/Поглед.инфо/ Темата за националния суверенитет стана ключова в хода на дискусиите на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Президентът на Франция Еманюел Макрон толкова горещо убеждава всички, че страната му има истински национален суверенитет, че Владимир Путин не издържа в отговор и направи на Европа изключително щедро положение.

Участието на различни световни лидери в сесиите на Международния икономически форум в Санкт Петербург отдавна е традиция - но този път заедно с Путин няколко известни личности присъстваха на сцената наведнъж. И ако пристигането на Еманюел Макрон и японския премиер Шиндзо Абе беше известно дълго преди откриването на форума, участието на вицепрезидента на Китай Ван Цъшян бе обявено само преди седмица.

Изглежда, че самият Си Дзинпин изпрати своята „дясна ръка“ за поредната демонстрация на значението, което той дава на „привилегированото стратегическо партньорство“ между двете страни. Както вече стана в началото на миналия месец, когато китайският министър на отбраната в Москва конкретно подчерта, че с първото си посещение в чужбина иска да покаже на американците тесни връзки между въоръжените сили на Китай и Русия. Така и появата на Ван сред участниците в форума даде цялостен характер на сцената - Русия, Китай, Франция и Япония.

А още и директорът на МВФ като представител на глобалните структури.

По този начин Владимир Путин се оказа на едно място с представителя на Европейския съюз (Франция), ключовата страна на Западния блок в Азия (Япония) и стратегическия партньор на Русия - Китай. Като се има предвид, че дискусията с участието на лидерите традиционно беше направлявана от американски журналист, се получи нещо като среща на клуба на „великите сили“. Предвид, че през последната седмица Русия беше посетена и от министър-председателите на Индия и Германия, прегледът е почти завършен.

Само англосаксонците липсваха. Но конфликтът с Великобритания на фона на случая „Скрипал““ достигна етап на открита враждебност, а президентът Тръмп практически е лишен от свобода на действие в руската посока. Макар че именно неговите действия на други направления на световния дневен ред станаха най-обсъждани в последните дни.

Разривът на сделката с Иран, прехвърлянето на американското посолство в Ерусалим и отхвърлянето на срещата на върха с лидера на Северна Корея – само за месец и половина Тръмп премина през почти целия списък от най-болезнените проблеми на международната политика. Вашингтон залага за изостряне на положението по цялото геополитическото поле - залагайки с надеждата, че ще постигне отстъпки и ще подобри позициите си. Да, хегемонът наистина се нуждае от формулирането на по-благоприятни условия за световната търговия и в това няма парадокс. САЩ остават суперсила във военно и финансово отношение. Освен това - през последните десетилетия се наблюдава деиндустриализация на Америка и развалянето на нейната инфраструктура. И за да подобри външнотърговското салдо и да върне производството в САЩ, Тръмп е готов да направи всичко. Това означава да се използват американските военно-финансови и геополитически предимства за изостряне на международната ситуация с последвалите постигнати от всички ключови партньори и противници търговски отстъпки.

Играта е опасна, но именно като американски патриот Тръмп иска „да направи Америка велика отново“. Освен това, ако не се направи нищо, перспективите пред САЩ няма да станат по-розови: предишният модел за съществуване на страната като глобален хегемон се е изчерпал и нейният упадък вече се разгръща пред очите ни.

В тази ситуация предупреждението на Путин на форума не изглежда преувеличено.

"Оттеглянето на една от страните по договора от правната сфера, неуспехът на споразумението винаги означава значителни рискове и разходи. Това е аксиома на бизнес практиката... В световен мащаб такова поведение на държавите - особено на центровете за власт - е изпълнено с най-негативни, ако не и най-разрушителни последици. Пренебрегването на съществуващите норми и загубата на взаимно доверие могат да се проявят на практика като непредсказуемост, сътресения на колосални промени. Такава комбинация от фактори може да доведе до системна криза, с каквато светът все още не се е сблъсквал“.

Путин знае за какво говори. Отговаряйки на въпрос за санкциите, с които САЩ плашат участниците в иранската сделка, президентът цитира сам себе си:

"Винаги съм казвал, че смятам това за контрапродуктивно, вредно. И тук експертите си спомнят, а и на Запад също си спомням речта ми от Мюнхен през 2007 г., когато говорих за недопустимостта да се придава екстериториален характер на правните норми на една държава, в случая Съединените щати. Тогава много хора се разгневиха на мен и в Щатите, и в Европа. Но аз именно и за това предупредих, но сега, изглежда това разцъфтява. Сега, моля ви сте, бъдете любезни, и яжте забърканото!“

Путин не изпитва никаква радост от сбъдващите си пророчества. Просто отдавна вече играе в голямата игра и затова може да наблюдава процесите в движение“

„Именно това унищожава съществуващия световен ред. Трябва да се договорим с американските си партньори за някакви единни правила на поведение. Това е изключително важно, защото това е точно това, което е в основата на днешната ни дискусия – доверието. Него или го има, или го няма, а ако го няма, тогава не може да се получи нищо хубаво“.

Основно на Путин отговаря Еманюел Макрон, но думите му звучаха леко, макар и да бяха гръмки и патосни. Политическата философия на новия френски президент се основава на крехка основа. Атлантистът, който иска да се прави новия Дьо Гол, няма за целта нито качествата на генерала, нито тази Франция, която е способна, поне отчасти, да защити интересите си. Най-честата дума в речта на Макрон бе думата „суверенитет“ - и е ясно, че така той убеждава Путин, французите и целия свят, че франция го има наистина и той, Макрон, ще го укрепи дори още повече:

„Искам да изградя суверенна основа. Искам, за да може всички нови правила на света да се изпълняват, за това да е необходим силен суверенитет… Няма как да вярваш на друг, ако не можеш на себе си да се довериш и себе си да уважаваш. Ако не се уважаваш сам, то никой няма и да те уважава теб. Трябва да се борим за съблюдаването на суверенитета. Искам да се уважаваме взаимно, да няма никакви намеси“.

Путин внимателно изслуша разсъжденията на Макрон за суверенитета и недопустимостта на американските санкциите, но на няколко пъти не успя да се удържи. Например, той припомни глобите, които преди това френските банки плащаха на френските банки след решенията на американските съдилища. И той изказа основната фраза на този ден:

"Еманюел заяви, че Европа и САЩ имат взаимни задължения: Европа зависи от Съединените щати в областта на сигурността. Но не трябва да се притеснява за това – ние ще помогнем. Ще осигурим сигурност. И при всеки случай ще направим всичко, което зависи от нас, за да няма никакви нови заплахи“.

Френският президент не пропусна тези думи. Той започна да уверява, че не се страхува никак „нали Франция има армия, която може самостоятелно да защити страната“:

„Но имам определени задължения спрямо другите европейски съюзници и смятам, че подобна архитектура на европейската сигурност е нашата отговорност“.

Този разговор не се води дори не на различни езици, а на различни равнища на мисълта. Путин фактически предложи на Европа да се освободи на Америка, от американски повод, ако наистина иска да си върне действителен суверенитет. Не този, за който Макрон толкова говори в своята реч, а истински. Разбира се, пред Путин седя не Дьо Гол, и дори не Льо Пен, но въпреки това Путин каза това, не защото иска да закачи своя гост от Париж. Просто имаше пореден повод да напомни на поредния президент на Франция – „ние нали ви предложихме“.

Превод: Поглед.инфо