От книгата на Джон Куигин "Зомби икономикс" свих невероятната концепция за това, че освен класически зомбита (това са мъртъвците, които се надигат в полунощ от пръстта) има и зомби-идеи. Вторият вид е по-опасен. Въпреки че времето отдавна е доказало тяхната безполезност, те все още бродят из света в очакване да заразят някого и да осветят очите му с месиански блясък и книжки на Айн Ранд.
Изобщо проблемът за зомбитата е много по-универсален, отколкото си мислим, защото хората в политиката и концепциите-вампири не искат и не искат да умират. Те съществуват на инат, осебено в миговете на политически вакуум, когато старите светове са разрушени, а ново бъдеще и надежда изобщо не се очертава на хоризонта.
Безвремието ражда зомбита.
Заради това въпросът за изборите на 12 май изглежда доста по-прозаичен и немистериозен, отколкото е на пръв поглед. След уличните протести и народния гняв, които разрушиха храма на много зловещи политически ценности и идеи, всички очакваме някаква голяма промяна. Винаги е така. Никой не иска да предположи, че след една буря животът може да продължи по същия начин. Защото насъбраната протестна енергия не се е уталожила, тя само е затихнала като пролетна буря, която може да се развилнее всеки момент отново.
Но това е отделен въпрос. В баналната политика процесите на статуквото продължават. На сцената съвсем не излизат нови играчи, въпреки заявката на протестиращите, че ще участват в изборите с листата на някаква никому неизвестна доскоро партия Демократична гражданска инициатива.
Наясно съм, че баналността на битието винаги бие поезията на очакването, но този ход е дълбоко разочароващ. Протестиращите младежи, на които, въпреки залитанията, симпатизирам много, не уцелиха нито момента, нито начина. Не трябваше да влизат в чужда опаковка и черупка. Те са сила сами по себе си, политически двигател от ново поколение, който, опасявам се, просто сега се опитаха да сложат на трабантче.
И заради това смятам, че на 12 май протестиращите ще останат без представителство в парламента. Или ако го имат, то ще е миниатюрно, маргинално и изолирано.
Проблемът на вота на 12 май не е кой ще спечели, а колко време ще стои на власт. Няма да е много, защото повечето партии не са в състояние да променят радикално посоката на България. Огромна част от тях нямат идеи, другата част просто са с изчерпана енергия.
Парадоксално е, ако след голямата буря статуквото вземе връх, но май ще стане точно така. На 12 май няма да видим политически сензации в неизчислим размер. Може да има по някой друг миниатюрен сюрприз, но като цяло поръчката ще е: "от същото, но този път с гарнитура от социални картофки".
Да, това ще е политическата новост на сезона. Този път старите партии (не ме разбирайте погрешно - аз съвсем не ги смятам за ненужни, изхабени и непотребни) надушиха, че реториката на 23 годишния преход е мъртва и погребана под пепелта на самозапалили се хора и изгорени огромни сметки за ток. Равносметката е, че десният език стана писклив като гласа на фолкаджийка след няколко джина.
Сега всички партии ще заложат на социалните обещания, ще чертаят непостижимата картина на някаква различна, светла, могъща България, но още отсега е ясно, че повечето думи ще бъдат само като залог в казино - метнати с надеждата, че отчаяните ще повярват отново.
И това ще е причината изборите на 12 май всъщност да не решат абсолютно нищо. Което не означава, че следващата власт не може да постигне стабилност. Тя може да го направи, но тази стабилност ще бъде платена с нова огромна пропаст между обществото и политическата система, което ще направи едни нови предсрочни избори почти неизбежни. Просто проблемите са толкова големи, че изглеждат нерешими.
Самите хора, няма мълчаливо мнозинство, както твърди служебният премиер Марин Райков, има невярващо на никого мнозинство, все още не са убедени, че това, което искат, е възможно, а и няма нищо ново, за което да гласуват. Ситуацията прилича на пиеса на Йонеско - главните герои носят същите имена от вчера, въпреки че времето вече е друго. Това не се е променило и не върви към промяна.
И поради всичко описано, не бих се учудил, ако ГЕРБ спечелят отново изборите. Бих се ужасил, бих хвърлил няколко чинии по стената, бих скачал с крака върху дисковете на Веселин Маринов, бих си купил самолетен билет за произволна дестинация по този прекрасен и гневен свят, само и само да не гледам отново самодоволната физиономия на Бойко Борисов или поредното изнасилване на българския език от страна на Цветан Цветанов. Но тази победа на статуквото би била с окървавени зъби и за кратко.
Най-важното от зимната буря беше, че хората научиха, че са сила. Заради това ще видим един друг Бойко Борисов на власт - зъл, озлобен и хищен, което допълнително ще срине следващо управление на ГЕРБ.
Но ГЕРБ вече са партия-зомби. В тях не е останала никаква друга виталност, освен апаратната. Те вече не могат дори да говорят, а само сумтят като истински зомбита. Но в политиката не можеш да стреляш в черепа на зомбито и завинаги да го отървеш от мъките му. В политиката трябва систематично да го лишаваш от доверие, да го озлобяваш все повече и повече, докато то, зомбито, просто само не разбере, че е само ходещ мъртвец.
Тези дни попаднах на един куплет от Висоцки:
И нас хотя расстрелы не косили,
Но жили мы, поднять не смея глаз, -
Мы тоже дети страшных лет России,
Безвременье вливало водку в нас.
Ще ви преведа последните два реда:
Деца на страшно време за Русия
безмвремието водка вля във нас
Българското безвремие бе съкрушено и пречупено, но то ни задръсти с непотребни зомбита, които не искат да повярват, че времето им е отминало. И нека да бъда безпощаден и към себе си - левицата също може да стане партия-зомби, ако не стъпи на истинска лява радикална основа.
Дали ще стъпи?
Няма да ви отговарям сега. Защото още искам да вярвам.
Ако се отчаям, ще ви пиша.
И така, нека да обобщим. 12 май ще е датата на зомбитата, които ще направят последен опит да се самоубедят, че са живи. Те ще искат да вярват, че техните магистрали като вуду-магия ще ги вдигат отново и отново от света на мъртвите.
Зомбитата са нещастни създания.
Защото това тяхното живот ли е изобщо?
Партиите-зомбита ще осъзнаят това след 12 май.
А може би това съвсем не е малко, а?
