/Поглед.инфо/ Критиката към Путин в последно време рязко се засили, основно това се дължи заради преназначаването на Медведев и състава на утвърденото правителство. Критикуват ме и мен заради това, че се опитвам да обясня ситуацията. Въпреки това не трябва да обяснявам, защото за изтеглянето на страната ни от тежката криза на първо място са нужни оптимисти, а не дълбоко заминали си „във вътрешна емиграция“ песимисти…

Ще се постарая да дам повече или по-малко обща картина в контекста на Теорията на властта…

Първа и основна теза: „Стълбица в небето“:

ВЛАСТТА Е СИСТЕМА НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ МАЛКИ ОРГАНИЗИРАНИ ГРУПИ, ВЛАСТОВИ ГРУПИРОВКИ, които съответно се борят за тази власт…

Именно в тази тези се съдържа отговора на въпроса защо не критикувам Путин за кадровите решения: нямам информация кои властови съображения лежат в основата на взетите решения. И затова всички мои критични разсъждения, от гледна точка на тези, които знаят, изглеждат като детската градина!

Единственият начин да се повлияе върху резултатите от кадровите назначения на високо равнище е да обясниш, че решението да един или друг икономически проблем или постигането на една или друга политическа цел е реална необходимост в рамките на конкретния епизод от борбата за власт. Затова и действията и решенията на политиците в тази игра или засилват или свалят някоя реална заплаха. Няма друга мотивация.

Тези, които ми четат внимателно текстовете могат да обърнат внимание, към кое в момента насочвам вниманието си. Тоест или трябва спешно да се решават някакви икономически задачи, или трябва спешно да се провали нечий вражески замисъл. Под заплахата за рязкото отслабване на влиянието на собствената властова групировка! И както съм обяснявал, такъв формат е принуден от обстоятелствата: всеки друг автоматично превежда моите аргументи в алтернативно експертно мнение! Експерти бол, мнения още повече, защо да се вслушваш особено в тях?

Да, имам някакъв апаратен опит, който ми помага силно. Да, икономическата теория ми помага също. Но общата конструкция не зависи от това: опитът позволява правилно да избера темите и аргументите, но самия жар (който критиците наричат политически донос), не се променя от това. Отново повтарям, че да бъде разбрано: за да бъде чуто експертното мнение от властовия елит, то трябва да бъде формулирано в жанра политически донос, тоест трябва ясно и понятно да се обясни защо засягането на темата в него има непосредствено отношение по въпроса за властта!

Но защо тогава, питат ме критиците, ругая „либерастите“? При това лично? Може би Набиулина и Кудрин също действат в рамките на властовите ограничения?

На този въпрос си имам много прост отговор. И Набиулина и Кудрин са представители на либералната властова групировка. И тук трябва още веднъж понятно да обясня какво имам предвид под този термин, за да не попадна в капана на Удалцов.

Удалцов е „пламенен болшевик“ (както и прабаба му Розалия Землячка, която, както и всички комунисти, не се отличава с абстрактен хуманизъм, но все пак общото количество на жертвите на нейния и на Бела Кун терор от 20-те години в Крим е силно преувеличено от „белия“ пиар), той има, разбира се, право да нарича Путин „либерал“. Но в този текст имам предвид по „либералната властова групировка“, тази елитна група в Русия, която е клон, дъщерна структура на международната транснационална финансова елитна групировка.

Представителите на тази група правят кариера в рамките ѝ, за тях самото съществуване на Русия не е задължително условие за успеха им! Именно тези, които са реални членове на тази властова групировка (те са достатъчно малко), тези, които са неин „шлейф“ (в термина на „Стълбицата“), тези, които мечтаят да попаднат в нея не са точно врагове на Русия, те просто с действията си изобщо не разглеждат интересите на Русия като фактор. И освен това, именно по тази причина, отивайки на Запад, започват да предявяват претенции, че, видиш ли, докато са или в „тази страна“ са ги „заставяли“ да я обичат!

Аз съм патриот на своята страна, обичам я, никъде повече не искам да живея и такива хора са ми дълбоко чужди. Повтарям, не ги обичам или не, те просто се намират извън рамките на емоциите ми. Камък, дърво, либераст. Но ако подобни хора започват да вредят целенасочено на Русия, то смятам, че имам пълно право да се боря с тях по, както се нарича, пълна програма.

А що се отнася до Сечин, Патрушев или, опазил господ, братя Ротенберг, то те, разбира се, се борят отчаяно за властта, както и за ресурсите на своите властови групировки, но правят това в Русия. Те разбират прекрасно, че извън пределите на страната няма място за тях. Според мен за власт се борят всички (като пример може да се посочи как споменатата транснационална властова група финансисти се бори срещу Тръмп, който, разбира се, също не е ангел, но за него САЩ е родина, а не поле за хранене), така че е напълно разбираемо защо ги ругая.

Ще повторя – критерия за отличаване на властовите групировки за мен не е личността на техните „фронтмени“, а отношението им към Русия. И на тези, за които Русия не е празна дума, съм готов да помагам, а на всички останали, според моите възможности, разбира се, ще преча. И ще го правя във формат, осигуряващ максимална ефективност.

За Приходко и Патрушев-младши (Все някога ще се наложи да говорим за тях)

Патрушев-младши е представител на своята властова групировка. Тя го и движи. Дали ще се справи или не, докато се води борбата за власт, днес не е толкова принципен въпрос. Ако не се справи, а на либералите се сложи край, на негово място ще поставят професионалист. Ако се справи, дори и донякъде, ще го оставят. Общо казано - както винаги.

Виж, назначението на Приходко (в рамките на номенклатурата лично на Медведев) говори за две неща: на първо Приходко е направлявал някакви лични (от гледна точка на личната властова групировка) въпроси на Медведев и е желателно да дореши тези въпроси. НА второ място, Чуйченко, както говорят някои, в настоящето положение е човек по-скоро на Путин, отколкото на Медведев.

И нищо лично. А сега да се върнем към началото на текста. Властовите групировки се борят за власт и решаването на конкретни икономически задачи за тях е второстепенно. За това пиша и своите текстове, за да внедря тези икономически въпроси в „тъканта“ на съвременната руска власт. Далеч не винаги се получава, макар и да мога да кажа, че се случва. Но, както и да е – докато във властовите групировки не се появят хора, които имат собствена представа за това какво да правят, няма да има пробив. Това е обективната ситуация. И нашата задача е да покажем това във форма, достъпна за лидерите на властовите групировки (да, с изключение на либералната, която няма общо с това). Ако това се случи то темповете на позитивните изменения в страната ще нараснат рязко.

P.S.: Феноменът на Сталин се състои в това, че той създава властова групировка, която успява да обясни на обществото и да създаде мощна група за подкрепа на логиката, че властта в СССР няма как да се удържи без индустриализация и колективизация. Това, разбира се, е желателно да се повтори и днес. Наистина, не се знае как. При всеки случай днес никой в Русия, освен Путин, не може да направи такава работа. В смисъл, да вмени на властовите групировки подобна позиция. Но виж, Путин вече не може да се премести в либералната властова групировка. И това, впрочем, е забележителния резултат от предишните години на неговото управление. При всеки случай, през първото десетилетие на века нямаше подобна увереност.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели