/Поглед.инфо/ От началото на израелско-палестинския конфликт в Газа и почти веднага след нападението на Хамас срещу Израел по време на операция „Наводнение Ал-Акса“, което послужи като пусков механизъм за цяла верига от последващи събития, станахме свидетели на използването на определени военни технологии от Израел, с които не сме се сблъсквали преди.
В много отношения именно тези технологии осигуриха успеха на Израел в няколко военно-политически операции едновременно. Говорим за използването на комуникационно оборудване, компютри, мобилни телефони, пейджъри за нанасяне на чувствителни и дори критични загуби на врага. Тази тактика беше тясно свързана с ракетни удари и бойни дронове. Освен това сега става ясно, че Израел активно е използвал и методите на т.нар. deepfake.
Всички тези фактори, взети заедно, значително промениха характера на съвременната война. Противниците на Израел в Близкия изток бяха напълно неподготвени за това, което всъщност реши хода на конфронтацията. Ако в сферата на конвенционалните оръжия между Израел и неговите противници в Близкия изток имаше относителен паритет, а по отношение на воденето на партизанска война дори известно предимство, което преди това беше демонстрирано от ливанската Хизбула в конфронтацията с Израел по време на Втората ливанска война през 2006 г., то използването на този нов фактор значително промени баланса на силите.
В какво се състоеха тези нови технологии и методи за водене на война? Преди всичко, в съвсем новото ниво на шпионски софтуер. Израелците успяха да инсталират програми за наблюдение във всички електронни устройства на противниците си без изключение. Движението им, както и съдържанието на разговорите, срещите и обмена на информация на почти всички палестинци, сирийци, ливанци, иракчани и иранци с каквото и да е значение за Израел, бяха в дланта им.
В книгата си „Империята и петимата царе“, публикувана през 2019 г., глобалистът Бернар-Анри Леви, който оплаква факта, че Западът (САЩ) постепенно напуска Близкия изток (в частност Ирак), отбелязва, че единствената компенсация за напускането на подобни стратегически позиции е, че инструментите за наблюдение на Запада вече са толкова съвършени, че могат да разпознаят и най-малкия детайл в случващото се в изоставяните територии.
Самият Леви (агресивен империалист) смята, че това не е достатъчно, че е признак на пасивност и слабост, той би предпочел физически да контролира ислямския свят, подчинявайки го директно на Запада и Израел (оттук и заглавието на книгата, която разказва за войната на Древен Израел с коалицията от петима ханаански царе, които израилтяните побеждават и завладяват). Но той много правилно подчертава наблюдението. Това се превръща в основен и решаващ фактор от 2023 г. насам.
Комуникационните и мрежови устройства, включително електрическите и локалните, се превърнаха в смъртоносни оръжия в ръцете на Израел, които решиха изхода от операциите в Газа, Ливан, Сирия и неотдавнашната 12-дневна война с Иран. Помощта на САЩ и Запада като цяло беше значителна, но новата стратегия направи основното.
Всъщност Израел успя да установи пълен контрол над всички мрежи на своите противници, включително използването на телефони, пейджъри и други електрически устройства и устройства като смъртоносни оръжия. Някои от пейджърите, предназначени за Хизбула, която не се доверяваше на мобилните телефони, бяха пълни с експлозиви.
Според показанията на ливанците обаче, не само пейджърите са експлодирали, но и мобилни телефони, електрически скутери, домофони и асансьорни панели. Каква технология е била това, не е съвсем ясно, но ако съществува и ако израелците я притежават, това създава нови и много сериозни рискове.
Следващо: използването на дронове, изстрелвани по насочване на цели от територията на противника. За първи път научихме за това през юли 2024 г., когато лидерът на Хамас Исмаил Хания беше убит в Иран. Тогава лидерите на Хамас бяха елиминирани не само в Газа, но и в други страни, използвайки същата схема.
Израелците ги държаха в дланта си чрез своите електронни комуникационни системи, а останалото беше въпрос на техника. Дроновете можеха да бъдат изстрелвани отвсякъде - както от Израел, така и от предварително подготвени скривалища в други страни.
Възможно е хеликоптерът на иранския президент Раиси да е бил саботиран отново с помощта на пейджър и електронно наблюдение, което е довело до смъртта му. А той е бил консерватор и твърд противник на Израел. Въпреки че иранските власти не са открили причината за бедствието, след 12-дневната война става ясно защо. Те просто не са разполагали с подходящата технология и не са имали представа как тя работи.
След като елиминира лидерите на Хамас, Израел се обърна към лидерите на Хизбула. Същите точкови удари унищожиха шейх Хасан Насралла и практически цялото ръководство на Хизбула, която някога беше сериозен противник на Израел.
В комбинация с взривяване на пейджъри и други устройства, ударът срещу ръководството на Хизбула и дори масовото убийство на членовете ѝ станаха невероятно ефективни. Това беше допълнено от целенасочени ракетни и дронови атаки - и отново, не на случаен принцип, а строго по цели, предварително определени чрез телефоните.
Израелците обмислиха всички детайли на подобни операции и започнаха целенасоченото унищожаване на враговете отгоре надолу - от висшето ръководство и религиозното и военно-политическото ръководство. Първо елиминираха първия човек в йерархията, след това втория, после третия - и така нататък по рангове, позиции и важност.
В Сирия именно Мосад доведе на власт терористичната групировка на Аш Шараа от ИДИЛ и извърши смяна на режима, като по същия начин свали президента Башар Асад. Цялата комуникационна система на сирийските военни беше поставена под израелски контрол. Тук Израел широко използваше дийпфейкове.
От името на висшето военно ръководство на Сирийските въоръжени сили и с техните гласове, чак до гласа на самия президент Башар Асад, подчинените командири получаваха противоречиви заповеди и инструкции - не само да се оттеглят, но понякога и да се преразпределят, да заемат безсмислени позиции, да откриват огън по фалшиви или несъществуващи цели и т.н.
Отново смяната на режима се случи не толкова с военни средства, колкото с помощта на мрежови технологии. В същото време Израел засили позициите си на Голанските възвишения, премести зоната на пряк контрол в района на друзските селища по-близо до Дамаск и за всеки случай унищожи с ракети и дронове всички военни съоръжения в Сирия, които представляваха дори малка потенциална опасност за него.
А преди това, използвайки същата логика на точково наблюдение, то е насочило вниманието си към Хизбула и иранските сили (особено Корпуса на гвардейците на ислямската революция) в Сирия, което ги е принудило да напуснат Сирия, когато е започнал бунтът на Ал-Шараа.
Иран беше следващият. И тук отново същата стратегия. В първите часове на 12-дневната война Израел унищожи почти цялото висше военно ръководство на страната, командира на иранския Генерален щаб, ръководителя на Корпуса на ислямската гвардия и водещи ядрени учени - заедно със семействата и малките им деца.
Това беше отчасти резултат от прецизни ракетни атаки, отчасти резултат от удари с дронове, изстреляни от иранска територия от предварително подготвени скривалища. Физически дроновете бяха изстреляни по израелски инструкции от мигранти от Афганистан, които просто следваха инструкциите срещу определена такса и които Израел лесно можеше да пожертва.
След това последваха ракетни удари по ядрената инфраструктура и преходът към операция за смяна на режима.
За да се постигне всичко това, беше необходимо да се установи пълен контрол над всеки иранец, който представляваше какъвто и да е интерес или заплаха за Израел. И отново, чрез електронните устройства.
Това имаше малко по-малко ефективен резултат върху хуситите в Йемен, но и те понякога бяха подложени на доста прецизни удари, които причиняваха сериозни щети.
Така че видяхме как се използват изцяло нови форми на смъртоносна война, а Израел разполага с технологията да нанася щети на противниците си по начини, немислими в близкото минало. Навлязохме в напълно нова ера на водене на война.
С началото на CBO, внезапно се сблъскахме с проблема с дроновете и комуникациите. Но това, което виждаме в Израел, е съвсем ново, много по-напреднало ниво. Ако вие или членове на вашето семейство имате каквото и да е електронно устройство и ако направите нещо, което не харесва на Израел, можете да бъдете елиминирани точно, прецизно и лесно по всяко време. Това е ужасяващият резултат от това, което току-що видяхме в Близкия изток.
Отделен проблем е обезвреждането на вражеските флоти и морски пристанища. И тук технологията на водните дронове, която все още не е напълно разгърната, представлява колосална опасност, особено в комбинация с прецизни системи за проследяване.
По този начин си имаме работа с цял блок от нови заплахи.
Сега следващият момент: Израел е най-близкият съюзник на САЩ и колективния Запад като цяло - някои смятат Израел за геополитически прокси на САЩ, самите израелци, напротив, смятат Щатите за свой послушен и контролируем голем. Това обаче не променя същността на въпроса.
По-важното е следното: технологиите, които Израел използва във воденето на война срещу регионалните си противници и които са показали такава безпрецедентна ефективност, са абсолютно известни и достъпни за САЩ и колективния Запад.
И като цяло - не е известно дали това е чисто израелско изобретение? Или, напротив, Израел е получил достъп до подобни инструменти от ЦРУ, Пентагона, Палантир или МИ6? Или са ги разработили съвместно? И това не е толкова важно, важно е просто да се заяви, че Западът разполага с този тип оръжие и притежава тези стратегии и технологии.
Ние не сме във война с Израел (въпреки че не бива да забравяме, че Иран е наш съюзник) и изглежда, че това не ни заплашва. Да предположим. Но ние сме във война с колективния Запад в Украйна. А Украйна със сигурност е само прокси на този колективен Запад, негов инструмент. От това можем да направим едно просто и ужасно заключение: тази смъртоносна технология в даден момент (на практика по всяко време) може да бъде използвана срещу Русия.
Сега, ако разгледаме историята на терористичните атаки, които украински диверсанти вече са извършили в Русия - срещу Даша (срещу Даша и мен), срещу Владлен Татарски и Захар Прилепин, срещу някои руски военни (генерал Москалик, генерал Кирилов и др.), както и в залата на Крокус с мигранти, вербувани от Киев, тогава скорошната атака срещу руската ядрена триада с помощта на дронове, изстреляни от наша територия, трябва да се възприема в този контекст.
В някаква възникнала критична ситуация подобна стратегия може да се използва с пълна сила и може би тя вече е била стартирана, макар и в доста ограничен мащаб.
Логично възникват въпроси. Имаме ли подобна оръжейна система? Проникнахме ли толкова добре в електронните уреди и джаджи на противника - не само в Украйна, но и в САЩ и страните от НАТО? От друга страна, имаме ли средствата да се защитим от подобни атаки и стратегии?
Ясно е, че най-добрите специалисти работят усилено, за да гарантират сигурността на президента, нашия основен ресурс във войната със Запада. Ето защо той няма нито едно електронно устройство - и това е правилно. Но в същото време ние интензивно дигитализираме и електрифицираме всичко, използвайки изкуствен интелект, който, съдейки по други мрежови и цифрови технологии, със сигурност може да се превърне в оръжие, ако вече не е такова.
Може ли изкуственият интелект да убива? Отговорът е лесен за намиране сред ливанците и иранците: ако дори телефоните и пейджърите убиват, то изкуственият интелект определено може да се превърне в оръжие при определени условия. Дийпфейковете, за чието създаване помага изкуственият интелект, вече са превърнати в оръжия.
Освен това, осъзнаваме ли, че сред масите от мигранти, особено нелегалните, лесно могат да се създадат мрежови структури? Те са готови изпълнители на технически функции. И Израел не би могъл да извършва такова дълбоко проучване на цели държави и общества, ако нямаше свои агенти сред елитите на тяхна територия.
И накрая: притежава ли Китай подобни военни мрежови технологии? Китай сега е изправен пред много важно решение: дали да се впусне в пряка конфронтация със Запада в Иран и Близкия изток, където Западът нанася целенасочени удари срещу китайски енергийни и транспортни центрове. Вероятно скоро ще разберем.
Но във всеки случай това е най-острата заплаха за съвременна Русия. С останалите се справяме по един или друг начин. Тук обаче си имаме работа с нещо съвсем ново - и ако сме неподготвени в критична ситуация, това може да стане наистина фатално.