/Поглед.инфо/ След двата неголеми катери Украйна може да получи от САЩ къде-къде по-сериозно въоръжение – фрегати клас „Пери“. В крайна сметка за това с патос говорят украинските медии. Да допуснем, че е истина. Но е лесно да се убедим, че Вашингтон няма да предаде безплатно такива кораби никому. И най-вече – само тяхното получаване ще постави пред Украйна цяла редица сериозни проблеми.

САЩ могат да започнат доставката на фрегати тип „Оливър Хазард Пери“ в Украйна. За това съобщи „Украински военен портал“, позоваващ се на собствени източници. Според украинското издание, съответното предложение вече е постъпило от страна на САЩ в украинското министерство на отбраната, в което предаването на изведените от състава на американския ВМФ фрегати тип „Оливър Хазард Пери“ е посочена като една от формите на военно-техническа помощ за Украйна.

Заявлението изглежда правдоподобно на фона на аналогичен жест, вече предприет от САЩ по адрес на Украйна: Киев преди дни получи два стари катера на американската Брегова охрана. Катерите, както се изяснява, са предадени безплатно.

Доколко може да бъде правдива въпросната информация, какво ще струва на Украйна получаването на дадената техника и дали предаването на Украйна на остарелите американски фрегати да промени някак баланса на силите в Черно и Азовско море?

Славните 1970-ти

В момента фрегатите тип „Оливър Хазард Пери“ (В рускоезичните източници те често се наричат накратко „клас „Пери“), стоящи някога на въоръжение на ВМС на САЩ, вече са част от „славното минало“ на американския военноморски флот. Те са служили в американския ВМФ близо 38 години – значително повече от предишните серии американски фрегати.

Главният кораб от тази серия, самият „Оливър Хазард Пери“ е пуснат по вода още далечната 1977 г. и става достатъчно иновационен кораб: това е първият военен кораб, проектиран на практика напълно на компютър, без използването на класическите конструкторски средства: първият кораб клас „фрегата“ са газова турбина, а също така първата фрегата, чиято конструкция, за разлика от предишните проекти, отчита максималния възможен спектър употреби. Фрегатите клас „Пери“ трябва да умеят не само да съпровождат големи океански кораби като ескорт и да се борят срещу подводници, но и за осигуряват поддръжка на десантните операции, да осъществяват ПВО на конвоите и на ескортите, а също така да бъдат част от ударните военноморски самолетоносачни групи.

„Пери“ се получава значително по-мощна по въоръжение и сравнително по-бърза от предишния, преходен клас фрегати „Нокс“ дори при по-малка водоизместимост. В резултат на това практически всички „Ноксове“, построени буквално три-пет години преди първата „Пери“ са изписани още през 1991-1994 г., докато серията „Оливър Хазард Пери“ служи на американските ВМС още цели 20 години, чак до средата на второто десетилетие на ХХI век.

Фрегатата се оказва толкова удачна, че нейното производство (по американски лиценз) е наложено в Австралия, Испания и Тайван. Освен това след края на срока на службата в американските ВМС осем американски фрегати са предадени на Турция, четири на Египет и Тайван, две на Полша и по една на Пакистан и Бахрейн.

Почти всички оказани трансфери (освен предаването на фрегатата клас „Пери“ на Бахрейн) се осъществяват от ВМС на САЩ по така наречената програма за чуждестранни военни продажби (FMS). В тази програма контрагент от американска страна е Агенцията по сътрудничество на Министерството на отбраната на САЩ США (Defense Security Cooperation Agency, DSCA), която поема всички взаимоотношения с военните поръчители, свързани с необходимите ремонти, модернизации и повторно въвеждане в употреба на оборудването. Такава схема на предаване на кораби е изгодна именно на Пентагона: продажбата на съюзниците и на всички желаещи на новото и бившето американско военно имущество съставя сумата от 30-400 милиарда долара годишно.

Не безплатно, а направо скъпо

Стойността на продаваните по програмата FMS фрегати тип „Пери“ е добре известна, изхождайки от предишните сделки на DCSA. Така, подготовката и предаването на фрегатата на Пакистан са платени за сметката на средствата на американската военна помощ и съставя сумата от 65 милиона долара. Осемте фрегати тип „Пери“, предадени на Турция формално струват 205 милиона долара, но те се предават в състава на турските ВМС без да преминат през ремонт. Във връзка с това Истанбул се налага да си извади кесията за мащабна програма за ремонт и модернизация. И тя струва практически колкото цената на „голата“ фрегата. По този начин общите разходи на Турция, за да въведе в строй осемте „Перита“ са повече от 400 милиона долара, което се сравнява с цената на едната фрегата за Пакистан.

Не се случва чудо и в отношенията между САЩ и другия им съюзник Тайван, за чиито нужди Конгресът на САЩ през 2014 г. дори приема отделна програма за прехвърляне на фрегати от клас „Пери“ (Taiwan Relations Act Affirmation and Naval Vessel Transfer Act of 2014) за защита на острова от „китайската заплаха“.

Още два кораба, които понастоящем са в процес на ремонт в американските корабостроителници, ще изтеглят още 190 млн. долара от военния бюджет на Тайван. В същото време самите фрегати са официално прехвърлени на Тайван на „символичната“ цена от 10 милиона долара. Но това, както и в случая с Турция, струва само за „празните“ корпуси, докато запълването им с работно оборудване и оръжейни системи издърпва основния бюджет за повторното влизане на кораба в строй.

Законопроектът, приет през 2014 г., предполага ясна резервация на последните фрегати „Пери“, които бяха изведени от експлоатация в средата на 2010 г., сега намиращи се в консервация. Например, четири фрегати трябва да получат Тайван и две фрегати се очаква да бъдат прехвърлени на още двама съюзници на САЩ - Мексико и Тайланд. В същото време Мексико и Тайланд официално би трябвало дори да получат безплатен стар корпус на „Пери“, но точно като Тайван, те трябва да платят напълно за ремонта, модернизацията и пускането в експлоатация.

В същото време общият брой на фрегатите „Пери“ оставя на Украйна възможност да получи две. Прехвърлянето на самите военни кораби обаче най-вероятно ще бъде направено с отделно постановление на Конгреса, който в голяма степен ще бъде повтаряне както на логиката, така и на параметрите на „Тайванския законопроект“ от 2014 г. Това означава, че Украйна ще трябва да плати 200 милиона долара за два излезли от употреба и остарели кораба. Освен ако, разбира се, Съединените решат да отплатят тези разходи по пакистанския вариант – за сметка на американската военна помощ.

Тук е точното време да се разгледа друг въпрос – а наистина ли военните кораби ще повишат бойната способност на ВМС на Украйна?

Къде воюваме?

Първо, струва си да се каже, че смелото изявление на „Украинския военен портал“, че „посочените кораби (фрегати клас „Пери“) могат да увеличат значително възможностите за отбрана на украинските въоръжени сили в Черноморския и Азовския театър на военните действия“ все пак трябва да се отнесе към областта на военната фантастика. Най-малко по отношение на Азовско море.

По-голямата част от едно от най-малките морета на картата на света има дълбочина от само 6-8 метра. Най-дълбоката му част има дълбочина 13 метра, а морските канали до пристанищата Бердянск и Мариупол осигуряват дълбочина съответно на 9 и 7,9 метра. В същото време, „Пери“ е проектирана да работи в открития океан гази на дълбочина от около седем-осем метра (в зависимост от солеността на водата и натоварването на кораба върху със запаси, гориво и оръжие). Още по-забавно би изглеждало присъствието на „Пери“ в условията на настоящата военноморска база на Украйна в пристанище Бердянск, където дълбочините варират между 7.9 и 5.2 метра.

Ако украинската страна няма намерение да извърши някак си увеличаване на дълбочината по цялото Азовско море и да вложи средства в мащабно преобразуване на пристанище Бердянск във военноморска база, бъдещите украински „Перита“ просто няма да има къде да плават след Керч.

Толкова е непонятен въпросът за наземната инфраструктура дори за двете „Пери“ и в случай, че ги базират в Одеса, Иличевск или в Южний. Работата е там, че за изминалите след загубата на Крим четири и половина години Украйна така и не се погрижи да обнови военноморската инфраструктура в Одеска Област, в замяна на загубената в Севастопол и Донузлав.

Всъщност дори екипажите, изтеглени от Крим и предадените впоследствие на Украйна от Русия военни кораби, все се тъпчат в санаториуми и общежития, които едва ли са подходящи за живот, а ремонтната и поддържаща база на украинския флот е в ранна детска възраст. Следователно Украйна все още не е в състояние да гарантира дори ограничената бойна способност на двата големи военни кораба - нито в Черно море, нито в Азовско море.

Засега не е ясно как украинското министерство на отбраната има намерение на решава тази дилема. Нали дори и парите за модернизирането да двете фрегати трябва да бъдат изчоплени именно от САЩ, защото и самата Украйна едва ли ще има възможност да ги преоборудва – икономиката на страната не е като на Тайван. И създаването на пълноценната военноморска база на мястото на загубената в Севастопол изобщо се намира в сферата на гореспомената военна фантастика.

Превод: В.Сергеев