/Поглед.инфо/ Приближаващият се край на Специалната военна операция на Русия в Украйна разбули и открои няколко важни аспекта на геополитиката и особено около разположението на великите сили, противоборството между Европа и Русия, както и между Изтока и Запада. Но този близък край показа пълната несъстоятелност на твърденията на либералите и идеолозите на т. нар. “европейска интеграция” и “европейски ценности”, че Европа била цивилизация, а не обикновен континент и територия, върху която са разположени повечето велики сили и които досега диктуват какъв да е моделът на капитализма и формите на общественото устройство.

Сега става още по-ясно какъв е смисълът на поддържания от САЩ конфликт на Западна Европа с Русия и какъв е бил характерът на т. нар. “студена война” и доколко тя е война срещу социализма и комунизма, а не против Русия и славянството. Както и за последиците от нейния край в навечерието на настъпващия ХХІ век. Бихме могли да разсъждаваме, защото сега излизат наяве повече аргументи, дали Западна Европа и САЩ имат един и същ враг и противник или те са различни, но в крайна сметка и по чисто конюнктурни политически причини и понеже е по-лесно за разбиране от широката публика се олицетворяват от Русия.

Много рязко и за широката общественост съвсем неочаквано САЩ и Европа се скараха и по причина, която не би трябвало при никаква обстоятелства да ги разделя. Ако, разбира се, в приятелския свой съюз са изхождали от едни и същи причини и принципи и са преследвали едни и същи цели. И са имали един и същ реален, а не измислен враг и противник.

Новото време толкова е ускорило своя ход, че изисква нови подходи към досегашните реалности, за да бъдат видени в тяхната истинска, а не привидна реалност и да бъдат оценени такива, каквито са. А това означава да приемем, че скоро ще започне ново политическо и геополитическо, но и социално и икономическо летоброене.

Защо се скараха САЩ и Европа? Щях да напиша “защо така внезапно се скараха”, но си давам сметка, че този конфликт не е спонтанен и не е току-що възникнал. Двете страни съвсем не са в толкова близки отношения, не хранят чак толкова големи симпатии, защото в крайна сметка принадлежат към различни цивилизации и връзките и близостта им не е толкова от “родство по кръв”, а от “общи егоистични интереси”. За тях обаче “общите егоистични интереси” са по-важни и по-силни и съкровени, за да имаме достатъчно основания да смятаме, че е настъпил дълбок разрив и този разрив няма да бъде запълнен и преодолян. Но тях не ги събира Украйна. Не тя е техният “интерес”! Украйна е важна за Европа, а САЩ й помогнаха да намерят някаква убедителна причина, чрез която да освежат своята и на Европа “западна” омраза към Русия. Европа сама не бе в състояние да започне война с Русия. Необходима й бе външна сила, която да придаде на сблъсъка “цивилизационен характер” и легитимира или по-точно да реанимира и разпали отново конфликт с Русия, без да се отричат “европейските ценности”. САЩ добавиха към тези ценности повече глобален характер.

Европа, която не познава достатъчно добре САЩ, напразно се е надяваше, че управлението на Байдън ще продължи вечно и че САЩ ще водят война само заради амбициите на Европа. И за да доказват, че “колективният Запад” е единен и е изправен пред обща опасност и общ враг, които трябва да бъде сразен и победен “стратегически”.

САЩ обаче с новата си администрация правят далеч по-реална и по-точна оценка на състоянието на света и най-вече на неумолимите тенденции в неговото развитие. За тях вече е очевидно и те го потвърждават официално, че са настъпили нови реалности и че процесите са необратими. Русия е по-силна от Европа и заедно с Китай и държавите от БРИКС вече са надделели икономически, военно и политически над т. нар. “колективен Запад”. Това носи огромни икономически и политически загуби и на Западна Европа, и на САЩ и ако не се вземат политически преди всичко мерки, крахът на Запада ще бъде близък.

За САЩ очевидно е по-лесно отколкото за Европа да се откаже от досегашната политика, да смени риториката и да признае грешките си, за да тръгне по нов път. По-лесно им е, защото те имат друг мащаб на мислене, други цели и в крайна сметка интереси на друго място, където са и другите им (т. е. истинските) враговете и противниците. Те не отричат конфликтите “Европа-Русия” и “Изток-Запад” и дори са на страната на Европа и Запада, ала не са пристрастени в тях и се включват в тяхното изостряне и разрешаване, когато се убедят, че самите те са достатъчно силни, а Русия и Изтока са доста отслабени и е възможно без излишни загуби да преосмислят статуквото и да променят в някаква степен зоните на влияние, за да вземат повече отколкото имат и им се полага.

Когато обаче видят, че противникът срещу тях вече е укрепнал и е способен да се съпротивлява; или осъзнаят, че приятелите им са склонни да участват в съюз за разколебаване на могъществото им, за да бъдат изместени от водещата им позиция, сменят курса и дори са склонни да се съюзят с досегашния си враг срещу досегашния си приятел.

САЩ доста отслабнаха през десетилетията сред края на студената война. Недалновидната политика на техните президенти ги доведе пред изключително трудни за решаване проблеми и пред опасности, които май няма да могат да преодолеят. Ако не решат тези проблеми и не преодолеят опасностите, ще изгубят всичко и ще настъпи техният край.

Затова за тях е по-добре да се сдобрят с Русия и да приемат сътрудничеството с БРИКС, като, без да се отказват от дружбата със Западна Европа, да я отстранят от близост до себе си. Те знаят, че Западна Европа днес е достатъчно слаба, за да ги дразни и предизвиква с непослушанието си. Без САЩ тя ще е още по-слаба, безволева и капитулантски настроена. Поради това ще бъде послушна, макар и сърдита. Ала ще бъде все по-малко сърдита, за да бъде все повече послушна.

Какво обаче следва от всичко това от тук насетне?

Най-напред ще бъде признато за реалност всичко, което вече се е променило. Новият свят ще бъде приет, за да се залиичи старият.

Но още сега е видно, че САЩ въпреки множеството грешки, които допуснаха във воденето на международната политика и за разлика от Западна Европа, имат все още съзнанието, че са велика сила от най-висок ранг и че са световен хегемон. Затова и заменят досегашната си политика и възстановяват положението и възможностите си на такава сила. Ако успеят да поправят най-големите си грешки и възстановят инстинкта си за самосъхранение, те бързо ще преодолеят изоставането си. Нещо повече, ако наистина са такава велика сила, те бързо ще отчетат измененията в света и ще потърсят своето ново място в него.

Западна Европа няма такова съзнание. Или по-точно, тя го изгуби и сега не знае как да го възстанови. Толкова се е оставила в положението да бъде послушен съюзник на САЩ и да зависи от тях, че днес изглежда жалка и немощна с тези свои лидери.

Европа не успя да осъществи толкова възхвалявана цивилизационна интеграция – нито в икономически, нито в политически или военен план. Да не говорим, че не доказа и своята цивилизационна същност, върху която се опита да се обедини. Не успя, защото не е цивилизация, а и защото принципът, съобразно който се постара да го направи, не е цивилизационен, а чисто политико-пропаганден. В крайна сметка цялата интеграция по формата на създаване на една лъже държава под името “Европейски съюз” и с опита да се ликвидират нациите и националните култури, както и да се ограничи силно националният суверенитет на участващите в Съюза страни, предизвика естествената реакция и дори бунт на националните култури и съзнания – особено на източно европейските нации.

Превръщането на Европейския съюз в една голяма държава, обхващаща почти целия континент, бе прибързано. Идеолозите на тази държава не отчетоха, че нациите в никакъв случай не са изживени и че пълна икономическа и политическа интеграция е невъзможно да се осъществи в този исторически момент. Да не говорим, че вътре в самия Европейски съюз западните държави провеждат политика в свой интерес и не отчитат нуждите на малките и по-бедни държави, които отскоро членуват в него.

В крайна сметка се създаде сегашното трудно положение, в което Европейският съюз изпадна в дълбока криза, породена от дълбоката криза на самия капитализъм. Той необмислено се ангажира в украинския конфликт. Очакванията му бяха, че Русия ще рухне под напора на икономическите санкции и бързо ще се изтощи от новите военни разходи. Надеждите бяха, че и вътре в страната ще се създаде недоволство срещу властта. Европа реабилитира нацизма, за да го противопостави на Русия. Той обаче бързо обзе и самата Европа и сега тя ще трябва да го елиминира, за да я покори напълно.

Нищо от това, което бе мислено и очаквано, не се случи. Вместо Русия да изпадне в трудно положение, в него се оказа Европа заедно със САЩ. САЩ по-бързо съобразиха, че ще е по-добре да се тръгне по друг път.

Ако САЩ и Европа наистина са се скарали и причината е Украйна, Европейският съюз (с България в него) го очакват много трудни дни и разпадането му става все по-неизбежно. Вече няма дори илюзии, които биха могли да го сплотяват и укрепват.

Затова ще му се наложи да изпие до дъно горчивата чаша!