/Поглед.инфо/ Като страници от забравена на прозореца книга се прелистват една след друга епохите. Виновникът е този, носещ се от небесата, летящ ветрец на историята, нежното подухване на който всеки път заплашва да прерасне в чудовищен по сила вихър.
Приближаващата среща между президентите на Русия и САЩ очертава новата геополитическа контура, така нареченият Голям триъгълник, който, за разлика от двуполюсния свят представлява парадоксален динамичен модел, основан на временни споразумения и постоянни взаимни подозрения. В тази конструкция съюзът на двамата срещу единия винаги заплашва с гибел третия, което и създава феномена на „новото равновесие“.
Светът на противостоенето между СССР и САЩ напомня на хоризонтална люлка. Тази работа се люлее изключително „нагоре-надолу“, което гарантира определена стабилност и един вид предсказуемост.
Настоящият свят на противоречиво взаимодействие на трите световни държави – САЩ, Русия и Китай повече прилича на скачаща въртележка. Но проблемът дори не е в това, че траекторията на движение на тази конструкция е сложна и нелинейна. Проблемът е, че въртележката във всеки момент може да спре и да започне да се върти в обратно направление.
При такова разположение е доста сложно да се разбере кой кого настъпва по петите, кой-кого следва и кой с кого партньорства.
Всеки взаимодейства с всеки, всеки се опасява от всеки. Но стратегията при всички е различна. САЩ, този скоротечен празен цвят на Западната цивилизация е привикнал да действа стремително и нагло… Тръмп в своите международни инициативи демонстрира бързина, натиск и каубойска безапелационност. Но търговските блокади, „хуманитарните бомбардировки“, войсковите операции, информационните атаки, подкупите на елитите, износът на цветните революции и организацията на държавните преврати – всичко това добре действа по отношение на малките страни със слаба и млада държавност. В рамките на триъгълника всички тези дръзки фокуси са безсмислени.
Ако плъхът скочи, той ще си получи един по зъбките!
Китайската линия на поведение е стратегията на проникването и удушаването. Това е като атаката на огромна змиорка. Тя започва да пълзи бавно и да обвива жертвата със своите мощни изумрудени пръстени. А след това започва етапа на гибелното затягане – до последен хрип, до хрущене на кости.
От тук и хаотичните мятания на политиката на САЩ в последните години. На хегемона му стана „трудно да диша и болезнено да живее“. Китай, използвайки СТО и другите инструменти на международната търговия, е заключил Америка в своите мощни ледени обятия. На фона на тези дълги процеси извънредните мерки на Тръмп изглеждат на треперещо суетене.
Освен това китайските стратегии се отнасят не само до САЩ. Субтропически Китай наскоро се провъзгласи за арктическа държава и започна да строи вече втори поред ледоразбивач. В началото на тази година китайците публикуваха арктическа доктрина, в коя бе обявено намерението да се разширят изследванията на Арктика с цел използване на
Северният морски път и разработката на природните ресурси, лежащи под водите на Северния ледовит океан. В този документ се казва, че Китай планира „да съдейства на социално-икономическото развитие на страните, разположени край северния морски път“. Интересно за кои страни става дума?
Тази година Китай има намерение съществено да увеличи своето икономическо влияние в Африка. Още сега КНР контролира икономиките на много страни от Черния континент. Днес там димят повече от 10 хил. китайски завода, на които се трудят милион китайски работници. Чрез колосалните простори на Евразия китайците упорито тъкат нишките на новите пътища на коприната, стремейки се заобикаляйки Русия да оседлаят трансконтинентални транспортни потоци.
А наша Русия? Каква е нейната линия в тази световна адска вихрушка? Русия се въоръжава, бавно се съсредоточава и изчаква. Умната маймуна си седи на елхата и внимателно гледа долу, наблюдавайки свирепата битка между двата тигъра.
Също така сме юнака на кръстопът, замислено свел глава пред тайнствения камък. Космическият здрач се сгъстява и надписът неумолимо гласи: „Наляво ако отидеш – коня си ще загубиш, надясно ако отидеш, живота си ще погубиш, направо ако отидеш, жив ще си, но себе си ще забравиш.
Как да не се загубиш в информационните вихри на цифровата революция? Как да не разбиеш на скоростното влакче на световно-историческия панаир?
На мястото на глобализма идва „епохата на царствата“, времената на големите и малки егоизми. Освен триъгълника под него избуяват нови-стари центрове на кристализация на интереси и ресурси, такива като Берлин и Техеран. Никъде не се е махнало и прословутата американска „дълбочинна държава“, чието влияние се разпространява далеч извън пределите на САЩ.
Впрочем, транснационалните мафии все по-трудно ще могат да ловят голяма риба в мътна вода. Мътилката се сляга и политическите води придобиват кристална яснота. Разкривят се всички скрити досега грамадни механизми за управление на света и тайното става очевидно.
За Русия най-важно става разбирането на това, че в условията на „подскачащата въртележка“ единственият правилен избор е да не се прави никакъв избори.
Глупавият навик на постсъветския елит със засрамена усмивка да пълзи на четири крака към Запада, както и желанието да се притисне към стоманеното туловище на братския дракон, са еднакво опасни. А тази опасност е смъртоносна.
Западът е Запад, Изтокът е Изток, а Русия и Русия! Ние виждаме вътрешния взор на мъждукащите в нощния мрак рубинени ъгли на умираща Европа. Ние усещаме как над златните степи на Манчжурия духа сух слънчев вятър. Наблюдаваме как над Русия в синия мрак преди разсъмване струи въздух, как над реките и горите сред радостно птиче безумия неумолимо и тържествено се ражда новият съдбоносен божествен ден, нашето светло свето утре.
Превод: Поглед.инфо