Четири часа прокурори разпитваха Цветан Цветанов. А всички знаем какво мъчение може да бъде това, защото словото цветаново е като цианкалий за ума, развращава го, унищожава го, изнасилва го. И този величав разпит, помислих аз, заслужава да бъде увековечен за младите поколения, които един ден ще бродят по тази земя, без да се досещат за величията на отминалите епохи.
Вдъхновен от ветровете на промяната, старият репортер се сети за култовата балада на Веселин Андреев "Балада за комуниста" и прецени, че точно тази литературна легенда заслужава да бъде отправна точка в новото пресътворяване на епохата.
Балада за подслушвача
Колко часа го питат -
ни дума, ни вопъл, ни срам,
но устата сгрешила,
сама промълвила - Цветан...
Свойто име им казал,
но три часа после мълчал,
а симпатизантите чакат,
но прокурорите не знаят жал...
- Где са твойте другари? -
той виждал Бойко любим
и очите притварял,
и тръпнел, но бил несклоним.
Побеснял и разгърден,
край него прострелвал агент -
той отвърнал му твърдо:
- Прокуроре, подслушвай ме мен!
Те в слушалките люти
отвертки търсели с жар -
той скърцал със зъби нечуто
и как ли без сутрешен блок издържал?...
И в злоба безсилна
пак го питали диви и зли,
в страшни мъки се свивал,
но за Флоров не промълвил...
После бавно притихнал-
смутени, учудени в страх,
те го гледали тихо -
безмълвен, с милиони уши, величав.
- Не човек, а желязо -
просъскал агент прокурор.
Тихо мъртвия казал:
- Неее, Цветанор!
