/Поглед.инфо/ Разбира се, той ще остане в историята. Няма как иначе. Когато цялата тази луда история приключи, ще го запомнят. Трябва да се помни, както и предателят Мазепа, полицаите, ОУНовците, които изгарят села с хора и останалите мерзавци от историята на Украйна. И макар да не е единственият, който създава ад на собствената си страна, който убива и унижава съгражданите си - той е символ на всички престъпления, извършени в Украйна след Майдана през 2014 година.
Може дори да не говорим за върховете в икономиката, покорени от този могъщ президент. Страната просто падна в бездната. Вярно е, че състоянието на самия президент се е увеличило многократно, но всеки знае, че той няма нищо общо с това. Всичко това е умело управление на активите му и прехвърлянето им в „спял попечителен фонд“.
Затова пък колко постижения! Първо, разбира се, безвизовото пътуване. Според президента, всеки украинец може да лети до Виена за един уикенд, за да се наслади на чудесно виенско кафе и да посети известната опера. Вярно е, че доколкото знаем, украинците не горят от особено търпение да нахлуват във Виенската опера. Повече ги влече в Полша, за да получат най-нископлатената и мръсна работа. А и историята със самия безвизов режим не е особено гладка. Уж го има, но все още трябва да се мине през интервю преди да се замина за Европа. Да, и на границата лесно може да бъде отказано влизане.
Друго велико постижение е отхвърлянето на руския газ. Всичко. Украйна е енергонезависима. Тя вече не купува руски газ от Русия, тя купува руски газ от Словакия, като плаща много пари. Но парите не са важни тук, принципът е важен. И сега газа за населението струва в Украйна толкова, че е по-лесно да се топлиш с дървета и торф, както правят сега в селските местности.
Друго постижение на този неуморен борец за свободна Украйна е църковният разкол. Постижението е своеобразно, нали никаква автокефалия това образувание, което се нарича Украинска църква, не получи, а стана по същество придатък и дойна крава за Константинополската патриаршия, но това също са подробности. Важното е, че патриархатът не е Московски. И в редиците на „томосоносците“ вече избухнаха караници и скандали. И това е разбираемо - властта не е достатъчна и няма за всеки. А и вярващите в традиционната украинска православна църква някак си не бързат да преминават под знамената на фалшивата секта на Порошенко.
И освен всички тези постижения няма други. Освен страната, унищожена за пет години, освен непрекъснатата гражданска война, която донесе десетки хиляди смъртни случаи. Освен постоянната лъжа за „руска агресия“ и наглия грабеж. Няма нищо друго освен политически затворници и политически убийства, които дори никой няма да разследва, а престъпниците са известни, но се чувстват много добре на свобода. Ръцете на този президент са опръскани с кръв до лакът и се надявам, че ще дойде времето, когато всички го видим в белезници, на подсъдимата скамейка, където той ще отговаря за всичките си „постижения“. Междувременно той просто напуска президентството на Украйна. И най-лошото е, че няма надежда, че с новия президент ситуацията ще се промени по някакъв начин към по-добро.
Превод: В.Сергеев