/Поглед.инфо/ Работата на парламента на Ирак е парализирана, а утвърждаването на министерски съвет не се състоя. Вече шест месеца държавният апарат на страната не може да функционира. А изглеждаше, че САЩ са направили всичко, за да насадят в страната ефективна демокрация. Защо пренесената от Запад парламентарна система доказва своята пълна нежизнеспособност в условията на Ирак.
Двете най-големи партии, които влязоха в иракския парламент след изборите през май, парализираха работата на законодателния орган. Влиятелният шиитски богослов Муктада ас Садр и не по-малко важния Хади ал Амири не успяха да се договорят как да разделят министерствата. Препъникамък стана ключовият пост на вътрешния министър - един от основните силови органи на страната.
А и като цяло са утвърдени едва 14 от 22 министри. Съдейки по всичко, нито една политическа сила няма намерение да отстъпва, а компромисът засега не се наблюдава. Твърде е важен поста на вътрешния министър. “В задънена улица сме”, заяви пред “Ройтерс” един от Иракските депутати.
Защо се случи това?
Съвременен Ирак е класическа парламентарна република с централна роля са законодателния орган и политическите партии. Те избират премиер и президент. Сериозно влияние притежава председателят на парламента. Според конституцията министър-председателят трябва да е шиит, председателят на парламента да е сунит, а президентът - кюрд. В парламента има 329 места. След майските избори разпределението е следното - четирите партии, които получиха мнозинството гласове, са шиитски. На първо място е партия “Сайрун”, на някога радикалния шиитски богослов Муктада Садр. Тя има 54 честа. Следва партия “Фатах” на Хади Амири с 48 кресла, трета е “Победа” на бившия премиер Хайдер ал Абади, която има 42 места. Следва “Партията на закона” на Малики, който заема поста премиер между 2006 и 2014 г.
В парламента влязоха и кюрдски партии, взели 25 и 18 места. Най-голямата сунитска партия “Реформа” има 18 кресла. Нейният лидер, а и като цяло политически лидер на сунитите е роденият в Мосул Осама Нуджейфи. Отбелязваме също, че последователи на най-голямото разклонение на исляма са представени и в качеството на независими кандидати. Като цяло те имат сериозни проблеми с лидерите. Дълго време сунитите не са способни да формират единна политическа сила или поне коалиция.
Дълго време МВР се контролира от съюзниците на Амири. Това е шиитски политик с тесни връзки в Техеран. Но на миналите избори почти сензационно партия “Сайрун” на Муктада Садр удържа победа, заемайки 54 места в парламента. Той всячески се опитва да позиционира себе си и своята партия като сила, която представлява не само шиитите. И м определена степен успява. Първоначално постът бе приоритет за тази политическа сила. “Ако блокът на Амири продължи да ни игнорира, ние ще прибегнем до всички възможни инструменти, включително и мобилизация на улиците”, предупреди съюзник на Садр.
Конфронтацията между двете най-големи политически сили не само, че парализира работата на правителството и на парламента, но и създава затруднения в сферата на сигурността. Няма да забравяме, че „Ислямска държава”, въпреки поражението и загубата на контрола над 99% от териториите си, все още съществува. Групировката продължава да поема върху себе си отговорността за терористичните актове, както в Ирак, така и в други страни. Не толкова отдавна влиятелният американски мозъчен център CSIS съобщи изводите от своето изследване: „Ислямска държава” в момента прегрупира силите си в Ирак. Терористите все още провеждат по около 75 терористични акта месечно. А опитите за организация на терористични актове през октомври в иракските провинции Салахадин и Киркук са високи, както никога досега.
Заключението на американците е просто: заплахата от отмъщение на „Ислямска държава” все още продължава. Особено в Ирак.
В сунитските провинции на страната няма опит да се коригира социалното и икономическото положение. И това, както знаете, води до проблеми. „Няма реконструкция или опит за създаване на работни места”, заяви племенен вожда в провинция Анбар, населявано от сунити. И това води до засилена конфронтация.
Огнища на омраза се наблюдават периодично в страната. От антропологична гледна точка това съвпада с иракския характер. Резки и ярки неограничени изблици на гняв. Спомнете си Садам Хюсеин. Иракчаните са спокойни до време, а след това не можеш да ги спреш, заявява този известен и високопоставен мъж, произлязъл от Месопотамия.
От политическа гледна точка ситуацията изглежда почти безизходна. Нека не забравяме, че в Ирак освен това има министър-председател. И той е ръководителят на изпълнителната власт. Конфликтът между двете основни сили всъщност го изведе от играта.
Премиерът Абдул Махди е известен, казват, като политик без собствено мнение. Той беше комунист, ислямист, след това работил като министър на петрола в правителството на шиитския националист Малики. Парадоксално, изглеждаше, че в сегашните условия е такъв кандидат, който би могъл да измъкне Ирак от блатото на междурелигиозната и фракционна борба. Обаче, както се оказа в последствие, той е твърде слаб.
Да не забравяме, че в Ирак няма съвсем типични политически партии. Да, има момчета, които имат връзки с международни събирания в Европа. Иракската политическа партия обаче е различна. Става въпрос за паравоенни групи, които имат свои собствени бойци. И бойците, от своя страна, не само са пълни с леко стрелково оръжие, но има случаи, при които се наблюдават тежки бойни машина. Групите на Садр и Амири са ярък пример за партии в съвременния Ирак.
Така политическата ситуация в Ирак претърпя големи промени. След нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. основният лайтмотив на вътрешната политика е междурелигиозната борба на сунитите и шиитите. Първата е загубила сила, а последната внезапно се укрепва и заема сериозни позиции в структурите на властта и икономиката. Постепенно тя придобива ново качество и количество. Настоящата борба на шиитските фракции говори за прекомерно укрепване на шиитите. Сега те вече не трябва да се бият със сунитите - те вече не са конкуренти.
Сега основният проблем се крие в това кои ще бъдат първите политически сили. А претенденти за това са изключително шиитските партии.
Муктада Садр е известен със своята непреклонна позиция срещу Америка. Поне така беше преди. По време на окупацията на Ирак той бе забранен. Неговата групировка „Армията Махди” в началото на 2000-те започна истинска саботажна и терористична война срещу американските сили. Поддръжниците му бяха просто и ясно наричани садрити. Още след изтеглянето на чужди войски Садр се превърна в истински източен политик. Той играе на различни шахматни дъски. Декларира своите близки отношения с Иран. В същото време той се приближава към Саудитска Арабия. Основата на подкрепата към в Ирак е достатъчно широка. Тя се състои основно от шиити, но има и много сунити и национални и религиозни малцинства. Накратко, настоящият Садр е по-умен, по-умен и по-мек по характер.
Хади Амири е пълната противоположност на Садр. Можем да кажем, че той е Садр преди десет години. Политикът заема най-жестоката антиамериканска линия. Той декларира всеки ден, че ще сваля всеки политик, наложен от Америка. Политическият връх на Амири се е появил през 2014 г., когато „Ислямска държава” постигна апогея си в Ирак. С подкрепата на иранската Ислямска революционна гвардия бяха създадени мощни популярни сили за мобилизация или Хаш ал-Шааби, състоящи се изцяло от шиити, при това не само от арабски. Политикът е известен със своята проиранска позиция и близко приятелство със силите за сигурност в Техеран, включително и с легендарния командир специалните части „Ал Кудс” на КСИР Касем Сулеймани.
По този начин виждаме още един пик на нестабилност в Ирак. Само, че този път тя не е инициирана от външна заплаха или тероризъм, а от вътрешната политическа борба на шиитските партии.
Превод: В.Сергеев