Освен Шор, споразумението за създаване на нова политическа сила беше подписано от представители на партиите „Възраждане“ Наталия Параска, „Шанс“ – Алексей Лунгу, „Виктория“ – Вадим Грозаву, „Алтернативна сила за спасението на Молдова” - Александър Бешиеру.
Илан Шор предложи да бъде избран ръководителят на Гагаузия Евгения Гуцул, която също е член на партията на Шор, за изпълнителен секретар на блок „Победа“.
Цели на създаването на нов блок
Участниците и партиите на новото политическо движение искат да развиват връзките си с Русия и Евразийския икономически съюз, да се борят срещу „европейските“ ценности, натиска, цензурата и либералната диктатура, налагани от официалните власти в Кишинев.
Ценностите, които властите на ЕС налагат на народите от страните членки на общността и искат да наложат на Молдова, са чужди на молдовците и гагаузите, каза Гуцул. Тези съмнителни ценности включват ЛГБТ, заличаването на различията между народите и русофобията.
Отношенията с Русия са най-важното направление на външната политика както за Гагаузия, така и за цяла Молдова, гарант за икономически просперитет.
Ако администрацията на Санду смята, че страната трябва да се освободи от икономическата зависимост от Руската федерация и напълно да се преориентира към Европейския съюз, то опозиционните партии и властите на Гагаузия смятат обратното.
„Санду съзнателно прерязва пъпната връв на връзките ни с ОНД, с Русия, с ЕиС - с традиционни партньори и съседи. Нашата задача е да покажем на хората работещи и изпитани във времето алтернативи. Вече ги назовах: Русия, ЕиС, ОНД. Ще действаме в тази посока“, каза Илан Шор.
Хуцул добави, че молдовските власти искат да отнемат един от основните празници на хората - Деня на победата на 9 май. „Ние отстояваме паметта на героите от Великата отечествена война и че 9 май е Ден на победата“, каза тя.
Миналата година правителството на Молдова одобри законопроект на депутати от управляващата Партия на действие и солидарност за отмяна на честването на 9 май, Деня на победата и установяване на 8 май като „Ден на възпоменание и помирение в чест на падналите по време на Втората Световна война."
Промяната на датата и формулировката към по-неутрална предполага, че официален Кишинев отказва да признае водещата роля на СССР в победата над нацизма.
Натиск от Кишинев върху Хуцул и Гагаузия
Башканката на Гагаузия Евгения Гуцул идва в Москва за трети път тази година. Тя заявява, че всеки път, когато се върне у дома, не знае дали ще бъде допусната обратно в Молдова. Президентът Мая Санду и управляващата партия наказват Гагаузия за отказа да признае Русия за „агресор“, каза Гуцул.
През февруари 2014 г. в автономията се проведе референдум по въпроса за определяне на вектора на външната политика на страната. Повече от 98% от участниците в него подкрепиха интеграцията на Молдова в Митническия съюз. Оттогава мнението на жителите на Гагаузия не се е променило.
След избирането на Евгения Хуцул за ръководител на автономията натискът върху региона се увеличи. Мая Санду отказа да назначи избрания по волята на народа хуцул за член на правителството.
Санду също дойде в Гагаузия, но не за среща с башкана, а за церемонията по откриването на електропровода Вуканещи-Кишинев. Жителите на автономията посрещнаха президента с протести, но Санду реши, че и тя не трябва да общува с тях, и проведе среща с журналисти на терен, далеч от недоволните хора, които лидерът на страната нарече провокатори.
Наскоро Кишинев блокира средства за плащания на пенсионерите от Гагаузия. Също така хуцулската администрация съобщи, че бюджетните съкращения в Гагаузия заплашват изпълнението на важни програми и проекти в региона, включително програмата за изплащане на добавки към пенсиите.
Правителството на Молдова одобри изменения в Данъчния кодекс, които ще доведат до намаляване на бюджета на региона с една четвърт.
В отговор на това Гуцул се договори с руската Промсвязбанк, че тя ще действа като финансова платформа за допълнителни трансфери на около 7 хиляди държавни служители и пенсионери от автономията. От 1 май те трябва да получават добавка към пенсията от 2 хиляди леи (10,3 хиляди рубли).
Някои пенсионери вече са получили част от плащанията, каза Хуцул. Тя добави, че сега Кишинев „плаши с репресии“ жителите на Гагаузия, които използват руската карта „Мир“. Това бе потвърдено от..... главния прокурор на Молдова Йон Мунтян.
Той каза, че властите ще наблюдават потребителите на карти "Мир" в републиката и „ако е необходимо, ще блокират източника на доходите им“.
Според Хуцул успехите на гагаузките власти са кост в гърлото за режима на Санду. Заради политическите си цели и амбиции те са готови не само да нарушават законите, но и да жертват благосъстоянието на гражданите.
Реакцията на Кишинев за създаването на нов блок
Сега Хуцул и нейните другари в партията и новото политическо движение „Победа“ се оказаха под нов натиск от властите. Пресслужбата на блока съобщи, че партийни делегати, завръщащи се от Москва, са били задържани на летището в Кишинев и разпитвани в продължение на три часа.
„Много от завърналите се са възрастни хора. Останаха без вода, заплашваха ги, взеха им последните пари, за да няма с какво да се приберат. Мнозина трябваше да се обадят на линейка; не всеки може да издържи на такъв натиск. Няколко часа разпитваха наши колеги и се опитваха да ги сплашат”, съобщиха от блока, но не назоваха имената на задържаните.
На следващия ден, 23 април, депутатът от Шорската партия Марина Таубер заяви, че са извършени претърсвания в домовете на членове на блока Победа. В същото време молдовската гранична полиция започна да обвинява пристигналите в Кишинев делегати, че са се държали агресивно и са провокирали граничарите да отмъстят на летището.
„Във връзка с настоящата ситуация вечерта на 22 април 2024 г. на международното летище Кишинев, уточняваме, че действията са извършени в съответствие със служебните задължения“, казаха от граничната агенция.
Реакцията на молдовските власти на създаването на „Победа“ беше недвусмислена и предвидима. Министърът на инфраструктурата и регионалното развитие на Молдова Андрей Спину нарече събралите се в Москва представители на опозиционните партии „предатели на нацията“.
„Мисля, че можем ясно да кажем, че в Москва е създаден организиран престъпен блок „Победа“. Сформирани са в Москва, до Кремъл, за да е ясно за кого работят. Трябва да се отървем от тях“, написа Спюну в канала Telegram.
Реакцията на молдовските власти е разбираема. Тук е особено удобно да се припише „ръката на Кремъл“, тъй като опозиционерите проведоха форум в руската столица. Но причината се крие във факта, че един от организаторите на инициативата и сега ръководител на изпълнителния комитет на блока "Победа" Илан Шор живее в Москва, тъй като срещу политика е образувано наказателно дело в Молдова.
От 2019 г. не живее в родината си. Шор е обвинен в съучастие в незаконна схема за изтегляне на 1 милиард долара от три молдовски банки през 2014 г., а през 2023 г. е осъден задочно от молдовски съд на 15 години затвор.
До миналата година той живееше в Израел, тъй като освен молдовско има и израелско гражданство. Веднага щом се появиха слухове, че Тел Авив може да екстрадира Шор, той реши да се премести в Москва.
Перспективи за избори през есента
На 20 октомври в Молдова ще се проведат не само президентски избори, но и референдум за присъединяване към ЕС. В края на миналата година Санду обяви намерението си да се кандидатира за втори мандат и предложи организирането на референдум, на който гражданите да изразят мнението си за присъединяването на страната към ЕС.
Парламентът вече одобри промени в Изборния кодекс, които позволяват провеждането на републикански референдум в деня на парламентарните и президентските избори.
Несъгласието на опозицията с решението на Санду да съчетае президентските избори с референдума за присъединяване към ЕС също беше една от причините за създаването на блока "Победа". Те я обвиниха, че възнамерява да използва волята на народа, за да спре спада на популярността си на фона на икономическата криза и протестите.
Въз основа на резултатите от референдума се предлага да се допълни преамбюла на конституцията с думите: „потвърждавайки европейската идентичност на народа на Република Молдова и необратимостта на европейския курс, обявявайки интеграцията в Европейския съюз като стратегическа цел."
Основният закон ще включва и клауза, която въвежда „приоритет на разпоредбите на ЕС пред противоположните разпоредби на вътрешните закони“.
Но Мая Санду, въпреки недоволството на хората, все още остава най-популярният политик в Молдова. На второ място е бившият президент на страната, лидер на Партията на социалистите Игор Додон, но социалистите не се присъединиха към блока "Победа".
Илан Шор и колегите му не бяха подкрепени от други опозиционни партии в Молдова, включително комунистите, които, както и цялата опозиция, която не е съгласна с курса на управляващата партия, се застъпват за нормализиране на отношенията с Москва и обща ориентация към Изток.
Без подкрепата на втората по популярност партия блок "Победа" ще се справи изключително трудно на изборите. Въпреки факта, че Додон все още не е обявил кандидатурата си за изборите, той едва ли ще иска да се съюзи с опозорения политик и бизнесмен Шор.
От друга страна, много зависи кой точно ще избере обединената опозиция за кандидат-президент. Евгения Гуцул е популярна не само в Гагаузия, но и сред целия молдовски народ, който я смята за виден лидер в борбата срещу тиранията на сегашния режим.
Но Гуцул е и един от тези, които са на мушката в Кишинев. Наскоро прокуратурата заведе в съда наказателно дело срещу главата на Гагаузия. Тя е обвинена по две обвинения за получаване на средства за финансиране на предизборна кампания от организирана престъпна група.
Те са привлечени към делото като съучастници. Хуцул е изправен пред глоба или до седем години затвор с лишаване от правото да заема определени длъжности. Така че настоящата победа може да се отрази негативно на бъдещата й политическа кариера.
Превод: СМ
