В рамките само на около месец трети човек се подпали от отчаяние, мизерия и безизходица. Този път случката стана в Раднево. Безработен баща на пет деца си драсна клечката в общината в малкия град.
Каквото и да ми говорите - страшно е, винаги е непрогледно страшно, когато един човек избере огъня пред непосилната тежест на оскотелия живот.
И не е първият.
Българите напоследък виждат самозапалването като последен протестен изход срещу абсолютата мизерия на битието, който ни накараха да водим.
В този свят на монополи, олигархия, банкова диктатура и мизерни доходи, обикновния човек става видим, май само ако драсне клечката върху себе си и като жива факла докаже на обществото, че ни залъгват с измислен живот.
Само когато този огън на ужаса лумва, се вижда най-ясно в каква объркана и шантава държава сме живели досега. Държава, в която докато си беден, болен и мизерстваш, никой не ти обръща внимание, оставен си сам на себе си да оцеляваш в хищно общество и време. И само този пламък, който почна да се появява все по-често като проклятие, показва, че хората са доведени до ръба на онази пропаст, от която вече няма връщане назад.
Когато този огнен и самоубийствен протест на народа започна, прочетох доста сравнения с Ян Палах. Според мен те са неуместни. А и неверни.
Ян Палах се самозапалва на 20 години, през 1969, в знак на протест срещу отнетата свобода, срещу нахлуването на чужда сила в живота на самоосвободилите се хора. Това, което Палах прави, не е акт на отчаяние, а призив за революция, за неспирен бунт, за запазване на вътрешната чистота, за опазване на една идея.
Българските живи факли го правят, защото вече са останали без идеи. Защото всяка улица е път без изход. Защото нищо не може да бъде по-сиво от живота на абсолютно изоставените хора в България.
Тези самозапалвания са най-голямото обвинение срещу живота, който ни караха да водим. Понеже се опитваха да ни убеждават, че всеки трябва да живее сам за себе си, че всеки наистина е отделен остров от другите, че трябва да се успява с цената на всичко, с цената на бруталното погазване на хората, с цената на унижения и интриги. Тези, които не искаха да живеят така, се оказаха самотни и странни като леминги, а някои от тях предпочетоха да се самозапалят и поне за момент да покажат на всички нас докъде ни е докарал този озверял и глупав живот.
Смъртта, а и самозапалването на един човек, не подлежат на коментар. Те не могат да бъдан анализирани смислено, защото не са част от логиката. Самозапалването е толкова краен акт, говори за огромно отчаяние, че съзнанието може да се парализира само от неговото осъзнаване.
Сега, когато огньовете от тези клади пламнаха, можем да си дадем по-добре сметка защо България излезе по улиците и настръхнала не се иска да се прибира по къщите. Защото днес, 23 години след налудничавата перверзия, наречена "преход", се вижда, че неговите жертви не спират нито за миг, а дори стават и по-отчаяни. Дали някой някога ще изброи безименните жертви на това бедствие, на хората, които умряха, защото не можеха да се вписват в този налудничав спектакъл, на всички, които си тръгнаха тихо, изтощени и изморени от започналите и несвършващи бури.
Те са щастливци. Донякъде. Поне не видяха огъня. Не видяха тези клади на живи хора, които трябва да станат нашият общ Ян Палах, но с много по-страшно послание - че не трябва да допускаме отново мизерията да стане част от нашия живот, че бедността е страшна точно толкова, колкото и диктатурата, че отчаянието може да се изрази и с пламъци, тлеещи в сърцето на една държава...
Навремето бях чел една статия за китовете-самоубийци.
Понякога се случва така, че тези едри, красиви и мощни представители на морското царство излизат самоубийствено на сухите плажове и умират в горещия пясък. Учените и до днес не могат да си обяснят кое кара китовете да правят това.
Обикновените българи днес ми приличат на тези почти митични животни, които се задъхват без вода на плажа. Едри, добри и красиви, те просто не знаят как да се справят с един натрапен живот. Заради това трима души от тях избраха огъня.
Те са нашите китове-самоубийци, които искат да ни покажат, че този плаж, който няма нищо общо с естествената ни среда, е чужд и убийствен.
Дано чрез техния огън можем да се върнем в там, където е нашето място и, където може и да е топло и уютно без някой да ти дава надписана сметка, за да си платиш за това удоволствие...
