/Поглед.инфо/ Иска ми се да започна с проста мисъл: “идеологията” и “образът на бъдещето” са всъщност синоними. Защото идеологията е изграждането на това бъдеще.

Още по-проста мисъл: „образът на бъдещето“ и „образът на миналото“ са огледални образи един на друг. Символиката на двуглавия орел (който се е появил в световната култура в стотици варианти) може да се тълкува по различни начини, но освен всичко друго е символ на единството на миналото и бъдещето. В същото време съм убеден, че говорим за огледален модел, приблизително като номерирането на годините преди Христа и след него. Отдавна е обичайно хората да сравняват близкото бъдеще с близкото минало и далечното бъдеще с един вид Златен век. Така да се каже, с времената, когато са живели всякакви различни Ахиловци, Муромци, Яовци и Шуновци, различни Зигфридовци и Кухулини, когато са градени митичните Арзамас и Гуадалахара, славянските Китеж и ацтекският Азтлан.

Следователно „идеология“ всъщност е „временният“ планетарен двуглав орел (или, ако щете, римският двулик Янус), точката на пресичане на огледалните оси на времето.

Все по-уверено въвеждаме думата „идеология“ в обращение. Добре, нека има идеология. Въпреки че от езиково-семантична гледна точка, тази дума не е много удачна.

Когато говорим за идеология, неизбежно изпадаме в семантично объркване.

Работата е, че, както е добре известно, още при древните гърци думата „идея“ и „логос“ са чудовищно многозначни. „Логос“ е причина, смисъл, мисъл, учение, слово, число и прочее. „Идеята“ е понятие, представа. А тук още и сакраменталният „Ейдос“, който Платон, например, рязко противопоставя на „идеята“, а Аристотел отъждествява с формата. Освен това и гръцките думи „тип“ и „морфа“ („форма“), „икона“ (изображение, образ).

Спокойно можем да кажем, че думите „типология“, „морфология“, „идеология“, „иконология“ и някакъв вид „учение от образа“ са за едно и също нещо.

На различни етапи от историята ние (и не само ние) много „зле“ заимстваме гръцки, а след това латински и други корени и набързо ги „събираме“ в различни езикови сфери. Освен това руският език има фантастично богато словообразуване. „Икона“ например дава не само „иконография“ и „иконология“, но и „иконичност“, „аниконично“ и други. През последните години науката достигна до "имагология", "имиджология".

Думата „идеология“ е дадена на света от французите през XVIII век. След това е прибрана от Маркс и марксистите. И тогава само мързеливите не „изплакнаха тази дума в семантичното си корито“.

Оказва се, че идеологията е станала тясно свързана с нещо изключително социално и политическо. А също икономическо.

Може, разбира се, по всякакъв начин да идеализирате неща, които нямат идеологически характер, например да обявите руския борш за „мека сила“, а Чебурашка - за „идеологическата връзка“ на няколко поколения, тоест между Съветският съюз и съвременна Русия. Можете да търсите и да намерите идеология (социология, политология) във всичко. Това беше направено например от много руски (съветски) литературни критици. Впоследствие тази литературна школа е наречена „вулгарна социология“. Какво означава? Грубо казано: за каквото и да е писал Лев Толстой, той в крайна сметка е изразил идеологията на благородството и това е основното в работата му. Русия, както винаги, в този смисъл е по-напред от останалата част на планетата: след няколко десетилетия същите мисли започнаха да изразяват и други.

Както вече споменахме, има основна триада: идеология - образът на бъдещето - образът на миналото. Така да се каже триъгълникът на националното мислене, триъгълникът на руската идея.

Кой е основният „проблем“ на този триъгълник?

Обикновено бих нарекъл този „проблем“ „лоша синекдоха“.

Синекдохата, както всички си спомняме от училищната програма, е когато наричаме част, но имаме предвид цялото. Част вместо цялото. Понякога обратното. Но именно „заместването“ на цялото с частта ни интересува.

Що се отнася до идеологията, именно в масовото съзнание действа „лошата синекдоха“ (≈ вулгарната идеология). В крайна сметка Лев Толстой е не само „идеологията на благородството“. По същия начин: невъзможно е да се сведе националната идеология само до икономическо-социално-политическата „основна база“ и културно-битовата „периферия-надстройка“ във функцията на някаква потенциална „мека сила“. Карл Маркс много ни навреди. Мисля, че руската философия на стила Соловьов-Бердяев фундаментално ни обърка с картите, които направиха религиозната основа-ядро на руската идеология, вместо марксистката икономическа класа. Националната идеология не трябва да има твърди ядра и мъглива периферия, какво се нарича и какво се подразбира (синекдоха). Националната идеология е синтез на всичко - от икономическите програми до любовта към брезите. Масовото вдъхновяващите шишчета на жар в дворовете в неделя са не по-малко важен компонент на националната идеология от конституционните изменения.

Всъщност съветската идеология „изгоря“ в лошата синекдоха на комунистическото строителство. Частта влезе в конфликт с цялото. И всичко рухна. Имаше втечняване на „ядрото“ (политиката на партията) и „периферията“ „потъпкана в ядрото“.

Същите синекдохи, съответно, отново ни пречат да създаваме образи на миналото и бъдещето. Миналото отново се разделя синекдохически и в обществото настъпва разцепление.

Попитайте Г.А. Зюганов, какво е СССР?

Той ще каже: Гагарин, големите строителни проекти на комунизма, победата във Великата отечествена война и т.н.

Попитайте някой либерален чичо или леля същото и ще ви отговорят: репресия, култ към личността, психиатрични болници, тоталитаризъм, КГБ и по-надолу в списъка.

Най-чиста вулгарна синекдохична шизофрения.

Оттук и образът на бъдещето. Ние мислим за бъдещето или като ярка утопия (огледален образ на усмивката на Гагарин), или като мрачна зловеща антиутопия (огледален образ на репресии и психиатрични болници).

Идеята за създаване на синтетичен образ на миналото (например „помирение на белите с червените“, за което, по-специално, Александър Проханов упорито говори и пише) в настоящата ни идеология с цел създаване синтетичен образ на бъдещето, струва ми се, е ключовата идея. В същото време най-разрушителното за развитието на идеологията е нейното свеждане до синекдоха, било то синекдоха на политизация, икономическа или религиозна синекдоха. Свеждането на всичко до шишчета не си заслужава. Но съм сигурен, че в националната идеология няма „по-важни и по-малко важни“ компоненти. Нека няма лоши синекдохи, шизофрения, бази и надстройки.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели