Среща между Ф-35 и ЗРК С-400 „ТРИУМФ“

/Поглед.инфо/ Страховете на САЩ и НАТО от срещата между двете най-шумно рекламирани съвременни оръжейни системи в световен мащаб са напълно основателни и оправдани. Защо е тази истерия от закупуването на ЗРК С-400 „ТРИУМФ“ от Турция и какъв ефект ще има това върху НАТО и ЕС? Какви са очакванията, възможностите и желанията на родния ВПК и какви изводи можем да си направим от последната среща на върха в НАТО?

Първото нещо, което трябва да имаме предвид, е какви и кои са показателите за това дали един изтребител или каквато и да е друга оръжейна система е от пето или по-ново поколение. Всяка оръжейна система от по-ново поколение трябва да дава редица технологични, военни и инженерни предимства пред всички предходни. Тя трябва да представлява един своеобразен технологичен скок в бъдещето и да дава предимство на бойното поле. Съмненията в това внасят смут в големите производители на оръжие в САЩ.

Ф-35 е най-новият, модерен и страховит изтребител на САЩ, който трябва да замени и обедини възможностите на редица други видове самолети във ВВС и ВМС на САЩ и съюзниците им по света. Изтребителят от пето поколение съвместява в себе си редица показатели, като: възможности за поразяване на цели далеч извън пределите на визуален контакт; способност за съвместяване на редица възможности на различните видове бойни самолети, като чисто изтребителни, бомбардировъчни възможности, такива за наблюдение и разузнаване и др.; ниска радарна и радиоелектронна забележимост(ниска ЕОП); стелт характеристики; сензорно смесване, модерен кокпит, оборудван с най-модерната елекртоника и големи течнокристални диспели; мощен радар; високи степени на оцеляемост на бойното поле; голям боен радиус и възможности за наблюдение и контрол над зоните на интерес; възможности за работа на икономичен режим на двигателите и редица други показатели, даващи облика на пълноценния изтребител от пето поколение.

Ф-35, безспорно, съвместно с Ф-22, е единственият изтребител от пето поколение в света, който е въведен на въоръжение и е постигнал оперативна съвместимост с останалите видове и родове войски, но дали високите цени на придобиване и експоатация са оправдани? Дали тези оръжейни системи са толкова ефективни и биха дали такова голямо предимство на театъра на военни действия(театър на операциите) на воюващите с тях? Оправдани ли са някои крясъци в България, че видите ли преходът към Ф-35 минава през закупуването на Ф-16 (втора ръка), на фона на това, че ние до този момент НЕ разполагаме с пълноценен изтребител от четвърто поколение, а какво остава за такъв от следващо-пето? Какъв е този панически страх в САЩ от придобиването на руския ЗРК С-400 „ТРИУМФ“ от Турция? Турция, както и някои други страни членки на НАТО, провеждат самостоятелна политика в областта на отбраната и не се влияят от „любезния дипломатически натиск“, лъхащ отвъд Океана. Защо е тази истерия в САЩ от закупуването на руско оръжие, славещо се със своята надеждност, простота на експлоатация и ефективност?

Истината е доста банална и страхът във ВПК и политическите среди на САЩ е напълно основателен и реален. В Пентагона има доста сериозни опасения, че от срещата на ЗРК-С400“ТРИУМ“ и Ф-35 резултатът ще бъде стряскащ и дори катастрофален за „американеца“. Ще се окаже, че Ф-35 не е чак толкова невидим и стелт, колкото им се иска на генералите и сенаторите от САЩ. Ще стане ясно, че Ф-35 и дори Ф-22 не са чак толкова неуязвими за противникови средства за противовъздушна отбрана и по-конкретно за ЗРК С-400. Просто това, което правят руснаците, е възможно най-прагматичното, най-разумното и интелигентно нещо, което може да се направи срещу милиардите долари за сложни разработки в областта на отбраната. С многократно по-малки средства те съумяват да обезсмислят многомилиардните разработки на военните корпорации в САЩ. Това води до лавинообразно нарастване на средствата за отбрана в Пентагона и липса на логичен край на деликатния въпрос с все по-големия апетит от повече средства за военни разработки. Как генералите в Пентагона ще оправдаят пред американското общество многомилиардните разходи за отбрана и по-конкретно за разработките на стелт изтребители?

Политически аспекти на съревнованието във военната област.

Тръмп натиска ЕС и НАТО, съюзници и партньори, а по своеобразен начин и своите врагове, за повече средства в областта на отбраната. Президентът на САЩ е прав за себе си и страната си, но предизвиква шок и ужас в своите съюзници. Американците са прави да изискват от съюзниците в НАТО, но въпросът е дали те са готови да отделят повече ( 2% от БВП) средства за отбрана. На инмпровизиран брифинг след срещата на върха на НАТО, българският президент Радев сподели, че това увеличение ще стане, но малко по-внимателно с оглед различното политическо устройство на отделните страни членки на Алианса и различните начини на формиране на техните военни бюджети. Той добави, че това трябва да бъде осъзната необходимост в обществото, а не усещане за натрапено отвън решение.

Дипломатическият натиск, който САЩ оказват на своите съюзници при закупуването на военна техника и оборудване, е твърде очевиден и направо брутален. На последната среща на върха на НАТО бе прието решение страните членки на Алианса да закупуват и придобиват оръжие и въоръжение само и единствено от страни членки на ЕС и НАТО, което е доста деликатен въпрос. Някои от страните членки на Алианса, които са бивши членки на ОВД(Организация на Варшавския Договор) и бивши съветски сателити, имат на въоръжение редица образци съветско въоръжение. Как Тръмп си въобразява, че тези огромни арсенали, останали от съветската епоха, ще бъдат освободени и съответно заменени със съюзнически такива е въпрос на догатки и предположения. Въпросът обаче засяга в много голяма степен и България, а за всички е пределно ясно, че става въпрос за едни милиарди долари, които трябва да влязат във ВПК на САЩ.

Какво обаче се случва с тази техника, арсенали и въоръжения, които, освен че са от съветската епоха, са доказали своята надеждност, бойна ефективност, простота на обслужване, ниски цени и др? Защо да се лишаваме от възможности на фона на регреса, който бушува в родната отбранителна система? Кой ще поеме огромните разходи за превъоръжаването и какво ще се случи с вече модернизираните съветски системи, лицензи за производство и модернизация и т.н. Въпроси, които всяка отделна държава ще решава сама и в своя полза, с изключение може би единствено на нас! Ние, както е добре известно, много силно се влияем от едно посолство, което диктува външната политика на страната ни и политиките за превъоръжаване в България.

Турция е друга бира! Турция се бунтува, Турция е взела съдбата си в свои ръце. Колкото и да е деспотичен Ердоган, колкото и авторитарни методи на управление да демонстрира, той няма да допусне вмешателство във вътрешната политика на въоръжаване в страната си. След изборите в Турция и конституционните промени в страната, в Ердоган започват да се концентрират много повече власт и правомощия. Той, по примера на руския президент, ще започне да има все по-решаваща и все по-тежка дума при вземането на решения от съдбоносно значение за Турция. Има и друго нещо, което е много характерно за президентската република, а то е, че решенията от президентската институция се вземат много по-бързо и с по-голяма скорост. Едно е сигурно обаче, Турция няма да се огъне под натиска на САЩ и ще закупи руските зенитно ракетни комплекси. Турция не е България и фанатично ще следва своя национален интерес, като няма да допусне нахални опити да и бъде внушено какво оръжие да купува и от кого.

Как САЩ си мислеха, че Турция ще се примири със системното финансиране, оборудване, обучение и въоръжаване на кюрдите в Северна Сирия? И въобще, докога във Вашингтон си въобразяваха, че Анкара ще се прави, че не забелязва американските военни съветници, безчинстващи из цяла Сирия и работещи срещу интересите и на самата Турция? От доста време имаше противоречие между интересите на САЩ и Турция и тази покупка на руска военна техника разпали гнева на САЩ.

Президентът Тръмп буквално преди дни блокира доставката на Ф-35 за Туция, но докога ще продължи това? Турция е финансирала близо 30% от своя дял в проекта за Ф-35, като два от произведените за турските ВВС изтребители са блокирани на американска територия. Докога може да продължи това надлъгване в търговската и икономическа война между двата ключови съюзника в НАТО? Анкара е участник от второ ниво в този проект и е поръчала приблизително 100 изтребители Ф-35, като около една трета от тях вече са платени! Американският президент се срещна с лидерите на Северна Корея и Русия, а какво остава за такъв ключов партньор за САЩ, какъвто е Турция. Можем да бъдем сигурни, че няма президент, на която и да е държава, който да блокира за дълго толкова голям, скъп и важен за своята икономика проект. Такъв ще бъде случаят между САЩ и Турция, и както се случва във всяко семейство, любовта след скандала ще бъде още по-голяма.

Митът за невидимоста на американския изтребител Ф-35 ще бъде разбит след съвместни учения със ЗРК С-400 „ТРИУМФ“

Американските елити са в тих ужас от възможноста двете оръжейни ситеми да се срещнат на учебните полигони в Турция и тогава митът за невидимоста на Ф-35 ще бъде разсеян напълно! Тогава милиардите долари, отивали за разработката и производството на Ф-35, ще изглежда, че са отишли на вятъра и цялата амбициозна програма, която обхваща и редица други държави от първо и второ ниво, ще са положили колосални усилия напразно. Резилът обаче за американския ВПК и способностите му да предоставя на съюзници и партньори модерно и надеждно въоръжение ще бъдат значително намалени. Съвсем наскоро американските ЗРК – „ПАТРИОТ“ показаха ниска надеждност и слаби бойни възможности в един конфликт с ниска интензивност, което компрометира САЩ пред неговите партньори и традиционните купувачи на американска военна техника. Втори подобен провал би бил пагубен за ВПК на САЩ и цялата програма, която има огромна финансова обезпеченост. Такъв голям провал ще компрометира САЩ пред целия свят и ще удари пряко икономиката на страната.

Стелт характеристиките, радиоелектронната незабележимост, ниската радарна и електроотразяваща повърхност са един от най-съществените показатели на изтребителя от пето поколение. Те се постигат по два начина, като единият е с помощта на редица авиоинженерни-конструктивни решения, а другият е чрез специални покрития, поглъщащи и разсейващи радиоелектронните лъчения. За експертите обаче е ясно, че стелт характеристиките ще дадат предимство на атакуващите самолети само в началния етап на военните действия. С всеки изминал час и ден, след насищане на зоните за водене на военни действия с различни сили и средства на модерни ПВО–системи(комплекси), стелт характеристиките няма да могат да дават такова оперативно-тактическо приемущество. Какво обаче може да се каже за въздушното пространство и граници на Руската федерация и Китай или пък за стратегическите обекти на тяхна територия, зоните с плътно наситени сили и средства на ПВО? Истината е, че срещу тези страни изтребителите от пето поколение на САЩ просто няма да имат никакво предимство, а една от причините за това е все по-модерните, сложни и надеждни системи за ПВО. ЗРК С-400 „ТРИУМФ“ е точно такава система и Съединените щати са в тих ужас от възможността и други държави да придобият подобни зенитно-ракетни комплекси, непозволяващи на техните изтребители от пето поколение да въздействат и да бъдат фактор в зоната на евентуалния конфликт. Въобще американците има от какво да се притесняват, а само времето ще покаже дали Турция ще се огъне пред своя съюзник и най-важен партньор по линия на НАТО. Повече от ясно е, че скъпите играчки на Пентагона скоро може да се окажат напълно излишни и тогава на САЩ ще им се наложи да обясняват на своите съюзници защо са ги убеждавали така усърдно и настоятелно да ги закупуват.

Фактът, че руснаците не се притесняват да продават подобни модерни оръжейни системи говори за тяхната убеденост в качеството и надеждността на това, което продават. Очевидно е , че Москва не се притеснява да всява раздор в НАТО с продажбата на ЗРК С-400 „ТРИУМФ“ на Турция. Тази сделка се превръща в нарицателна, а защо не решаваща за всички страни членки на Алианса. Тя показва, че все пак в НАТО има държави, които имат смелост и мъжество да придобиват оръжие и въоръжение от страни извън Алианса. Въпросите, касаещи националната сигурност обаче, не бива и не трябва да са обвързани с нареждания и команди зад Океана. На Балканите и в НАТО има държави, чиито политически елити са доказали, че имат независимо и отговорно мислене, съобразено с националния интерес на собствената си страна.

Какво и как ще се случи в България по тези въпроси, можем само да гадаем. Ние сме доказали, че много силно зависим от командите, които получаваме от нашите съюзници. Политическите елити в България са доказали своята несъстоятелност и неподготвеност по въпроси, касаещи националната сигурност на страната. Разклатеното състояние на Въоръжените Сили, Армията и въобще целия сектор сигурност в България е доказателство за това.