/Поглед.инфо/ Наскоро Николай Злобин, при цялата ми неприязън към това лице, много точно формулира нещата: „Битката не е между ценностите – те са повече или по-малко същите, а за правото на отделните страни да политизират тези ценности за свои нужди“.
И в този тон трябва да разгледаме причината за кризата в американския модел на глобализацията. Именно модел, а не глобализация изобщо, защото е имало и комунистическа глобализация, а досега остава и китайската. Както виждаме, казано е вярно: работата е там кой политизира ценностите и идеите, а самата глобализация надживява СССР, ще преживее и американската империя.
Глобализацията е доста млада и като всички нови вери той греши с фанатизъм и радикализъм. Да си спомним виденията на Бжежински за света, който „ще се гради за сметка на Русия, на руините на Русия и срещу Русия“. Трябва ли да се чудим, че Русия се изправи срещу този „свят“?
Но Бжежински, като поляк, има лична неприязън към руснаците. При другите дейци има други сметки по други страни: към Ирак например. Много романтична и наивна е мисълта, че ще още сега всички врагове на глобализма ще бъдат разбити и че ще се запътим към простора… Не става така. Особено, ако под „врагове“ се разбират такива големи държави като Русия заедно с Китай и някои страни от Близкия изток. Мускулите му не са толкова напомпани, че да помпа с тях половината свят. А и е странна тази „глобализация“, когато половината свят става не част от модела на глобализацията, а ЖЕРТВА на този модел.
Нали става дума не за глобализацията като такава, а за нейния американски модел. Америка сега си има своите проблеми и може да са и се припомни същото, което се опитват да припомнят на Русия: видите ли, вече не сте същите като по времето на СССР, защо претендирате за запазване на статуквото. САЩ се опитват чрез механизмите на глобализацията да грабят света и да решават своите проблеми, но не за това се създават глобалните механизми и затова не им се получава много, а и самата ситуация говори за много: не може да си „лидер“, след като трябва да грабиш останалите, за да оцелееш.
След Втората световна война, когато Европа лежи в руини, когато СССР се възстановява, а Китай все още не се вижда, се образува толкова красивата Америка, която получава почти половината световна икономика. Тогава, в момента на създаването на военния паритет между СССР и САЩ, големите конфликти приключват и светът става по-открит. След това СССР рухва, приключва блоковата закритост, технологиите за връзка и евтиният транспорт правят света безпрецедентно открит и свободен и всичко това при условието, както преди, на отсъствие на големи конфликти.
Така се оказва, че настоящата глобализация започва да се изгражда през 50-те и 60-те години и се налага примерно на границата на вековете.
Тоест глобализацията е наистина млада, главозамаяла се е от успехите си, започна да издава масови смъртни присъди на враговете си, да сваля страни и режими, изплаши всички и си изправи срещу себе си. А и вътрешните ресурси ѝ свършиха.
Това е и грешката на днешната глобализацията. Трябваше да бъде по-гъвкава, да не мечтае, че ще унищожи всичките си врагове, а повече да мисли за компромис. Дори Пузо пише някога, че е било глупаво, че Дон Корлеоне е разбил малките и слаби банди, а е седнал да се договаря с водещите семейства в Ню Йорк.
Какъв избор оставя американската глобализация за Русия? „На отломките от Русия и срещу Русия?“. Нищо ли освен смъртта на страната не представлява интерес за нея? Те не се спират върху Русия, бягат да рушат всичко подред в Близкия изток, силно изплашвайки Китай. Нали Пекин мисли, че за него ще се намери място в този американски модел на глобализацията, но се оказва, че трябва да посегне на оръжието.
Какво да се очаква в бъдеще? Ще навлезем в криза, докато не издъхнат упоритите като Бженински и тези, които те са обучили. А в момента на криза изобщо всякакви свързващи структури отслабват и ето че и днешната американска глобализация ще отслабне.
А след това ще дойдат другите страни, които ще се преборят с колективния Запад за правото да политизират идеите на глобализацията и да градят неговия нов модел.
Именно страните, защото сегашният модел не е изграден единствено от Съединените щати, така че новият Китай няма да влезе сам в новата глобализация, това не е необходимо за него, а е и скъпо и нереалистично.
Новият модел на глобализация очевидно ще бъде много по-умен и по-толерантен към националния суверенитет, защото ще бъде изграден от „изплашени“ държави.
Досега американският глобализъм извършваше комунистическата грешка: извърши кавалерийска атака от поредицата „Ние ще раздухаме световния пожар на гроба на цялата буржоазия“, изплаши всички и ги обърна срещу себе си. Мнозина дори не се интересуват, че може да има полезни идеи в основата на американската глобализация, просто защото никой не иска да стане жертвена овца на олтара на тези идеи.
Възможно е, както идеята за социализма беше усвоена и приета навремето в умерени количества, според епохата, така и да бъде построена и по-малко фанатичната и радикална идея на глобализацията. Но не от американците, разбира се. И не през следващите 10 години.
Превод: В.Сергеев