Истанбул под знака на “evet”/да/

/Поглед.инфо/ Ако човек е запазил в спомените си един пъстър с многохилядните туристически вълни Истанбул, с часовете чакане пред „Св.София“, за да се възхити на вековния православен храм в историческия център на турския мегаполис, днес ще остане изумен от липсата на разноезични тълпи чужденци около огромната джамия „Султан Ахмет“, „Термите“ или „Капълъ чарщи“, ще се оглежда объркано около празните ресторанти и хотели в европейската част на града на Босфора и ще се чуди защо вече само една от поне 5-10 жени по улиците на този забележителен град е без покривало на главата си.

Градът е все така шумен, мъжете все така преобладават по улиците, но личи, че всички са граждани на Турция, а по фасадите на много магазини и хотели висят табели с „продава се“ и „отдава се под наем“. Пъстрота придават милионите развети високо над улици, площади и билдинги лозунги с „еvet“/ „да“/ с лика на президента Ердоган или премиера Йълдъръм, които подсещат, че е последната фаза от провежданата кампания за гласуване на референдума на 16 април, на който турският народ трябва да отговори дали приема или отхвърля предложените промени в конституцията, които ще променят системата на управление на страната. Амбициите за неограничена президентска власт на Ердоган нажежават обстановката в страната до степен, че някои наблюдатели в Анкара не се поколебаха да заявят тези дни, че „превърнаха кампанията за референдума във вот на доверие за Ердоган“. Президентът пък от своя страна не спира и за час да участва в събирания, митинги и прояви, на които с все по-дрезгав глас призовава да се гласува с „Да“, за да „има Турция просперитет“ и всичко това непрекъснато се предава на живо по всички национални ТV-канали. Вечер публицистичните предавания отново обясняват какво е казал, защо го е казал и съобщават къде ще бъде на следващия ден. В тази напрегната обстановка никак не става ясно как намира време за срещи например с държавния секретар Тилърсън, въпреки че тази среща е от жизнено значение за Анкара в сложните полу-отношения с Вашингтон. Особено във връзка със събитията в Сирия, кюрдските сили там и в Ирак, както и относно съдбата на сочения за организатор на т.н.опит за преврат проповедник Фетуллах Гюлен. Искането за неговото екстрадиране от САЩ остава в сила. Турските медии съобщиха, че високият гост от САЩ не е намерил време за среща с опозицията в Турция, но затова пък самият Ердоган може би за първи път е проявил интерес към онези хора, които са се включили в кампанията за референдума с „не“ и е посетил тяхна палатка с агитационни материали в квартал „Саръйер“, Истанбул, на път от своята резиденция на Босфора, „Тарабия“ към летището „Ататюрк“ за поредната среща със свои симпатизанти. Два дни турските телевизии се занимаваха с анализ на тази проява на президента и дадоха гласност на въпросите, които вълнуват онези, които са убедени, че „не“-то е изборът на Турция. Почерпили президента с вода, казали му за 15 минути, че „определянето им за терористи щом гласуват с „Hayer“ /не/ е неприемливо за тях“, че е „разрушено единството на страната с тази кампания“ и попитали защо е кръстил новия мост „Явуз Султан Селим“, което алевитите в Турция приемат като обида заради „зулумите“, които е правил по отношение на това малцинство в страната. Впрочем и сега редица малцинства като християни и евреи, доколкото са останали, напускат по различен начин страната, защото обстановката не е комфортна, меко казано, за тях. Съобщават го, както информира „Карар“, под сурдинка и със загрижено изражение. Отговорът на Ердоган на тази уж случайна среща е „нали не смятате, че срещата ни е разделила“ и че Явуз Султан Селим е най-мъжествения падишах, който е завоювал 19 млн км земя за Османската империя, а това не е пречи днес основният опозиционен лидер Калъчдароолу, НРП/кемалисти/, да е точно алевит. „Вие искате съвременна Турция, но какво не ви достига?“, пита присъстващите Ердоган. „Нима нямате бързи влакове, магистрали, нови училища“, но без да споменава, че в тези нови училища Коранът е основен предмет и че когато слизаш по прословутия мост „Галата“ на „Халиджа“/“Златният рог“/ откъм „Галата кулеси“ пред погледа се ширват точно 6 джамии едва ли не една до друга. Сигурно и затова Калъчдароолу втвърдява тон и казва, че „такъв тон не подхожда на един президент“. Не пропуска в своите изяви при агитацията да се гласува с „не“ на 16 април да казва и че „благодарение на сегашното правителство Турция е загубила уважението на целия свят, Ердоган седи и чака Тръмп да се обади, основният виновник за ситуацията в Сирия е Турция, защото започна да доставя в началото оръжия за джахадистите“ и т.н. Допълва и че „казах му навремето да не пали огън при съседите, защото ще изгориш и ти, ама не ме чу“. Това за съседите си е точно и спокойно можем и ние да използваме като теза. Между другото знамена с „не“ също се веят из Истанбул и то само с лика на девойче с европейски вид, но стоят някак самотно сред милионите с „да“ на управляващата ПСР. Рекламите на опозиционната НРП /народнорепубликанска партия/ по CNN-turk например също са само с младежи и с портрети на Ататюрк, защото определено наблягат за друго бъдеще, за друг дух в Турция. В социалните мрежи тези дни е особено популярен един клип на студентки от Одрин, които са създали в ритъм такт 7/8-ми /впрочем известен като български/ песен в подкрепа за „не“ като се използвали мелодия на стара местна песен „Бабуба“ и на местен диалект призовават да се гласува с „не“. Една от танцуващите в клипа студентки, Айбуке Канария, казва, че „искахме песен, която ще засили надеждите ни за друго бъдеще и затова избрахме тази популярна тук мелодия“. Тези послания звучат различно и създават усещане, че младите се забавляват с подобни изяви. Дали ще се отрази на резултатите от референдума никак не е ясно, въпреки че редица социологически агенции /предимно чужди/ като „Гезиджи“, АКАМ или ТЕМИС 57 твърдят, че 51%-57% ще отхвърлят конституционните промени, а 45% от турците между 18 и 27 години няма да отидат до урните. Но до турското общество стигат информации, че жени в Измир /стара крепост на кемалистите/ са дърпали за косите забрадени жени, които са агитирали за „да“ на референдума, а автобуси на НРП с високоговорители, които призовават за „не“ са оставали със спукани гуми, което няма съмнение, че е дело на привърженици на Ердоган. В същото време говежда кайма в магазините гони повече от 32 турски лири /около 16 лв/ за кг, а агнешкото е вече 70 лири/ 35 лв/. Хилядите ресторанти около „Султан Ахмет“, туристическия център на Истанбул, са празни, а „Капълъ чарши“ е замряла с празни улици, докато през 2014 г по официални данни е била посетена от 91 млн туристи, включително от страната. Всички „еснафи“ в 4-те хил магазинчета и с работещи доскоро тук 25 хил турци се оплакват, според редица турски журналисти, че няма туристи, че им липсва глъчта на многоезичните посетители, че „все повече магазини затварят кепенци“ и че „Капълъ чарши“ търси със свещ старите дни“. Днес този особено популярен с ориенталската си атмосфера покрит базар е „бонбош“ т.е. повече от празен. Някои от собствениците не се притесняват да споделят, че са преживели Кипърската криза, няколкото преврата в страната, но никога не е имало подобна безработица и липса на посетители. Считат, че причините са в извършените атентати при „Султанахмет“ и „Рейна“, но и високият ръст на валутата. Споменават, че днес продажбите са на 10% от нормалното, а един килимар, който 53 години продава изделията си тук, признава,че през последния месец в магазина са му дошли „само няколко ирански и арабски туристи, но други няма“, а от него били пазарували килими Тарантино, Ръсел Кроул и дори експремиерът на Австралия Тони Абът.

На този фон изявления на премиера Йълдъръм, че „не се интересува от анкети“, на което „Хюриет“ дава гласност, е само вода в мелницата на опозицията. Все повече в големите турски градове се чуват гласове, че дори в щабовете за „да“ желаят резултатът на референдума да бъде „не“, защото не са убедени, че ще запазят места след обявяване на победа. Не е известно например дали Йълдъръм ще е премиер след като този пост се обезличава с новата система за управление.“Не е ясна победата в този мач на взаимни крошета“ и „като няма с кого вече да се карат в Турция, излязоха на ринга в Германия и Холандия“, твърдят в малкото различни медии при съседите, но не пропускат да споменат, че „ в същото време си затварят очите за шоуто на Барзани в Кюрдистан, където над тюркменския град Киркюк са закичени „кюрдистански парцали“ т.е. знамена.

И на пръв поглед е видно, че турската държава е мобилизирала всичките си възможности за този референдум. Но се чуват и мнения, че „въпреки това в средите на самата управляваща ПСР листа не помръдват“. Един вид дори и да се получи предимство на „не“ на практика Ердоган пак ще си остане президент, Йълдъръм ще е премиер и това прави кампанията особена. Някои ваксаджии /лъскащи обувки/, бербери /бръснари/ и таксиджии, според известния журналист Уур Дюндар, казвали, че са гласували години за ПСР, но сега ще гласуват с „не“, защото „работите умряха, никой няма пари , еснафите плачат, на пазара нито листо не помръдва“, но иначе отново ще гласуват на следващи избори за ПСР, защото „имам 4 деца и с помощите от ПСР преживяваме по –лесно“. Може би с това се обяснява изнервянето сред управляващата ПСР и тя вече отбелязва факта, че „тежката артилерия“, за която се смята лидерът на дясната националистическа ПНД, Бахчели, колкото повече говори и призовава за „да“ на референдума, толкова повече стават гласовете за „не“. Ако социологическите агенции този път познаят, че 56-57% ще са „не“ и ако на 16 април повече от 60% ще гласуват срещу президента, това вече ще означава, че „нищо в Турция няма да е както преди“, без значение, че Ердоган пак ще си е президент.

За нас обаче и днес Турция „ не е както преди“. Достатъчна е само една разходка по старата най-дълга търговска улица в азиатската част на Истанбул, „Багдад джадеси“, за да се види, че тази „стара крепост на кемалистите“ е изтърбушена в желание за нов облик, с нови билдинги, които няма как да не променят класическата атмосфера. Преди години тук трудно можеха да се забележат лозунги в подкрепа на ПСР, а днес те са преобладаващи, както и жените със закрити коси и тела стават болшинство по тази прословута улица. Редица магазини на познати марки се отдават под наем, други са затворили, а популярните „капанчета“, европейски по вид, където изрусени жени всеки ден пиеха кафето си с приятелки, днес са необичайно пусти. Дали „ръцете им ще останат празни“ след този референдум си е вътрешна работа на турската държава и турският народ. България тези дни не е във фокуса на вниманието в турските медии и в изказванията на турски министри. Всички са вперили взор към 16 април. За нас остава да се съгласим, че е вярна тезата на турски наблюдатели, че „в Турция стават неща, които трудно могат да бъдат обяснени“. Един президент се е впрегнал в партийни дела и агитира неуморно за свой личен проект, проект и на собсвената партия, една прословута резиденция като „Ак сарая“ днес прилича повече на предизборен щаб, а на пръв поглед се вижда, че турското общество е разделено по начин, който дълги години няма да може да се преодолее. Само да не прелее у нас, че ние сме си податливи на всякакви внушения и манипулации и обикновено реагираме пост-фактум. Дано светският характер на нашите съграждани, определящи се като турци, се окаже достатъчно устойчив, за да не ставаме свидетели на събития, които мислехме, че са останали в миналото. Трудни времена, които изискват адекватни и на ниво български лидери. Защото в Турция казват, че „съюзниците са едно нещо, а нашите интереси са нещо друго. Те са постоянни във времето“. Мъдро е, няма спор.