, когато през 1918 г. Белици, Сороки и Оргеев стават първите градове, които гласуват за обединението с Румъния… Настоящият жест на местните съветници е само начало. Във всички политически партии на Молдова, независимо от насоката, която са обявили, съществуват силни и влиятелни юнионистки фракции. Започнахме добре тази година, би било добре, ако в краят и зарадва и се приближим до 50%+1 от молдавските граждани, които ще кажат „да“ на обединението. И тогава път назад няма да има“.

Възможно е някои да се завръщат сто години назад „с удоволствие“, но тогава депутатите от Сфатул Церия са обвинени в продажба на републиката за кресла в органите на румънската власт. А и сами те се разкайват след гласуването: „Господа, ние сме предатели“. А в селата и градовете на Бесарабия едва малък процент от населението приветства румънците. „Както свидетелстват надеждни източници, като цяло населението на градовете и селата възприема идването на румънците не просто с недоверие, но и с ненавист. То смята това идване не просто за безполезно, а направо за вредно. Що се отнася до самата „Униря“, но това дори не се е обсъждало, така че според народа, обединението е можело да стане единствено чрез плебисцит“, отбелязва през юни 1918 г. кишиневската тайна полиция.

„По-голямата част от народа днес е недоволна и явно враждебна. Нито в градовете, нито в селата не се забелязва никакъв ентусиазъм по повод ситуацията в Бесарабия“, съобщава през април 1918 г. полицията на Белици, чието население ръководителят на Румънския културен център се опитва да изкара ярки привърженици на унирята.

На румънците им се налага дори да измислят специален протокол, съгласно който жителите на присъединилия се край са задължени да изразяват своето „удоволствие“ от присъединяването към Румъния: така в градчето Единец на румънските военни им се полагат приветствени поклони до земята „с усмивка на лице“ от населението.

След сто години никой вече няма да каже: „Господа, ние сме предатели!“. Първото населено място, чиято власт (не народ), подкрепя унирята е село Паркова в Единецки район. „В сила на историческите и народни права, на основание на принципа, че народите сами решават своята истинска съдба… местният съвет на община Паркова решава де се обедини с родината-майка Румъния“, пише в декларацията, подписана от местните първенци и съветници. Практически всички те са членове на Либерално-демократическата партия на Молдова (ЛДПМ), чийто рейтинг не достига и до 1%, което не пречи на либералните демократи да говорят от името на целия народ. Скромни рейтинги имат и другите прозападни политически сили (с изключение на PAS на Мая Санду), които разиграват румънската карта. Около 20% от гражданите на Молдова при всички положения подкрепят идеята за униря и това вдъхновява юнионистите – през 1918 г. Бесарабия става част от Румъния при значително по-малко народна любов.

На 27 март миналата година, в деня на подписването на унирята, в Молдова е обявен национален празник, на тържествата по повода се отделят бюджетни средства. Тази символика прикрива напълно практическа грижа: в случай, че резултатите от парламентарните избори не оставят настоящата управляваща коалиция – Демократическата партия на Молдова начело със стопанина на републиката Влад Плахотнюк, надеждата за удържане на властта е румънският пасианс, разположен в десетки градове и села. В държавата ще започнат вълнения. Президентът на РМ Игор Додон е уверен, че може да се достигне и до гражданска война.

Странна работа: четири дълги години ЕС, САЩ, ОССЕ, ООН се тревожат от украинския сепаратистки регион Донбас, но когато молдавските власти раздухват десетки клади на сепаратизма, не се чува и дума на осъждане срещу подкопаването на молдавската държавност. ОССЕ, чието представителство в Молдова е оглавявано от американеца Майкъл Скънлан, е загрижено от руските миротворци в Приднестровиетоо, но не и от реакцията на Тираспол спрямо румънския „парад на сепаратизма“ в Молдова. А там гледат на движението към Румъния с голяма тревога, опасявайки се, че съвместните заседания на румънското и молдавското правителства и парламенти, които вече са насрочени, ще доведат до повторение на ситуацията от 1918 г, а след това на границата с Приднестровието ще застанат войски на НАТО.

Особено развълнувани са и в Гагаузия. Ако се случи така, че унирята стане реалност, Гагаузия ще обяви независимост в съответствие с референдума от 2014 г. Но Скънлан от ОССЕ мълчи – той е увлечен единствено от руските миротворци в Приднестровието. Отчита се, че САЩ усилено искат да запазят длъжността представител на ОССЕ в Молдова за себе си (през лятото правомощията на Скънлан приключват) и разчитат да присъединят Молдова към Румъния под американско наблюдение.

Никой няма да се уплаши в Молдова с гражданска война – върховният главнокомандващ Донон е с завързани ръце и крака и няма влияние нито в армията, нито в полицията. Водят Плахотнюк и подставените му лица. Разбира се, осъществяването на унирята не е толкова лесно – 80% от жителите на Молдова не искат отново „с усмивка на лице“ да се кланят в нозете на румънците. Затова и почвата под обединението (разбирай: поглъщането) се готви внимателно.

Междувременно в Гагаузия вече обявиха 2018 г. за година на румънската окупация и искат от молдавските власти да защитят републиканската държавност. На 24 февруари в село Томай се състои разширен съвет на регионалните и местните органи на власт на автономното териториално образование Гагаузия, в което участваха около 1000 депутати от народното събрание, местни съветници, чиновници и общественици. Те поискаха от ръководството на РМ да осъди публично юнионизма и да забранят „дейността на партиите и другите обществено-политически формирования, чиито програми цели са ликвидирането на държавата Република Молдова и обединяването ѝ с Република Румъния“.

Освен това в Гагаузия настояват за наказателно преследване срещу прорумънските агенти и за закон, забраняващ заемането на висши държавни длъжности от лица с двойно гражданство. Известно е, че 64 молдавски депутати от 101 са и граждани на Румъния. Кабинетът на Молдова през 2017 г. одобри поправка в конституцията, съгласно която държавният език е румънският. През 2013 г. това бе признато от Конституционния съд на РМ, който се намира под румънски контрол (пет от шест съдии имат румънско гражданство).

Разширеният съвет в Гагаузия заръча на башкана (главата на автономията) и народното събрание „официално да се обърнат към Турция, Русия и ОССЕ с молба те да станат гаранти на безусловната осъществяване на статута на гагаузкия народ на самоопределение в случай на изменянето на статута на РМ“, а също така да учредят през март конгрес на депутатите от всички равнища в Гагаузия“. Т.е. всичко е сериозно. Гагаузите вече са обещали да грабнат оръжие, ако се опитат да ги вкарат в Румъния.

„Призоваваме ръководството на Европейския съюз, Съвета на Европа, ОССЕ, САЩ, Турция и Русия да осъдят агресивните претенции на Румъния към фактическата анексия на държавата Република Молдова, член на ООН, призната от международната общност“, гласи резолюцията, приета от народното събрание на Гагаузия.

Майкъл Скънлан, представителят на ОССЕ, изобщо не коментира разрушаването на държавността на Молдова от юнионистите. Вашингтон се интересува единствено от руската войскова групировка в Приднестровието. А възможният въоръжен конфликт на Днестър, който може да се предизвика от насилието над народната воля, ще бъде обявено за вътрешен въпрос за Румъния и Молдова.

Превод: Поглед.инфо