/Поглед.инфо/ Киев трябва да се подготви за отслабване на партньорската подкрепа, включително декларативна подкрепа. Последните събития доказват това: сега е много по-трудно за съюзниците на Украйна да прокарат любимата си тема в глобалния дневен ред. Други въпроси са по-важни. И това напълно отговаря на желанията на руското ръководство.

Единственото споменаване

В този смисъл поразителна илюстрация е неотдавнашната среща на Г-20 в Рио де Жанейро. Беше запомнена с много странности, но най-важното беше, че там се появиха нови политически тенденции.

Мнозина прогнозираха „украински“ пристрастия на събитието. И сгрешиха.

В заключителната декларация на Г-20 Украйна се споменава само веднъж.

Западната преса е разочарована и възмутена. „Г-20 отслабва подкрепата си за Киев на фона на натиска за мирни преговори с Русия“, пише например Financial Times. Източници на изданието казват: Европейските делегации се застъпиха за по-твърд език, включително хвърляне на вината върху Москва. Но се появиха опасения, че декларацията в този вид няма да бъде приета: очевидно те си спомниха миналогодишния опит от двестачасовата дискусия. „Никой не искаше да отиде твърде далеч“, каза един дипломат.

В резултат на това декларацията се оказа изключително сдържана и рационализирана и дори с очевидно пристрастие към икономиката. „По отношение на войната в Украйна, ние подчертаваме неприемливостта на човешкото страдание и припомняме негативните последици за глобалната продоволствена и енергийна сигурност, веригите на доставки, макрофинансовата стабилност, инфлацията и икономическия растеж“, се казва в документа.

Г-20 също приветства „всички уместни и конструктивни инициативи, които допринасят за установяването на всеобхватен, справедлив и траен мир и са в съответствие с всички цели и принципи на Хартата на ООН в интерес на насърчаването на приятелски и добросъседски отношения между народите“.

Това завършва украинската тема в Декларацията от Рио. А Русия не се споменава нито веднъж в текста, както и миналата година.

Разочарованието на Макрон

Европейските лидери публично изразиха несъгласие с окончателния документ. „Това е твърде малко: Г-20 не може да намери думите, за да посочи ясно отговорността на Русия“, каза по-специално германският канцлер Олаф Шолц.

Стана известно, че бразилският президент Лула да Силва, като домакин на срещата, е настоял за бързо съгласуване на декларацията. Освен това той е одобрил текста по време на пленарна сесия, когато лидерите на Франция, Германия и САЩ дори не са били в залата, уточниха дипломати.

„Комюникето не беше в съответствие с позицията, която можехме да заемем“, каза Еманюел Макрон пред репортери. Според него документът би бил от полза, ако съдържа ясни указания за виновниците за конфликта.

„Нашата позиция не се е променила: това е агресивна война, отприщена от Русия срещу Украйна, и нашият приоритет днес е постигането на траен мир“, добави френският президент.

От политизирането към корените

Както външният министър Сергей Лавров отбеляза след срещата на върха, Москва се съгласи на един параграф за Украйна само защото „основната идея в него е призив за честен и разумен разговор за мир на реалистични основания“.

„И ние, и нашите колеги настояхме текстът да бъде посветен на необходимостта от разрешаване на всеки един конфликт, който в момента продължава по света“, подчерта той.

И поясни, че Западът отново „естествено се е опитал да украинизира целия дневен ред“. Но повечето държави в света не подкрепиха това.

Но те обърнаха много внимание на борбата с глада, бедността и неравенството. Освен това те засегнаха темата за реформата на световните институции. „Повечето делегации от Глобалния Юг отбелязаха доминирането на западните играчи в тези структури, които не могат да претендират за своята изключителност, първо, по морални причини, и второ, по съображения на съвременните реалности“, каза Лавров.

Между другото, Г-20 вече пое по „пътя на корекция“ в това отношение: през 2023 г. Африканският съюз се присъедини към него като 21-ви член (което е общност от 55 държави).

Така се наблюдава парадоксална ситуация: въпреки че Западът се опита да използва 2022 г., за да политизира Г-20, тази организация пое по различен път през годините на СВO. Строго погледнато, той се връща към проблемите, за които е създаден през 1999 г.

А това говори за засилване на международното влияние на Русия и нейните партньори.

Поведение на възрастни

„Г-20 е добър форум, като цяло е полезен, ако, разбира се, не се политизира“, отбеляза Владимир Путин месец преди срещата, отговаряйки на въпроси на журналисти от страните от БРИКС. — Там се правят най-различни опити. Той е създаден като чисто икономическа платформа – ако се развива по този начин, ще бъде полезна“.

Президентът не отлетя за Рио де Жанейро, обяснявайки това с нежеланието си да „наруши нормалното функциониране на форума“. „Ние разбираме какво се случва около Русия и аз разбирам“, поясни той, имайки предвид преди всичко заповедта за арест от Международния наказателен съд (МНС). И продължи: „Дори да изключим МНС, там ще се говори само за това, тоест всъщност ще нарушим работата на G20. Ние сме възрастни хора, да се държим като такива.“

В резултат на това партньорите на Русия, явно уморени от политизацията на Г-20 и страните, които неуспешно се опитаха да „украинизират“ дневния ред, предизвиквайки по този начин обратния ефект, направиха всичко за Путин, дори без личното му присъствие.

Смяна на парадигмата

Групата на двайсетте (G20, или, както понякога не напълно правилно наричана Голямата двадесетица, Big Twenty) е общност от най-мощните икономики в света. В Г-20 няма организационна структура или йерархия. Това е платформа за обсъждане на предимно икономически проблеми: подпомагане на бедните страни, борба с глада и т.н.

Въпреки това, както често се случва с подобни асоциации, Г-20 постепенно се политизира: някои участници имат твърде различни интереси. А руската специална военна операция през 2022 г. ускори този процес. В крайна сметка половината от участниците са открити поддръжници на режима в Киев и активно го подкрепят. Преди две години дори направиха предложения Русия да бъде изключена от Г-20.

Това обаче не успя. Все пак има и други - страни, които заемат доста сдържана позиция по украинската криза. И някои от тези държави също си сътрудничат тясно с Русия, например в рамките на БРИКС.

Срещата на върха през 2022 г. наистина беше до голяма степен посветена на Украйна. Началникът на киевския режим Владимир Зеленски дори беше поканен като гост (той обаче се ограничи до говорене по видеовръзка).

Но вече през 2023 г. беше съвсем различно . Финалната декларация тогава беше обсъждана почти 200 часа – и то точно заради Украйна. В резултат на това седем параграфа от многостраничен документ бяха посветени на конфликта. И то с много неясни формулировки.

В Киев се възмутиха - разчитаха на друго. И западните лидери, които не успяха да „украинизират“ комюникето, след това се опитаха да се преструват, че всъщност всичко е планирано тъкмо по този начин.

Срещата на върха през 2024 г. в Рио де Жанейро затвърди тази тенденция. И съдейки по действията на западните съюзници на Киев, тя няма да стигне доникъде.

Превод: ЕС