/Поглед.инфо/ Няма как Турция да не е гневна във връзка с констатациите в Доклада на ЕК относно напредъка на страната по пътя към Брюксел. Поредно замразяване и заплаха, че отваряне на глави в процеса за присъединяване няма да се предвиждат. Причините са известни. Което не пречи Анкара да организира Световна среща на мюсюлманските общности в Истанбул и Ердоган за пореден път да заяви, че „Западът се стреми да защити своята идеология и начина си на живот с инструментите на антиислямизма“. Категоричен е в твърдение, че „ние няма да допуснем това лицемерие да ни отдалечи от справедливата борба“, защото „терористичните групировки се използват като инструмент с цел да бъде хвърлена сянка върху нашето бъдеще и да се нарушат нашите права и свободи“.

На една плоскост като терористи са поставени „Ислямска държава“, „Боко Харам“, АШ-Шабаб и ФЕТО, но и без да се споменават в случая кюрдските организации, те без съмнение са в същия кюп. Около 100 държави са изпратили представители на тази среща, за да чуят, че в Европа под заплаха са мултикултурализмът и съвместното съжителство и „ако не се вземат необходимите мерки, противопоставянето ще добие още по-големи размери“. Цяло чудо е как успява Ердоган да тъче на толкова много стана, защото не само присъствието на турски войски в Сирия, не само участие във форума на Ислямската лига в Риад във връзка с въздушните удари на САЩ-Франция-Великобритания над „режима на Дамаск“, не само следващите един след друг телефонни разговори с Путин, Тръмп, Макрон, Меркел и т.н. заради „вероятната химическа атака от страна на Асад в Дума“, но и ситуацията вътре в страната са достатъчни, за да го държат буден.

Колкото и да се казва, че в голямата си част турските медии са проправителствени и отразяват само онова, което им се нареди, в информационното пространство се прокрадват и становища, които не съвпадат като цяло или отчасти с официални становища. Военният удар на другата „тройна ос“, Вашингтон-Париж-Лондон /в противовес на Москва-Техеран-Анкара/, която извърши атаката в Дума, Сирия, заради „предполагаема химическа атака от страна на режима в Дамаск“ от външното министерство на Турция бе определена като „уместна“ и бе приета „със задоволство“. Мотивите са същите като на организаторите – „операция срещу извършени от режима военни престъпления, които са престъпления срещу човечеството“. Говорителят на Ердоган, Ибрахим Калън, „не промени краските“, казват в Анкара, и заяви, че „използването на химическо оръжие е престъпление срещу човечеството и не може да остане без отговор. Това нападение е отговорът“. От своя страна външният министър Чавушоолу обяви политическата цел на управляващата ПСР – „да се спаси Сирия от този режим“. Но скочи като ужилен при думите на френския президент Макрон, че „ тройната атака в Сирия от страна на САЩ, Франция, Великобритания е откъснала Турция от Русия“ и не само акцентира върху „горещата връзка“ с Москва, но и посочи, че „очаква френският държавен глава да се изказва подобаващо“, защото „нашите европейски приятели не разбират сериозността на проблема в Сирия и с популизма си се отдалечават все повече от нея“.

А различните мнения са „много шум, резултат никакъв“. Защото „политическото табло в региона е ясно, но в главите на тези от ПСР, партия на справедливостта и развитието, е объркано“. Пояснява се, че „целта на „Атлантика“ /Запада/ е да раздели региона“. На този етап това е Сирия, но след Сирия не е Иран, както се твърди, а Турция“. Старият левичар Доу Пиринчек споделя,че „тези, които ръкопляскат на ракетите на Атлантика, трябва да знаят, че отправят покана за разделяне на Турция“. За новата „тройна коалиция“ на Вашингтон-Париж-Лондон се използват изрази като „3-мата стари хайдути“, които ударили Сирия поради „изпускането на Източното Средиземноморие и Западна Азия от влиянието си“ и поради опасения от „миналите на преден план инициативи на Евразия“. Изводът е да не се гледа на нападението като на сила, а като на слабост, защото „то е израз на немощ“. Влиянието в Турция на партии, тип бутикови, които споделят подобни становища, не е голямо. Привържениците им са сред светските среди, а за тях ситуацията в страната не е много благоприятна на този етап. Но има информации, че се използват при дадени обстоятелства като посредници. Такава бе ситуацията със замразените отношения с Москва заради свалянето на руския СУ-24 на турски-сирийската граница и точно Доу Пиринчек с неговата партия „Ватан“ / с 1% на избори/ установи „топла връзка“ с Москва за възстановяване на отношенията. Поне такива бяха коментарите в тази връзка на задкулисието в Анкара.

Всъщност от дни ситуацията в Сирия е основна тема на турската преса. Не липсват и мнения, че „Близкият изток отива към нова война“, защото „има две коалиции, които всеки момент може да се сблъскат“. Коалициите, според известния коментатор Аур Дюндар, са Техеран-Дамаск-Бейрут-Хизбула-Газа т.е. антиционистката и САЩ-Израел, които разбира се са ционистка формация. Саудитска Арабия оставала на страната на „ционистите“ с цел противопоставяне на влиянието на Иран в региона. Цел на „ционистката коалиция“ е „да бъде изграден в дълбочина от 40км на територията на Сирия тампон, който да охранява Голанските възвишения, намиращи се под контрола на Израел. Ако Сирия и Иран окажат значителна съпротива за създаването на тази „тампонна зона“, тогава „отиването към война не може да се избегне“. Следва объркване на балансите в Сирия и „тогава с намесата и на Саудитска Арабия има вероятност САЩ и Израел да отидат на разправия с Иран“. Както се казва, играта е голяма, сметките са много дълбоки. Ще се започне със сваляне на Асад, за да се продължи с операции срещу Иран. Разчита се, че Русия няма да може да окаже съдействие поради недостиг на конвенционални оръжия. С един удар се цели постигането на промяна на режима на Асад, засилване на опозиционните сили в Сирия, спиране хегемонията на Иран и връщането му в собствените граници, сриване престижа на Русия в Близкия изток и откъсване на Турция от оста Москва-Техеран-Анкара т.е. привличането й отново в орбитата на САЩ. Това е „фотографията“, която представя Дюндар. А той не пропуска да напомни, че в същото време САЩ не са се отказали от подкрепата си за сирийските кюрди и „не изоставят в Сирия военната им организация YPG, която считат за фронтова сила“. Дали ще успеят да създадат „гарнизонна държава от ПКК/PYD на изток от Ефрат“ е въпрос, който тревожи и управляващи, и опозиция в Турция. Независимо, че „с тази гарнизонна държава САЩ целят да се извършва наблюдение върху Иран“. Припомнят се думи на съветника по национална сигурност на Тръмп, Макмастър, който на Мюнхенската конференция по сигурността т.г. заяви, че „Иран е сериозна опасност за региона със своята военна сила и нарастващо влияние. Време е да се премине към действия срещу Техеран“. Звучи като ултиматум, не е само заплаха.

Картината в Сирия продължава да е мътна, играчите се надцакват, броят им се увеличава, сметките набъбват, изход на хоризонта не се вижда, но населението страда близо 8 години. Анкара не остава по-назад от другите и крои своите си планове. Въпросът е какво ще мести Ердоган на тази шахматна дъска. Атаката на „тройната коалиция“ осигури на Анкара възможност да продължи безпроблемно да присъства на сирийска територия след като превзе с военна операция Африн. Осигури и коз на Ердоган да се представя като герой във вътрешен план, което е важно за успех в парламентарно- президентските избори през 2019г. Струва си да играе на повече шахматни дъски, нали? Въпросите остават за нас.