/Поглед.инфо/ Руските планове за създаване на единен енергиен пазар в Евразийския икономически съюз до 2025 г.
Вероятно сериозните анализатори са погледнали с насмешка на твърдението на американския политолог Фиона Хил. През 2002 г. дамата прави на пръв поглед странната прогноза, че след две десетилетия Русия ще се превърне в енергийна суперсила. Управлението на Борис Елцин тъкмо е приключило, а икономиката на страната напомня ситуацията в държава от Третия свят. Катастрофалните реформи оставят милиони руснаци без работа. "Щастливците", устроени с някоя служба в приватизираните предприятия пък, се радват на средна заплата от 80 долара. Русия не може да се справи със собствените си проблеми, а претенциите за статус на суперсила изглеждат като блян в очите на носталгиците. Днес Фиона Хил е член на Съвета за международни отношения и признат американски експерт по Русия, а книгата ѝ "Сибирското проклятие" (The Siberian Curse: How Communist Planners Left Russia Out in the Cold, 2003) е сред най-цитираните трудове в западните публикации за перспективите пред Русия. Москва се възражда като велика сила. Гръбнакът на руската геополитика днес не е руското оръжие, нито живата връзка с християнската вяра. Не е и световната пролетарска революция. Руските танкове на XXI век са танкери с нефт, връзката с Европа са огромни газопроводи, а световната революция е изграждащият се нов енергиен ред. След 2025 г. Москва ще диктува правилата на енергетиката в Евразия. До тази година трябва да бъде окончателно формиран единният енергиен пазар на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) – инструментът за политическа интеграция на бившите територии на Руската империя и СССР.
Стратезите в Москва отлично разбират смисъла зад старата руска поговорка: "Денят е дълъг, а векът - кратък". Плановете за завръщане в постсъветското пространство на основата на енергетиката датират още от преди началото на XXI век и предвиждат резултати чак след няколко десетилетия. Страната, вдъхновила великия писател Достоевски да напише: "Времето е отношението на битието към небитието", не бърза. Основите на дългосрочната руска енергийна стратегия са на възрастта на идването на власт на Владимир Путин и днес вече дават забележителни резултати. Контурите на идеята "Русия като енергийна свръхдържава" се появяват пред очите ни.
Кремъл има ясна концепция. Руската мощ на XXI век ще се роди чрез контрола върху енергоносителите. В рамките на този план електроенергията, нефтът и природният газ са новото оръжие за усилване на руските позиции на световната арена. Още в началото на своя мандат Владимир Путин изненадващо започна гласно да посочва енергетиката като централен елемент в руската дипломация. Тази идея вдъхнови приетата през 2003 г. енергийна стратегия, в която недвусмислено се констатира, че енергоносителите са политически инструмент. Петролът и природният газ са ресурсите с най-голямо естествено съдържание на политика в себе си, шегуват се в Москва. Две години по-късно Путин дори си позволи да заяви претенциите на страната си като енергийна сила на среща на Г-8 във Великобритания. Нефтът и газта, според стопанина на Кремъл, играят ключова роля в завръщането на Русия на световната сцена. Така постепенно в Москва и в политическите кръгове на други страни се утвърдиха изцяло нови представи - само огромният енергиен потенциал на Москва е в състояние да изведе страната отново на позицията на свръхдържава.
За целта Русия инициира мащабния интеграционен проект Евразийски икономически съюз. Идеята предвижда създаване на общо икономическо, политическо и културно пространство в териториите на бившия Съветски съюз. Евразийската интеграция обаче не си проправя път с щиковете на имперска Русия или с "Комунистическия манифест" на КПСС. Гръбнакът на евразийския проект е енергетиката. Историците веднага се сещат и правят паралел с историята на Европейския съюз. Обединението, в което членува България днес, се ражда на основата на друг енергоносител – въглищата, чието ползване се регулира в рамките на Европейската общност за въглища и стомана от 1952 г. Енергетиката обаче играе много по-голяма роля във външните отношения на Русия отколкото в тези на ЕС. Още от ерата "Хрушчов" енергийният сектор на Съветския съюз се извисява като титана от древногръцката митология Атлас, който държи на раменете си цялата политическа, икономическа и военна сила на СССР. В този период приходите от продажба на нефт съставляват половината от целия износ на Москва. Това не се променя по никакъв начин след падането на комунизма.
Възраждането на Русия след идването на власт на Владимир Путин се дължи предимно на приходите от продажба на енергоносители, твърди американският политолог Робърт Легволд. Новите правила, наложени от стопанина на Кремъл установяват ред в произвола на олигархичния капитал и формират модела на руския държавен корпоративизъм. В основата на новата руска икономика са държавните енергийни мегакорпорации, а висшите управленски кадри на Русия преливат от президентската администрация към енергийните корпорации и обратно. В този властови танц ключовите фигури в правителството и висшето чиновничество стават членове на бордовете на "Газпром", "Роснефт", "Росатом" или "Транснефт", а след това се връщат обратно в държавната администрация. Най-влиятелни в руската политика пък са собствениците и топ мениджъри на дружества в енергийния бизнес като Игор Сечин, Алексей Милер, братята Ротенберг, Вагит Алекперов и др. Границата между енергетика и политика понякога е трудно различима.
За своите два пълни мандата начело на Руската Федерация Путин успява да удвои брутния вътрешен продукт на страната, а след избухването на глобалната криза от 2008 г. руската икономика се представи повече от добре и бързо се завърна на пътя на стабилния растеж. Причината за това според Легволд са устойчивите приходи от енергийния бизнес. Две-трети от руския износ се състои от продажба на нефт и газ, а енергийният сектор генерира около 25% от руската икономика. На мегакорпорацията "Газпром" се падат "скромните" около 10% от БВП на Русия. "Енергетиката, поне днес, е най-важният двигател на световния икономически прогрес. Настоящият и бъдещият просперитет на Русия зависят директно от мястото, което заемаме в глобалния енергиен контекст", категоричен е руският президент.
Според аналитични проучвания енергийните нужди на света нарастват с всяка година. Конкуренцията между държавите за контрол върху енергийните ресурси се ожесточава. Оценките показват, че в следващите 25 години Китай, Индия, Европа и САЩ ще са близо до удвояване на вноса си на енергоносители. Гладът за нефт, газ и ток расте, а Москва разполага с висококачествена и преди всичко евтина енергийна храна. Руската енергийна стратегия бавно, но методично укрепва позициите си на глобалния енергиен пазар. За целта кремълските стратези лансират мащабен интеграционен проект в Евразия. Лостът за повторната интеграция около Москва се нарича единно енергийно пространство на Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Веднъж изграден през 2025 г., общият енергиен пазар ще оформи скелета на зараждащия се мощен геополитически полюс върху териториите на бившия СССР. Москва се възражда като геополитически център в региона благодарение на енергийните мрежи. За разлика от единния фармацевтичен пазар, който заработи в Евразийския икономически съюз на 6 май тази година, енергийният пазар не е просто продажба на хапчета. Общата енергетика съставлява по-голямата част от инфраструктурната основа на цялата икономика. Освен това тя е най-ценният ресурс с потенциала да стане източник на стабилни валутни постъпления. Това означава, че газопроводите, електрическите централи и цистерните с нефт са базата, на която могат да се направят опити за съживяване на рухналия съветски икономически мастодонт. Географското положение на ЕАИС позволява да се създадат логистични и транспортни маршрути не само от регионално, но и от глобално значение за световната енергетика.
Първата крачка към изграждането на мощен Евразийски съюз на основата на енергетиката предстои да бъде направена. През юли 2019 година в обширните простори на Северна Евразия ще се появи общ пазар на електроенергия. Цялото единно енергийно пространство ще бъде завършено най-късно през 2025 г. със създаването на общ пазар на нефт и газ, с което Москва ще бъде в състояние да конструира гръбнака на евразийската интеграция. С този ход ЕАИС трябва да се превърне във водещия играч, определящ световните енергийни правила. Очакването на руските стратези е общият енергиен пазар, заедно с единното митническо пространство и свободното движение на хора и капитали да се превърне в "цимент", който да бетонира разнообразните в икономическо отношение републики от бившия СССР. По думите на министъра по инфраструктурата на Евразийската икономическа комисия (ЕАК) Даниал Ахметов енергийният пазар в съюза ще заработи дори по-рано от предвиденото.
Енергийната карта на планетата се пренарежда. Според члена на Евразийската икономическа комисия Таир Мансуров днес в света се формира новият енергиен ред, в който Евразийският икономически съюз ще бъде основна фигура. "В тези условия създаването на общ пазар на енергийни ресурси ще позволи на ЕАИС да се утвърди на световната карта в качеството на един от основните играчи", прогнозира Мансуров. Евразийските стратези предвиждат да създадат привлекателен за целия свят модел на енергийна интеграция. В това начинание ЕАИС ще бъде абсолютен новатор. С изключение на специфичния, неефективен и неприемлив за повечето страни модел на енергийна интеграция в Европейския съюз, досега никога не е създаван работещ проект. В случай, че се окаже успешна, енергийната инициатива на Москва притежава потенциала да предложи мащабна евразийска интеграция не само на бившите съветски републики, но и на влиятелни регионални фактори като Япония, Китай, Република Корея, Иран и Европейския съюз. На бюрото на руския президент вече са колосални проекти като енергийната конвергенция с Европейския съюз и създаването на "енергиен суперпръстен" в Далекоизточния регион, който според Владимир Путин трябва да свърже енергосистемите на Русия, Япония, Корея и Китай. Дали тези идеи ще се осъществят зависи само от жизнеспособността на енергийния проект на ЕАИС и от неговата привлекателност за партньорите.
Инициативата за ел. интеграция разпалва големи надежди и в сърцата на обикновените руснаци. За бизнеса и гражданите на Руската Федерация трепетите са свързани с очаквания за достъпност и понижение в цените на тока и горивата. За икономическите експерти пък тези фактори ще се превърнат в двигател за постигане на икономически скок. Достъпността на енергията, недискриминационното ценообразуване и възможността тя да се закупи на това място, в този срок и в този обем, на които купувачът желае, са сред основите за добра бизнес среда, категорични са експертите.
Според водещи руски учени общият енергиен пазар ще реши един от най-големите проблеми за днешната руска икономика – опасността от спекулантите. Научни работници в Руската академия на науките (РАН) и в университетските среди са категорични - единният енергиен пазар ще позволи на страните от ЕАИС да наложат собствени правила в търговията с енергоносители. По този начин ще се разкъсат оковите на американския диктат в ценообразуването. Цената на петрола в последните десетилетия винаги е била обект на чиста манипулация, твърди експертът Даниел Йергин, вицепрезидент на аналитичната компания IHS и автор на книгата „Цената. В търсене на петрола, парите, властта”. Според него 60% от цената на петрола са чиста спекулация. Обстоятелствата, че петролът е "привързан" към американския долар и се определя под диктовката на борсата в Ню Йорк са трън в очите на Москва за последните десетилетия. Днес цената на "черното злато" и пряко свързаната с нея стойност на газта се определят от водещия геополитическия конкурент на Русия – Съединените щати. Всичко това обаче е на път да се промени след 2025 г. Според доцента в катедрата по икономика на минералните ресурси в Руския държавен геологопроучвателен университет Владимир Абрамов моделът на енергийна интеграция в Евразия ще позволи на Москва да се намеси ефективно в процеса на ценообразуването. "При наличието на по-конкурентен пазар на нефт производителите ще бъдат в голяма степен способни да диктуват цената на пазара по-обективно, изхождайки от своите производствени разходи", прогнозира Абрамов. По най-груби сметки със стартирането на единния пазар на електроенергия от 2019 г. брутният вътрешен продукт на ЕИАС ще се увеличи със 7,2 млрд. долара. Произведената енергия ще бъде увеличена с около 13 млрд. киловата, а натовареността на трансграничните електропроводи ще нарасне пет пъти до 95% от общия капацитет. Износът на ток ще скочи до исторически рекорди. Президентът Путин коментира ефекта от въвеждането на другите два компонента от енергийния съюз – единния пазар на нефт и природен газ. По негово мнение със самото му стартиране през 2025 г. Русия ще спечели 1 млрд. долара в газовия и 8 млрд. долара в нефтения отрасъл.
Преките икономически ползи обаче са само капка в морето. Ходът на Владимир Путин и руските стратези ще даде мощен тласък по пътя към обособяването на самостоятелно валутно и икономическо пространство в Евразия. "Системата на пазара на нефт и нефтопродукти на ЕАИС е не само механизъм за управление на някакъв товарооборот, но и в същото време е инструмент за поддържане на курса на националната валута, обема на златновалутните резерви и за реализиране на социални програми", се казва в експертен доклад на Института за икономически стратегии в Руската академия на науките. Според руските учени формирането на общ енергиен пазар е фундаментът за изграждане на един своеобразен остров на енергийна стабилност в глобалния океан от спекулации. Изводите на учените кореспондират с оценките на редица дейци на евразийската интеграция, според които въвеждането на единната евразийска валута ще бъде напълно възможно през 2025 г. Това означава, че в Кремъл гледат на енергетиката не само като гръбнак на икономиката, но и като основа за финансовата интеграция. Единният пазар на въглеводороди в ЕАИС ще повиши ефективността на процеса на монетизация и оттам ще окаже голям ефект за ръста на благосъстоянието, категорични са учените от РАН. Както се посочва в експертния доклад със създаването на общия енергиен пазар Москва и нейните съюзници ще изградят интегрирани енергийни борси и по този начин ще влияят върху ценообразуването на енергоносителите в целия свят. Това означава, че цената на газта и петрола ще започне все по-малко да се определя от борсата в Ню Йорк. За целта се планира евразийският енергиен пазар да бъде напълно либерализиран, а 20% от енергоресурсите да се продават на новоизградените евразийски борси. Енергетиката – този своеобразен стълб на евразийската интеграция, ще даде възможност на Москва и страните от бившия СССР да оформят пълноценна валутна, икономическа и политическа зона. В близките години тази зона ще може да разговаря със своите партньори от позицията на енергийна свръхдържава с население от близо 200 млн. души.
Пред руската дипломация, която заедно с казахстанската, е сред двигателите на евразийската интеграция обаче, съществуват сериозни пречки, които спъват движението. Интересите на петте страни в Евразийския икономически съюз – Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и Армения са противоречиви. Така например Русия и Казахстан продават нефт, а Беларус – купува. Всяка от страните ще получи от въвеждането на единния енергиен пазар както ползи, така и негативи. И докато противоречията в бизнеса с електроенергия между страните-членки на ЕАИС са незначителни, то конфликтите в търговията с петрол и газ са сериозни. "Единният пазар на въглеводороди е едновременно изгоден и неизгоден за всички", твърди Наталия Милчакова, заместник-директор на аналитичния център "Алпари". Според експерта всяка държава-членка ще трябва да пожертва свои краткосрочни интереси за сметка на средносрочни ползи. Беларус например се намира в сериозен конфликт с Русия по повод цената на руския газ, която според Минск трябва да бъде на една и съща цена с газта в Руската Федерация. Мнението на Москва пък е, че Беларус трябва да си плаща повече заради транспортирането. Ако днес бъде въведен единният пазар на нефт и газ, това би означавало намаляване на цената за Беларус, Армения и Киргизстан и сериозни загуби за руската и казахстанската въглеводородна индустрия. С промяната ще се засегнат сериозни геоикономически интереси на държавите-членки. При въвеждането на общия пазар Москва автоматично ще получи достъп към газопровода Казахстан – Китай, а страната на президента Назарбаев ще има възможност да продава газ на европейските потребители. Това означава, че пред интеграционните проекти са изправя един огромен препъникамък с 400 хиляди служители и 30 млрд. долара приходи от износ – "Газпром". Мегакорпорацията няма да бъде лесно убедена да се раздели с монопола си върху износа на руски газ, а намеренията за недискриминационен достъп до тръбите за износ целят именно това. В близките години със сигурност предстои да бъде намерен отговор на този сложен въпрос
Всички тези спънки се разглеждат от скептиците като доказателство, че единният енергиен пазар ще остане "книжен тигър". За момента обаче руската страна постига забележителни резултати, които карат анализаторите да предполагат, че стартиращият общ пазар ще се превърне в реален геополитически инструмент. Русия не просто съумя да модернизира електроенергийните си мощности, но започна усилено да продава високотехнологично оборудване. Руската мегакорпорация "Росатом" съумя да се превърне в един от най-големите играчи на световния пазар на атомна енергия. Поръчките към компанията растат лавинообразно и днес тя разполага с 34 енергоблока в 12 страни по света. Сред новите партньори на руснаците са страни като Виетнам, Индонезия, Турция и Египет. "Росатом" обезпечава 36% от световния пазар на услуги, свързани с обогатен уран и 17% от пазара на ядрено гориво. Атомната машина на Кремъл достигна дори до Вашингтон. Сделката за придобиването на американската компания Uranium One, в която беше замесено името на кандидата за президент Хилъри Клинтън, превърна "Росатом" в световен лидер по запаси на уран. След сделката руската корпорация разпростря дейността си от Централна Азия до Американския Запад, а шефът ѝ Сергей Кириленко възкликна пред Владимир Путин: "Малцина в миналото биха си представили, че ще придобием 20% от американските резерви."
Електроенергийният вектор в руската стратегия е особено активен в Кавказ и Южна Азия. Не само страните в Евразийския икономически съюз, но и повечето държави в Централна Азия и Кавказкия регион вече са интегрирани в система за доставка на електроенергия. През миналата година Москва подписа важни договори с Азербайджан и Иран. Електрическата мрежа на Баку вече функционира в паралелен работен режим с единната руска енергосистема, а по думите на президента на Азербайджан Илхам Алиев в момента се работи с общи усилия за създаването на надежден енергиен коридор за пренос на ток към Иран. Москва помогна на Техеран да построи атомната си централа край град Бушер и има планове да вдигне още осем реактора на иранска територия. Освен това Русия възнамерява да отпусне на шиитската страна 2,5 милиарда долара за финансиране на енергийни проекти, един от които е изграждането на ТЕЦ край пристанщния град Бендер-Абас.
Въпреки победите на електроенергийния фронт най-сериозните успехи на Москва са в големия петролен и газов бизнес. Руските енергийни корпорации съумяха да наложат уникален модел на вписване в глобализирания енергиен пазар. "Газпром" изгради безпрецедентни отношения с водещите европейски енергийни корпорации като британско-холандската "Шел", германската "БАСФ", австрийската "ОМВ", френската "Енджи" и италианската "Ени". Руската компания не просто се превърна в лидер при осъществяването на съвместните проекти, но дори успя да обвърже трайно интересите на европейските компании със своята бизнес стратегия. Така например историческата размяна на активи между "Газпром" и "БАСФ" превърна германската страна в акционер в добива на руски природен газ, а за руснаците остана магистралната газопреносна мрежа на Германия. Подобна сделка е на път да се осъществи и с "ОМВ", а строителството на "Северен поток-2" е неизбежен резултат от партньорството между руснаци и европейци.
Световната енергийна карта се променя пред очите ни. Със създаването на единен енергиен пазар в Евразийския икономически съюз интеграционният проект, промотиран от Москва ще се превърне в нещо повече от "бензинова колонка", както обича да се шегува неоконсервативният сенатор Джон Маккейн. Русия и воденият от нея ЕИАС се утвърждават като глобална енергийна сила – своеобразна енергийна свръхъдржава от нов тип, която ще бъде в състояние да проектира геополитическа сила, надхвърляща и най-смелите мечти на страните в картела ОПЕК. Мощната позиция по всички фронтове на енергетиката – особено в нефтената, газовата и атомната енергетика има потенциала да послужи като притегателен център за много страни – от непосредствените съседи в Европа до развиващите се държави в Югоизточна Азия. Пътят на голямата евразийска интеграция от Лисабон до Владивосток се очертава на хоризонта.