В спомените си Павел Писарев описва една своя среща доста след 9 септември с легендарния софийски джебчия Димитър Левков-Пантуди. Пантуди е мистификатор, авантюрист, човек, живеещ в собствения си свят, актьор, крадец на портфейли, шоумен, изпечен интригант.
Поведението на Бойко Борисов, след разпита му в прокуратурата, удивително напомняше на този митичен софийски герой. Премиерът първо лежерно сподели, че е в прокуратурата единствено на "разговор" (а не на разпит, каквато трябва да е точната терминология). А после обобщи, че "разговорял" с тях как да се установи тази банда, която подслушвала домовете на хората.
Интересен подход към реалността.
Коя ли може да е тази банда, която подслушва премиера? Ако се придържаме към неговото учудване, родено от опита му да бъде политически мистификатор, трябва да си зададем цяла серия от въпроси.
Кои ли може да са го подслушвали?
- Конницата на хан Аспарух?
- Въоръжени с листовки фенове на БСП?
- Млади социалистки с блеснали погледи?
- Терористична група срещу строенето на магистрали?
- Тайни политически воайори?
Борисов се държи като стар софийски градски герой, защото истината не му изнася. В живота на всеки мистификатор винаги се стига до този момент — моментът, в който реалността започва да го настига и прави измислиците му несъстоятелни и глупави.
Тази банда, която подслушва, не е нито мистериозна, нито тайна. Както не са тайна бродещите из София "Крайслери" с антени. Само че Борисов трябва да спре да се прави на човек, живеещ в алтернативна реалност и поне един път в краткия си живот на политика да каже цялата истина. И да гледа в собствените си редици там, където ушите са големи, колкото е дебел закона за СРС-ата.
Пантуди до края на живота си се изживява като принц.
Дали така ще бъде и с Борисов?
