На 20 юли 2013 година от този свят си отиде едно от най-големите имена на българската левица в последните 23 години, един много светъл ум, един човек, който хората още приживе бяха нарекли Стратега - Александър Лилов. В последните години Лилов не участваше в активната политика, беше съсредоточен върху това да напише своя анализ за света на бъдещето, да остави след себе си своите теоретични размишления, към които тепърва ще трябва да се връщаме, ако искаме да разберем модерния политически, обществен и научен хаос.
Смъртта е нещо ужасно - тя ни лишава от най-важните хора, но същевременно именно тя ни помага само за миг да оценим живота на един човек и да разберем следата, която е оставил. А Лилов не остави просто следа, той остави пътека, направо магистрала.
Няма да говоря за неговия жизнен път преди 10 ноември. За него е писано, говорено, тепърва ще се пише. Лилов обаче получи уникалния шанс и драматичното проклятие да се озове начело на БСП в първите години на прехода, когато цяла България бе пред сложния избор накъде да поеме в променения напълно свят. Не претендирам, че познавам цялото творчество и идеен път на Александър Лилов, но сега на прощаване с него искам да се концентрирам само върху един момент от него. Върху развитата идея за БСП като за модерна лява партия. Сега може дори да се абстрахираме от БСП, защото разсъжденията му са политическо-универсални и важат за всяка партия, която припознава себе си като лява.
Идеята на Лилов още в началото на прехода беше БСП да е "модерна лява партия". В годините след това тази реплика беше много цитирана, анализирана, иронизирана, незабелязвана или подминавана формално. А в нея се крие глобалния поглед на Лилов - човек, който много преди всички останали успя да оцени политическото състояние на левицата в Европа, много преди тя да изпадне в идеологическа криза в началото на 21 век.
Поне 10 години преди това обаче Лилов беше наясно, че левицата не трябва да върви, да търси и преоткрива социалдемократическите си корени, защото социалдемокрацията е изпълнила своята историческа роля. Неговото настояване беше БСП да търси друг, алтернативен, различен, модерен ляв поглед, който да я спаси от предстоящата криза на ценности и идеи. "Социализмът на бъдещето е бъдещето на социализма" - това е друга култова фраза на Лилов, която обобщи неговия поглед.
Не мисля обаче, че той бе разбран в БСП. За БСП в онези години беше много по-изгодно ситуационно и бързо да възприеме идеологията на социалдемокрацията, която доминираше в Европа и по този начин да търси нова идентичност, която да преодолее тоталитарните сенки.
Само че в това бързо решение се криеше и драмата на българската левица, която Лилов бе предвидил - бързото изместване на социалдемократическите партии вдясно, възприемането на безалтернативността на десните икономически решения, примиряването с глобализацията като корпоративен, а не световен проект, всичко това доведе до невиждана политическа криза в лявото пространство в Европа и БСП не успя да се спаси от нея. Това се случи, защото и БСП прие, подобно на западните леви партии, капитализма като някакъв последен и окончателен край на развитието.
Лилов обаче никога не се отказа от идеята, че истинската левица, модерната лява партия трябва да има поглед отвъд капитализма, да се бори за неговото преодоляване, защото само това е нейният идеологически мотор, това я прави различна и желана.
БСП обаче беше изпаднала в безвремието и имаше времена, преди световната криза да разтърси целия свят, когато в левицата да говориш за социализъм изглеждаше архаично, немодерно, остаряло и нелепо. Точно това вкара БСП в идеологически капан, от който тя и до днес не може да излезе, защото, когато си въобразиш, че идеологията е нещо странично, това разрешава една всепозволеност на политиката, а това води до срив, да капсулиране, до невъзможност да обхванеш нови хора и да ги заплениш в ляв проект.
Спомням си дори, че в последната година на управлението на Тройната коалиция, когато политическите ветрове в света се бяха обърнали, Сергей Станишев панически търсеше начин да мотивира членовете на БСП с някакъв нов размах на идеите и да отговори на сериозните обвинения, че води дясна политика. И тогава той (не съм наясно дали е чел Лилов, но най-вероятно помагалите му за речта са преписвали на едро) обяви повторното завръщане на социализма в програмите на БСП: "Отвъд капитализма има по-справедливо и хуманно общество, което трябва да бъде изградено с общи усилия. Общество, изградено върху принципите на зачитането на труда и на справедливото разпределение на резултатите от него, общество свободно, общество солидарно, общество на равните шансове и на равните възможности и така нататък. С други думи - социализъм", каза пред конгреса през 2008 година Станишев. Което е леко некадърно преписване на основната идея на Лилов, при това твърде напудрена, за да бъде възприета пламенно. Но в ония години дори самият аз си въобразих, че все пак БСП се връща към тази автентична формулировка на Лилов и търси начин да стане "модерна лява партия" Не стана. Не бяха прочели Лилов както трябва.
Не го бяха разбрали.
Идеологията не е нещо като луксозна дреха, която можеш да сменяш при всеки повей на политическите ветрове. Не е показност, не са думи, които можеш да напишеш в програмата си, а да управляваш както искаш. Това прецака БСП. Ръководството просто не разбра, че идеологията е основен начин за правене на политика.
Лилов беше един от първите, който изобщо се опълчи на политкоректната формулировка преход, а направо каза: "Досегашният български преход доведе до реставрация на капитализма в България. За още по-голямо нещастие на българския народ бе реставрирана ранната криминална форма на капиталистическо натрупване".
Това е драмата на цяла България. Че вместо бъдеще, получи най-отвратителното минало.
Именно това разбиране го доведа дотам, заедно с Янаки Стоилов и още група съмишленици, да създадат Лявото крило в БСП.
Защото БСП също се бе реставрирала, вместо да открие по-различен път към бъдещето. И Лилов като безспорен патриарх на левите идеи намери своето място там.
Аз лично много харесвам книгата на Лилов "Диалогът на цивилизациите". Това е страхотен труд, амбициозен. В него има една младежка дързост, съчетана с доста мъдрост, защото Лилов има амбициията и показва, че е поне с две класи над Самюъл Хънтингтън, авторът на "Сблъсъкът на цивилизациите". Хънтингтън по едно време беше обещал, че ще дойде в България специално да дебатира по темата, но после преклонната му възраст го спря, а по-късно почина.
И до днес съжалявам, че не дойде. Исках да видя този спор, защото той е ключов за бъдещето на света, цивилизацията и всичко останало.
Има такива хора като Лилов - световни, отдадени и мъдри. Жалко е, че ги губим. Но пък светът има щастието, че те поне за малко са били тук и са оставили своите идеи. Заради това е тъпо да се концентрираме върху преходността на човека.
Идеите обаче остават непреходни.
И те правят хората безсмъртни.
