/Поглед.инфо/ През миналия март президентът на Съвета по международни отношения Ричард Хаас публикува забележителната статия „Почивай в мир, либерален световен ред“ в която заявява, перифразирайки Волтер, че угасващият либерален световен ред не е повече нито либерален, нито световен, нито даже ред.

В устата на 66-годишния Ричард Хаас това е сериозно заявление. Той вече 15 години заема поста президент на Съвета по международни отношения. По-рано оглавяваше службата за политическо планиране в Държавния департамент на САЩ, работил е в Пентагона, бил е специален посланик по урегулирането в Северна Ирландия, координатор по Афганистан, специален помощник на Джордж Буш-старши, старши директор по Близкия изток и Южна Азия в Съвета за национална сигурност, политически консултант по време на провеждането на операциите „Буря в пустинята“ и „Щит в пустинята“ в Ирак. Автор е на много книги по външна политика и управление, професор, старши сътрудник на Фонда Карнеги и Международния институт за стратегически изследвания.

„Либерализмът се намира в отстъпление. Демокрацията усеща последствията от нарастващия популизъм. Партиите на политическите крайности завоюваха позиции в Европа. Гласуването в Обединеното кралство в полза на излизането от ЕС свидетелства за загубата на влияние на елита. Даже САЩ изпитват безпрецедентни нападки от страна на своя собствен президент срещу средствата за масова информация, съда и правораздавателните органи на страната. Авторитарните системи, в това число Китай, Русия и Турция станаха още по-мощни. Такива страни като Унгария и Полша не се интересуват от съдбата на младите демокрации. Ние виждаме поява на регионални порядки ... Опитите да се установят глобални рамки се провалиха“ - пише Ричард Хаас. Той и по-рано правеше алармени заявления, но този път между редовете на един от водещите интелектуалци - глобалисти се чете унилост.

Ръководителят на Съвета по международните отношения е потънал в униние защото Вашингтон в едностранен порядък сменя правилата на играта, без да се интересува от мнението на своите съюзници, партньори и клиенти. „Решението на Америка да се откаже от ролята, която игра повече от седем десетилетия стана повратен момент. Либералният световен ред не може да оцелее сам по себе си, когато не достига нито интерес, нито средства за неговата поддръжка. Резултатът ще бъде свят по-малко свободен, по-малко процъфтяващ и по-малко сигурен както за американците, така и за другите“.

С такъв възглед за света Ричард Хаас не е сам. Неговият колега от CFR Стюърт Патрик е съгласен с твърдението, че САЩ сами погребват международния либерален ред и правят това заедно с Китай. Ако по-рано САЩ се надяваха, че процесите на глобализация постепенно ще трансформират Китай, то трансформацията се получи съвсем не така, както очакваха в Америка. Китай претърпя модернизация без уестърнизация и сега разширява своето влияние в Евразия. За САЩ тези процеси са болезнени.

„Дългосрочната цел на Китай се състои в това да демонтира системата от алианси на САЩ в Азия, заменяйки я с по-мек (от гледна точка на Пекин) ред за сигурност... Инициативата на Китай „Един пояс – един път“ е неотменна част от тези усилия... Още по-агресивно Китай прокарва възмутителни юридически искания почти по цялото Южно-Китайско море, където продължава дейността си по създаване на острови, а също участва в провокационни действия срещу Япония в Източно-Китайско море“ - пише Стюърт Патрик. Той нарича Съединените щати „изнурения титан, който не иска повече да носи бремето на глобалното лидерство“, резултат от което е «одърпания либерален международен ред без шампиона, желаещ да инвестира в самата система“.

Вината за това състояние на положението в света и Ричард Хаас, и Стюърт Патрик възлагат на Доналд Тръмп, но тук трябва да се гледа по-дълбоко.

Норвежкият държавен деец с опит за работа в международни организации Стейн Рингер в книгата си „Народът от дяволи. Демократичните лидери и проблема за подчиняването“ отбелязва, че „днес изключителността на американската демокрация се определя от системата, която е дисфункционална във всичко, което е необходимо за общественото съгласие и лоялност... Оргията на безконтролност доведе до това, че капитализмът потъна в криза. Парите се намесват в политиката и подкопават основите на самата демокрация... Американската политика повече не зависи от властта на средния избирател, ако тя изобщо някога е зависела от него... Американските политици осъзнават, че са затънали в блатото на моралното разложение, но нищо не могат да направят“.

Тръмп е отражение на дисфукционалността на американската система. Това е американският Горбачов, започнал перестройка в неподходящо време. Той се опитва с палиативни средства да поддържа националното тяло, но болестта е толкова сериозна, че без радикални мерки няма да мине.

Ситуацията се разпространява и върху Европа. Стейн Рингер продължава: „Транснационалните финансови организации са монополизирали политическия дневен ред на отделните страни в отсъствието на каквато и да е глобална политическа сила, способна да ги контролира. Европейският съюз, този най-голям експеримент по изграждане на наддържавно демократично обединение търпи крах...“

Характерно е, че в незападните системи, използващи рецептите на либерализма, например в Латинска Америка или в Югоизточна Азия, няма толкова панически настроения. Вероятно причината е в коренното различие на цивилизациите. Френският философ Люсиен Голдман разсъждава за това още в работата си от 1955 година „Съкровеният Бог“: в западната култура, писа той, „нито в пространството, нито в общността индивидът не намира никаква норма, никаква посока, които биха могли да станат ръководни за неговите действия“. А тъй като либерализмът по своята природа продължава механично да „освобождава“ индивида от всички и всячески ограничения (съсловни, религиозни, семейни и т.н.), кризата на Запада по този път е неизбежна. Мощният подем на популистките движения, протекционизмът, консерватизмът е само естествен инстинкт за самосъхранение на народите. Сътресенията, преживявани от Запада са иманентни на западния проект. И идеологическата празнота, която изпитва Запада неизбежно ще запълват обществено-политически проекти.

Вероятността, че упадъкът на либералния световен ред отбелязва края на глобалисткия мираж е действително висока.

Превод: Поглед.инфо