1. ГЕРБ съвсем не са толкова силна партия. ГЕРБ, това е политически театър. Пози, преди смисъла. Комикс, вместо идеи. В момента, в който усетиха върху себе си истински и реален натиск (а хайде да не се лъжем - това е солта на политиката, сладостна и отровна), се превиха като овощно дръвче пред буря. И когато се разпукаха, се видя, че това не е единен организъм.
2. ГЕРБ обаче сътвориха миничудо. Успяха да вземат най-много гласове, защото хората в България са впечатлителни, а това шоу на СРС-ата, колела и сутрешни блокове просто не се изпуска. Проблемът дойде от това, че останалите партии не искат да имат нищо общо с шоумените. Това е все едно бегачът да докрета до края на някой маратон, но да издъхне малко след като скъса лентата с гърди, защото няма кой една бутилка с вода да му подаде. Високомерието и скандалите убиха ГЕРБ в мига на тяхната победа. Защото опциите им за съставяне на кабинет са така миниатюрни, крехки и непродължителни, че вероятно Бойко Борисов е вдигнал отново тайно кръвно. ГЕРБ просто бяха прецакани от самите себе си. Опасно е да останеш сам в политиката, особено когато вече нямаш сили да бъдеш първи.
3. БСП трябва да престане да твърди, че 780 000 хиляди гласа са "традиционни" за нея. Това го чухме като фраза на изборите. Не е така. БСП има потенциал за огромен вот, който обаче напоследък все не успява да реализира. Причините за това са много - те могат да бъдат тема на отделна дискусия. Но основната от тях е, че в мига, в който трябва наистина да предложи и защити радикална промяна, БСП все се стряска от някакви исторически сенки и се дръпва обратно в полунеолибералния мрак. А това дразни. Хората нямат доверие на социалистически партии, които не искат да бъдат радикални. Поне в социалната политика. За останалите причини - друг път.
4. БСП сбърка в кампанията само в едно. Сигналът за подслушванията, който се доказа, беше уникална възможност за удар срещу ГЕРБ. Но да се разчита единствено и само на него, това разводни истинските проблеми. В друга държава темата за подслушванията наистина щеше да бъде с летален край за противника, но говорим за една изтормозена, бедна, нещастна и хейтърска страна като България. Хората не могат да си платят сметките за тока. Събират пари за хляб. Не знаят как ще купят учебници на децата си. Заради това, вместо да се занимава само с подслушванията, БСП трябваше да им покаже как ще намерят пари, за да си платят сметките за тока. Смятам, че левицата има някои отговори на тези проблеми. Чел съм програмата. Тя е добра. Трябваше да се фукат с нея.
5. Бедните части от България гласуваха за БСП. Това е огромна отговорност. Когато всичко е мрачно, хората гласуват за левицата. Това е повече от урок, това трябва да бъде изсечено с букви от огън пред "Позитано".
6. Преходът в България свърши. Просто Иван Костов остана извън парламента. Това е епохално и радостно събитие. Просто десницата, в нейния иванкостовски вид, е като птеродактил, докретал по случайност до епохата на интернет. Всеки клонинг на подобно отношение към света ще е обречен да взима по около 2 процента и да хленчи, че българите са идиоти, защото не гласуват за него.
7. Десницата в България загуби, защото е високомерна, депресивна, мрачна и непокаяла се. Тя така и не поиска да си признае, че водената от нея политика захвърли България в бедност, а това, което нарича "реформи", беше като газова камера в концлагер. След като си съсипал живота на толкова много хора, след като си бил основен инженер на българската олигархия, е пълна перверзия да се сърдиш на хората и да ги навикваш, вместо да се разкаеш пред тях. Десницата никога не се покая. Тя приличаше на луд в усмирителна риза (какво бяха резултати от по 4-5 процента, ако не опит за предупреждение), който се е самообявил за Наполеон. Именно липсата на покаяние води до изостряне на страстите в самата десница и до нейното ритуално изборно самоубийство. Но България заслужава добрата новина, че Костов вече го няма. Напускането му няма да реши проблемите на България, но поне пред очите ще просветне. Винаги е добре, когато едно чудовище на прехода реши да се оттегли в своята бърлога.
8. Десницата свърши и защото мрази хората. След като народът порази с липсата на бюлеттини нейното крехко тяло, се начетох на статуси, статии и вопли колко са тъпи хората. Не, хората не са тъпи, тъпи сте вие, че ги мразите. Вие не им вярвате, постоянно им размахвате камшик, изживявате се като начетен и богоизбран елит, който трябва да води стадото, докато си делка комисионни, а се чудите, че не гласуват за вас.
9. Не се ли кефите, че Кунева остана извън парламента. Хайде, признайте си. Всички се кефим.
10. Кунева сметна, че победата й е в кърпа вързана. Сега, след големия разгром, вече се вижда, че нейната партия яко е кеширала на социолози, за да я вкарват като фаворит в проучванията. Мисля си, че движение "България на гражданите" просто повярва в лъжата, която само си бе съчинило. Това е проклятието на модерната епоха. Усилена от медиите, дори твоята собствена фантазия започва да звучи така красиво, че неусетно падаш в собствения си капан.
11. Партиите на протеста се провалиха. Вероятно, защото не им достигна кураж и въображение да останат вън от Народното събрание, поне за този мандат и да бъдат уличен пост на гражданския контрол върху властта. Те постигнаха една победа - промениха речника на политиците и поставиха важни проблеми. Но можеха да бъдат повече от това - можеха да бъдат реална сила с право на глас. Сега сигурно пак ще ги търсят, но никой няма да ги взима насериозно. А протестната вълна не е замряла, тя кипи в политическия мрак, просто следващото социално цунами ще се случи с различни водачи.
12. Не мога да разбера неприемането на идеята за "програмно правителство". Самият аз не съм наясно какво е това, а историята показва, че предишните опити за такъв кабинет не са свършвали добре. Но то и предишните опити за еднопартийни кабинети също фалираха, а пък все още говорим за тях като за "поемане на отговорност". В ситуация на дива обществена нетърпимост, на озлобление, жълти интриги и непоносимост, програмното правителство може да бъде поне временно болкоуспокоително. Разбира се, твърде голяма част от народа е непредставена в парламента, за да може един такъв кабинет да бъде много ефективен, но все пак очевидно това е един от малкото пътища за изход от кризата. А тази криза вече не е само социална, това е криза на идеите. Защото всички могат да описват проблемите, ама са малко тези, които имат рецепти за справянето с тях.
13. Още няколко месеца истерия и, опасявам се, планът "Сидеров" ще остане единственото възможно нещо на масата. Едно общество в лудост винаги намира начин да гласува за луд. Толкова е ясно. Дори и когато лудият се държи все едно току-що е прочел "Капиталът" на Маркс. "Атака" буквално възкръсна от пръстта и сега Волен Сидеров пак е озарен от месиански блясък, но вероятно голяма част от електората, който гласува за него, го прави, защото иска някой, който говори радикално за социалните проблеми и тяхното решаване. Не мога да кажа дали Сидеров ще бъде част от управлението, но ми се иска останалите партии да не му подаряват толкова лесно отчаяни хора.
14. Поне 2 социологически агенции (МБМД и НЦИОМ) се провалиха мощно в изследванията си за този вот. Това задълбочава кризата на доверие, която също тормози обществото ни. Вече никой не вярва на социолози. Просто, защото някои представители на тази професия я приравниха с тази на врачките - оглеждат клиента, преценяват портфейла му и гадаят въз основа на тези странични фактори.
15. Малките партии получиха жесток урок. Някои от тях направиха модерни и смислени кампании, но се видя, че самички не могат да прескочат бариерата. Ако знаеха как да говорят помежду си, как да надмогнат голямото си его, може би сега някои от тях щяха да са в парламента. Българинът обича да гласува за нови партии, но самите те трябва също да изминат своя път на учене, ако искат да имат бъдеще.
16. Една огромна част от обществото май изобщо не се чувства представена в политиката. Или не й пука изобщо, или вече не вярва, че политиката е начин нещо да се промени в добра посока. Само че този непукизъм наистина обслужва несъзнателно олигархични интереси, защото интересът на една олигархия винаги е хората да са апатични и вяли. Разбира се, ако този процес продължава, той неизбежно ще взриви отвътре политическата система, защото изборите минават, а терорът на банки, кредити, монополи продължава да тормози всички със своята желязна пета. Ниската активност е тревожна, защото е симптом за това, че болестта може да се окаже много по-тежка.
17. Вбесих се, много се вбесих на хората, които в чужбина са гласували за Бойко Борисов. Хей, мама ви стара, като сте му такива фенове, елате да живеете тук, за да видите какви ги върши вашият любимец. Много е удобно да си висиш в дъждовния Лондон, да си гласувал за Бойко Борисов и от там да гледаш как управлява. В името на спасението на душата си на гласоподавател, всеки е длъжен да се сблъска с последиците от собствения си вот, а не безмозъчно да ми натриса на мен управленец, под чиято власт ще живея аз, а не той.
18. Като гледам как се разпадна проектът на Кунева, как РЗС на Яне Янев се удави в храчки, интриги и отрова, освен радост, изпитах и тревога. Защото сега си мисля, че на сцената пак ще се появи нещо подобно - нещо жълто и интриггантско, което да служи за мюре за политически наивници. Не знам дали зад тези проекти стои непременно някакво Задкулисие (свивам тази дума от Николай Слатински), но именно такива проекти са един от начините обществото да бъде държано в психологически терор от полуистини. А полуистината е бичът на модерната епоха. Както и образованите, които са прочели по 5-6 книги и смятат, че те са достатъчни да обяснят света.
19. Хората не са тъпи. Мисля, че са отчаяни. Заради това гласуват шантово. От отчаян човек не можеш да очакваш рационална мисъл. Нито пък можеш да му се сърдиш. Трябва да се научиш да го разбираш и търпиш. Тези избори са един труден урок по смирение за самия мен. Защото първоначалната ми реакция, а и доста от текстовете ми са посветени на това, че онези, другите, са идиоти. Най-вероятно не са. Просто все още не мога да ги разбера.
20. Аз очаквах разнороден парламент, пъстър като опашка на папагал. Вместо това влязоха само 4 партии и то нито една нова. Ако наистина някой е искал смяна на системата, очевидно това не става по парламентарен път. Революцията му е майката, май френдс!
