Най-мразеното и прокълнато лице на българските частни финанси, човекът, често сравняван с финансов вампир, Левон Хампарцумян отново блесна в национален ефир. Говорителят от името на банкокрацията в страната злобно изсъска вчера срещу идеята частният бизнес да декларира доходите и имуществото си пред Сметната палата. Това бе окачествено от банкера като "севернокорейски работи". Идеята бизнесът да декларира доходите си бе поетично описана и като "нездраво любопитство". "Аз съм добре платен и не се срамувам от това. Подавам данъчна декларация и плащам данъци, но нека не забравяме, че има данъчна тайна“, сопна се още шефът на "Уникредит Булбанк", за когото се говореше, че взима 250 хиляди лева месечно. Сега Хампарцумян реши да влезе в някакъв режим на полуоткровеност и заяви, че заплатата му всъщност била петцифрена. Дали това е така или не обаче, никой не може да провери, защото доходите в българския бизнес са по-пазена тайна, от това коя фолкпевица при кой пластичен хирург ходи.

Думите на Хампарцумян обаче, изречени като позиция на целия бизнес, заслужават един по-детайлен анализ.

Този път ще се опитам да се абстрахирам от войнстващата арогантност в тях и откровеното презрение, а да потърся корените на тази съпротива срещу една идея, която може и да е спорна, но пък мисля, че среща огромно обществено одобрение.

Опасявам се, че господин Харпацумян генерално е сбъркал политическата си стратегия за маскиране. Нали навремето ни казваха, че в комунистическите диктатури всичко било непрозрачно, тъмно, прикрито, задкулисно. Абе направо като банковата система. Сега обаче геополитическата визия на банкера ни рисува друг образ на Северна Корея - щом искаш да знаеш всичко, значи е севернокорейско и пошло. Какво ли би трябвало да е обратното на това? Изведнъж се оказа, че стремежът по прозрачност е някаква комунистическа измишльотина, която да пречи на богатите в България да се наслаждават на парите се, без да им тръгват киселини от злобните погледи на смачканите бедняци, на които напоследък само самопазапалвания са им в главата, без да премислят преди това за стабилността на банковата система и за богатия обед на Хампарцумян.

Мисля си, че особено шефът на "Уникредит Булбанк" дължи най-вече обяснение и прозрачност на своите доходи, защото той е в особена ситуация. Като шеф на Агенцията по приватизация той движеше сделката по продажбата на Булбанк, а малко след като си би шута от изпълнителната власт, стана шеф на вече частната банка. Това е отдавна позната схема из западния свят, ама в България такива случаи не са чак толкова чести. И именно заради това, именно, за да разсее съмненията, че е купена не неговата висша експертиза, а нещо друго, Хампарцумян сам, първи би трябвало да иска да си подаде декларация за доходите и да не се опира на твърдението за "данъчна тайна".

Нездраво любопитство било?

Когато обикновен човек отиде да тегли кредит от произволна банка, тя проучва доходите му до пето коляно, праща го на медицински прегледи, после му звъни контролно по 9-10 пъти месечно. Наясно съм, че банките са от силната страна, защото дават пари и трябва да си гарантират тяхното връщане, но пък хората заслужават някакъв насрещен жест – например, да знаят колко получава шефът на банката, която им е отпуснала пари. Защото иначе комуникацията се получава твърде еднопосочна. Това е по-скоро комуникацията "полицай-арестант", отколкото отношения "партньор с партньор".

А най-красивото от всичко е, че никой не иска да намалява, взема или да бърка в парите на бизнеса. От тях се иска чисто и просто да си декларират реалните доходи и имущества, защото това е един от начините да видим реалната картина на ситуацията в България. В противен случай четенето на икономическите отчети на фирмите ще се превърне във висша мистерия, защото, ако ги отворите, ще видите, че повечето от тях (дори и наредените в класации за най-проспериращи компании) всъщност отчитат основно и само загуби. И ще е добре да се знае как шефът на фирмата Х, отчела три поредни години загуби за по 20 милиона лева, си е купил четвърто "Бентли". А да не говорим за това, че веднага изниква въпросът, откъде са се взели тези пари.

Идеята бизнесът да декларира доходите си изобщо не е севернокорейска, защото в Северна Корея биха се държали точно като Хампарцумян с крясъци и нелогични заплахи. Митологичният "бизнес" не е държава в държавата, за да може да определя живот по собствени правила.

Но като гледа тази ярост, съпротива и финансов вой, човек неволно започва да се пита - защо ли пък толкова злостно се реагира срещу тази идея?

Каква ли е причината бизнесът чак толкова да не иска да показва размера на истинските си доходи?

Защо за първи път реагират така, сякаш са принудени да слушат цял месец албуми на Веселин Маринов?

Мисля, че за да си отговорим, трябва да изясним две неща.

Първо - в България няма омраза към богатите. Това е удобна теза, десните икономически институти много обичат да я въртят, но винаги заобикалят същината й.

Второ - в България богатите са под подозрение, защото все пак живеем в една държава и знаем как станаха богати повечето от тях. Вероятно някъде в схемата има 5 процента забогатели от собствения си труд, но към повечето от останалите се знае, че извисиха социалния си статус чрез източвания на предприятия, страшни мошеничества, държейки работниците с мизерни заплати. Този бизнес в основната си част е паразитен и чалгарски и заради това най-големият му кошмар е да даде отчет за банковите си сметки. Защото точно тук може да бъде прочетена истинската история на това, което се наричаше "преход" у нас.

Може би чрез тази отказвана ни информация ще си обясним защо България е на последно място по доходи в ЕС и кой прибра лъвския пай от страната. Защото, оставете глупостите за някой друг живот - България съвсем не беше бедна страна на старта на прехода. Тя можеше и да не стане Швейцария на Балканите, но с отговорно управление и банкери, които не мислеха само за черния хайвер на масата си, можеше да заприлича поне на Холандия.

Но в в момента, в който поискаш поне веднъж, ама само веднъж бизнесът да каже истината за себе си, да поеме някаква елементарна отговорност, те засекретяват всичко и започват да се държат като настъпени девици. Защо Бил Гейтс може да дава отчет за парите си, а Левон Хампарцумян да не може?

Ето това е основният въпрос, който формулира поредната тв-изява на този всенародно мразен банкер у нас. И това съвсем не е заяждане на дребно - това е принципен въпрос, който трябва да почне да бъде поставян по-често.

Иначе банкерите ще продължат да ни обвиняват постоянно в севернокорейщина.

Макар че те са тези, които се държат високомерно като незаконно родени синове на Ким Чен Ир и гледат с поглед, осенен от идеята за някакво финансово чучхе.