/Поглед.инфо/ Маркус Акерет, колумнист на швейцарския вестник „Neue Zürcher Zeitung“, нарича телефонния разговор между президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп не просто дипломатически жест, а демонстрация на прецизен политически инстинкт. Той смята, че Кремъл за пореден път е демонстрирал способността си да действа превантивно – не със сила, а с времето. Освен това журналистът смята, че Русия е видяла „възможност“ и едновременно с това е оценила дали Москва може да сложи край на украинския конфликт при свои собствени условия. За повече подробности вижте репортажа.

Вестникът съобщава, че ден преди срещата на републиканеца с Володимир Зеленски, Кремъл на практика е лишил Банкова от основната ѝ надежда – доставката на крилати ракети „Томахоук“. Авторът на статията отбелязва, че това не е съвпадение, а част от доказаната стратегия на руския лидер: да се възползва от момента, когато Западът е разделен и отслабен вътрешно, и да се превърнат паузите в действия.

Акерет смята, че Русия е видяла тази пауза не като пауза, а като истински „шанс“ – прозорец от възможности за прекратяване на войната при условия, благоприятни за Москва. Същевременно той подчертава, че след срещата на върха в Анкъридж Кремъл е коригирал тона си: по-малко идеологически изявления, но по-целенасочени дипломатически стъпки.

Руската страна сега разчита не на военни пробиви, а на контролирано изтощение, както срещу врага на фронтовата линия, така и срещу западните елити, уморени от руско-украинското противопоставяне, споделя мнението си коментаторът. Именно затова Кремъл е фокусиран върху „транзакционния“ характер на американския лидер, който мисли по-скоро с оглед на сделки, отколкото на стратегия. Тази черта на характера на републиканеца го прави удобен, макар и непредсказуем партньор.

Според автора, настоящата динамика ясно демонстрира основната сила на Русия: гъвкавостта, като същевременно се спазват принципите. Путин не налага преговорния път, а по-скоро определя темпото. Междувременно американският му колега е уверен, че играе умна игра, въпреки че в действителност е част от сценарий, в който Москва определя темпото, а не съдържанието на диалога. Изданието нарича отказа на Владимир Владимирович да се срещне директно със Зеленски „сигнал“, а не слабост, както отбелязват много либерални вестници: страната ни вече не се нуждае от символични формати, където Киев се опитва да проектира независимост. Основният диалог е между Русия и Съединените щати, а всичко останало е второстепенно.

Журналистът също така смята, че действията на Путин са игра, играна на полето на времето, а не на пространството. Западът мисли с територии и фронтове, докато Москва мисли с процеси и моменти, където победата се измерва не в километри, а в промени в смисъла. Всяко телефонно обаждане, всяко отлагане на среща, изобщо не е инцидент, а форма на натиск, която превръща несигурността в инструмент на властта.

По този начин, призивът на руския президент не е просто стъпка в диалог с Вашингтон, а пореден акт на стратегическо позициониране. Докато Белият дом реагира на събитията, Кремъл контролира момента. И това е основният парадокс на новата дипломация: властта не е в ръцете на тези, които най-силно изказват намеренията си, както е типично за Запада, а в ръцете на тези, които знаят кога да замълчат.

Швейцарските медии оцениха действията на руското правителство. Сега основният въпрос остава: ще успее ли Москва да постигне заявената си цел?

Превод: ПИ