/Поглед.инфо/ Събитията в Румъния маститите коментатори в Русия и на Запад по навик коментират така: видите ли, масовите протестни акции в тази страна възникнаха съвсем спонтанно и са предизвикани изключително по вътрешни причини – преди всичко от корупцията на местните органи на властта.

Тази изтъркана плоча всички ние, изглежда сме обречени да слушаме още дълго. Поредната „цветна революция“, поредният „майдан“. Колко бяха? И колко още ще има?

Е, да, глобалната „империя на долара“ е способна с тези отработени технологии да „проектира мека сила“ по цялата планета и не вижда смисъл да се отказва от това, което й помага да постига необходимите й резултати. Затова поводите (разбира се, нали по-рано в Румъния за корупция във властта изобщо не са чували!), количеството на участниците, жертвите и другите детайли на конкретната постановъчна интерпретация на дадения сценарий са второстепенни. Интересни са само времето и мястото, позволяващи да се разбере защо, с каква цел се прави тази или онази постановка.

В дадения случай – защо именно Румъния и именно сега?

Защо Румъния?

Съвсем неотдавна ние бяхме свидетели на „най-меката от меките“, но въпреки всичко успялата „цветна революция“ с името „Никол Пашинян“ в Армения. Почти едновременно – само с малко изпреварване по отношение на румънските събития – практически на равно място Гърция устрои дипломатически скандал против Русия, обвинявайки нашата страна в противодействие на преименуването на бившата югославска република Македония в Северна Македония и, съответно, на нейното влизане в НАТО.

Ако мислено съединим на картата Атина, Букурещ и Ереван с прави линии, то в центъра на този географски и политически триъгълник ще се окаже... Правилно, Турция. Днес – съюзник на Русия в Сирия и в Близкия Изток, перспективен газов „хъб“ за цяла Южна Европа, кандидат за присъединяване към БРИКС. А едновременно – много важен член на НАТО който влезе в много остър конфликт със Съединените американски щати.

Впрочем, в случай на победа на днешния румънски „майдан“ (някои се съмняват в това?) и замяна на днешното правителство на социалдемократите с „технократичен“ министерски съвет, отдавна утвърден в американското посолство, това ще създаде допълнителни проблеми на само на Турция, но и на Русия.

Ще се опитаме поне приблизително да обозначим кръга на тези допълнителни проблеми.

Проблеми за Турция

В резултат от победата на румънския „майдан“ около Турция се затваря геостратегически „капан“ - на вид и не голям, „не по размера“ на тази държава, която има освен това за съюзници такива мощни държави като Русия и Иран – но в действителност много опасен.

За кюрдско-турския конфликт е казано вече толкова, че няма смисъл да се повтаряме тук. Струва си само да отбележим, че САЩ през последните години активно използват кюрдския фактор за контрол над ситуацията в Близкия Изток, а също фактически поддържаха опита за военен преврат през юли 2016 година, насочен срещу президента на Турция Реджеп Ердоган.

Точно толкова добре е известно за неотдавнашните противоречия между Атина и Анкара, в това число по кипърския проблем: понякога те тлеят почти незабележимо, понякога пламват, но никога не гаснат окончателно. Разбираемо е, че сега Гърция няма никаква възможност поне малко да промени статуквото в своя полза, но тя може „да се мобилизира“ във всеки момент.

За отношенията на Армения с Турция също не се налага много да говорим – не може да ги наречем топли. Тук е и неизгладимия спомен за 1915 година, и позицията, заета от Анкара в хода на карабахския конфликт, и много други неща. „Гориво“ тук има повече от достатъчно, а сила, заинтересована от запалване са самите САЩ и техните най-близки съюзници, преди всичко Великобритания.

Между другото, посолството на САЩ в Армения е „непропорционално“ голямо – в него работят повече от две хиляди сътрудници – фактически изпълнява координиращи функции за целия казвакзко-близкоизточен регион, включително Каспийско море и Причерноморието.

Румъния на този фон изглежда последен (или, може би предпоследен, ако се окаже задействан и Азербайджан) детайл от пъзела – от страната на Черно море.

Вероятността от антитурски провокации по суша, във въздуха и по море нараства в геометрична прогресия, а те – по механизма „хайли-лайкли“, задействан срещу Русия в „делото на двамата Скрипал“ - могат да се превърнат в икономическа блокада на Турция от страна на „колективния Запад“.

Заплахи за Русия

За нашата страна смяната на властта в Букурещ е свързана преди всичко с възможността за изострянето на приднестровския конфликт и активизирането на силите, обявяващи се обединение на Молдавия с Румъния, което автоматично включва процеса на неограниченото преразглеждане на следвоенните граници в Европа.

На свой ред гръцкият демарш по отношение на Русия – видимо предприет, освен всичко друго, като следствие от уреждането на съюзническите отношения между Москва и Анкара, не само усложнява пребиваването на групировките от нашите военни кораби в Източното Средиземноморие, но и премахва може би ефимерния, но в действителност доста значим фактор на „православното единство“.

Плюс „черешката на тортата“ - фактическата блокада на проекта „Турски поток“, тъй като Румъния и Гърция със съвместни усилия са способни напълно да затворят възможността за по-нататъшен транзит на руското „синьо злато“ по този маршрут.

Като цяло, наблюдавайки тази картина, може да се направи извода за това, че нашите западни „партньори“ вече съвсем „са измели хамбара“, задействайки с борбата против Русия всичко, до което могат да се доберат. По същество, те „се довоюваха“ с нас вече „до румънците“: Западът има все по-малко лостове за натиск върху Москва. А значи, преломът в тази необявена хибридна война вече е близък.

Да се надяваме, не в тяхна полза.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели