Дълги векове хората са правили спокойно секс и са се наслаждавали и то без да подозират, че женското тяло крие неизследвани мистерии, които се родеят с Бермудския триъгълник. Някъде към 70-те години на предишния век женските списания по цял свят изпадат в биологически възторг - оказва се, че женската анатомия притежава допълнителни еротични екстри, именно тази мистична G-точка, а учените физиолози си накъсаха дипломите, че толкова късно са разбрали нещо толкова интересно. Разбира се, по-късно се оказа, че това е балон, просто новата епоха на кряскащите медии бе започнала, а никой не може да надвика медия, която говори за секс. Мисля, че това не се нуждае от доказване. Някъде вече в наши дни учените официално свалиха идеята за G-точката от дневния ред на проучванията си, но ако сега направите анкета сред пет случайни космополитънки по улиците, те грозно биха заплюли учените и ще обявят, че не са готови да си дадат G-точката, защото нейното търсене осмисля дните им.
По някое време, когато престанах да мислия цинично, реших да помисля философски. И загрях защо всички толкова радостно са приели идеята за G-точката. Защото тя символизира изконния човешки стремеж всяка загадка да има лесен отговор. В случая тази странна анатомична особеност трябваше да бъде философския камък на удоволствието. Цивилизацията ни не върви в посока на духовно извисяване, а е поела по пътя на епикурейското развитие на удоволствията. В което, ей богу, няма нищо лошо, но именно това, че женският оргазъм, а и мъжката технология в негова помощ, станаха толкова засилен предмет на дебати в последните 50 години, който ясно символизира, че не живеем в свят, откъснат от плътта, а точно обратното.
Когато вчера отворих един вестник, открих, че политиката в България е влязла във фаза на своята G-точка. Какво имам предвид? Протестните вълни замряха, Бойко Борисов се оттегли в мистичните земи на Банкя и остави Цветан Цветанов да тропа хора из минното поле, а всички партии колективно са се отдали на редене на листи и изчисляване на депутатски мандати.
Това собствено е G-точката на партийната политика. Мигът, в който тотото на политическото удоволствие те захвърля в стратосферата на листата или тягостният миг, в който като удавник потъваш към нейното дъно.
А медиите са много мощен стимулатор за търсенето на това удоволствие. Защото нищо друго, освен листите, не ги интересуват. Битката за места сякаш е древен символ на политическата оргия, защото обикновено край партийните централи човек може да види репортерки с блеснали очи, които се състезават коя от тях да сложи по-маниашко заглавие на своята дописка.
Реденето на листи безспорно е интересен процес, но свръхфиксацията в него издава нездраво удоволствие. Всички се интересуват от междуличностните битки и никой пет пари не дава, ако двама души спорят за идеи. Но това е тиранията на удоволствието - то цени бързото си постигане, а идеите са бавни и понякога се осмислят с дни.
За сметка на това, когато една партия изпадне в търсене на G-точката на своята политика, настава невероятен купон. Край "Позитано" ходят забързани хора и чакат да видят дали ще ги огрее. Из структурите на ГЕРБ в страната цари мистически ужас дали Цветан Цветанов няма да уволни някой предизборно. Из "България на гражданите" закипяха еротични, но съвсем неграждански страсти. В "Атака" всеки гледа първи да сложи тениска с лика на лидера, за да е уверен, че ще се добере до депутатска заплата. Дори протестиращите младежи се отдадоха на политически удоволствия и тръгнаха по дългата индианска пътека към парламента, въпреки, че там, в Големия Бял Вигвам в центъра на София, ги чака единствено една съвсем не G-точка на тотален хейт.
Замислих се с какво ли (вън от кинтите и интригите) статутът на депутат е така интересен на един човек. Дали заради усещането, че можеш да промениш нещо в света? Или пък всички си въобразяват, че отделно взетият депутат е една огромна ходеща G-точка, потънала завинаги в греховни удоволствия?
Защото пикът на политиката винаги се състои в размятането на имена като кандидат-депутати, а би трябвало да е точно обратното - върховното удоволствие да е, когато наистина постигнеш нещо.
ГЕРБ, например, направиха неуспешен опит да постигнат своето партийно еротично удоволствие. Понеже се оказа, че освен нефелни, не ги бива и с ръцете. Така не само не построиха мечтаните си магистрали, но и ги прекъснаха по пътя към върховното удоволствие да си завършат цял мандат. А знаете как се изнервя човек с прекъснато удоволствие - сепва се, кряка, кара се, истерясва, ломоти. Абе прилича на Цветан Цветанов. Нее, по по-скоро прилича на Цветан Цветанов в мига, в който разбира, че са му запалили пет от апартаментите.
И днес, след като затворих вестниците и оставих информацията да се процеди в мен като капка уиски в устата на алкохолик, се замислих, че всички така мащабно са се подготвили за политическо удоволствие, при почти пълна липса на възможности, че наесен из страната ще има само ходещи като ударени с парцал хора, които търсят кой ги излъга за голямата G-точка, която трябваше да ги чака.
България днес като страна не прилича на готина мацка, която обещава кеф. По-скоро прилича на домакиня с точилка в ръката, която чака мъжа си на прага, за да го пита защо е изхарчил семейния бюджет за глупости.
Тоест не се стягайте за удоволствия.
Садо-мазо е положението.
И това е най-оптимистичното, което мога да кажа.
Просто някои обичат да ги боли.
Дано търсачите на удоволствия да са от тях.
Станете фенове на страницата на Поглед.инфо във Фейсбук и я препоръчайте на вашите приятели
