Скандалите с подслушването, с метафоричния Цветан Цветанов с дългите СРС-уши, с изтеклите записи, където премиерът, освен че пикае, търгува с влияние и командва прокурори, вече не могат да бъдат спрени по никакъв начин. Дори фабриката за лъжи на ГЕРБ не е в състояние да поправи в движение колата, която се е запътила по нанадолнището и е на път трагично да излети в пропастта. ГЕРБ вече приличат на совалката "Чалинджър" - те литнаха към датата на изборите, но още на старта от тях започнаха да падат парчета и жизненоважни части, да тече гориво и сега големият въпрос е кога точно ще гръмнат трагично, медийно, зрелищно и ефектно. Дали ще успеят да изкарат до изборите? Или пък ще се самовзривят преди тях? Това са двата въпроса, които трябва да тормозят тайните стратези на ГЕРБ, понеже още сега е ясно, че партията на Бойко Борисов няма да успее да упрявлява, дори и да излезе първа в резултата. Защото няма как да оправиш совалката насред път, а само трагично да гледаш летящите парчета и да броиш наум секундите до взрива.
Междувременно обаче ГЕРБ са избрали изключително странна тактика за своя вътрешна защита, политически и душевен упокой. Тези дни се излъгах да гледам пряко предаване на митинг на тази партия от Добрич, организиран в добрите стари традиции на чалга-концерт, но с политически послания.
Първи думата взе вечното конферансие на Бойко Борисов Цветан Цветанов. Господарят на полицейската интрига се ожали, че кампанията протекла под знака на скандалите, а не дебатите по политики и приоритети. Това, разбира се, звучи като халюцинация от човека, който под път и над път обвиняваше опозицията, че слугува на организираната престъпност. Цветанов, авторът на акции с имена като "Наглите", "Килърите", "Дупетата" и други, който винаги по милиционерски съскаше среще всеки осмелил се да не харесва ГЕРБ, сега вече търси някаква форма на диалог. Интересно защо стана диалогичен едва в момента, в който се намира на два сантиметра от затвора? Как пък точно сега поиска дебати за политики, когато ГЕРБ предлгат единствено "същото", но вече със социална патетика и повече лъжи за високи доходи?
Цветанов се сети за смисъла на политиката едва в момента, в който е почти сигурно, че ще е първия министър, който ще търка наровете в панделата, докато е оглеждан жадно от съкилийниците си.
И вероятно за първи път в своята политическа история ГЕРБ излъчват слабост и жалостиво пискане. Заради това в речника им се е появила една мъченическа патетика, изразяваща се в жалването "всички са срещу нас". Но това, както винаги, изобщо не е основния проблем. Основният проблем, който би трябвало да тормози ГЕРБ, е как направиха така, че да обединят срещу себе си несъвместими иначе партии. И обяснението "ние засегнахме интересите им" може да работи единствено пред държавни чиновници, назначени от Бойко Борисов. ГЕРБ просто унищожиха държавата и по този начин заличиха разликите между останалите партии, които сега разбират, че преди политиката да започне отново, държавата трябва да бъде построена от нищото.
А след Цветанов, на трибуната се появи Бойко Борисов. С вид на обидена хетеросексуална рокзвезда, снимана от папараци с транссексуална проститутка. Борисов този път се държа съвсем далече от темата за подслушването. В речта си изсипа безобразно количество цифри, но без да се напъва много, защото е наясно, че характерът на публиката на ГЕРБ е такъв, че те могат да запомнят най-много номера на сутиена на Ивана и всякакви данни вън от това се възприемат като враждебни за миниатюрните им мозъци.
След това, с блеснал поглед като на апокалиптичен пророк, Борисов се впусна в мащабни опозиционни анализи на европейското положение. Припомни на скучаещата публика, че във Франция онзи ден имало демонстрация от 100 хиляди души, които не искали да бъдат управлявани от социалисти. "Кога при нас е било така, а?", попита гръмотевично той публиката.
Точно тук нормалното съзнание занемява и замлъква. Подобен въпрос е апотеоз на умишлената амнезия. Сякаш българските бунтове отпреди три месеца вече изобщо не съществуват в съзнанието на Борисов. Сякаш е забравил факта, че огромна гневна вълна от 100 хиляди души помете неговото управление като цунами и разкри, че основите на герберската държава са тотална власт на монополите и корупция без граници.
Борисов се изяви като страстен анализатор на Франция, ама българската тема му избяга зловещо. Защото в България протестите свалиха именно него. У нас беше така само преди три месеца.
Но началникът на ГЕРБ е майстор на наглостта. Смразяващо впечатление прави и фактът, че партията на Борисов се държи като опозиция. Те се оплакват, недоволстват, хленчат, истерясват, подсмърчат.
Опитът да се отречеш от самия себе си завинаги ще остане като безсмъртно определение на "политическа шизофрения". Но, ако ГЕРБ успеят с тази тактика, то тогава колективно трябва да настояваме шизофренията да бъде отписана от учебниците по психиатрия и да бъде вписана като метод в учебниците по политология за идиоти.
Точно такава политология развива днес Борисов. Това е странна наука, която почива на абсолютната измислица като инструмент за влияние върху мозъците на чалга-тълпите. Борисов се изживява като раздавач на автографи, а не като партиен лидер, върху когото лежи отговорността да0 измъкне България от блатото. Това е чалга-политология, която смята, че хленченето е основен начин за предизвикване на състрадание от страна на електората.
Това, което пропускат обаче е, че сърцата на електората са смразени от годишно замразяване на доходите. ГЕРБ днес приличат на доктор Менгеле, който се опитва да се изкара жертва на хората, които е убил. Заради това шизофренията е вредно състояние на политиката. Тя просто размива очертанията на действителността и кара престъпниците да се изживяват като светци. Кара пометените от народното недоволство да се чувстват недосегаеми за него отново.
Това е някаква тактика на щрауса. Само че ГЕРБ пропускат едно нещо. Тактиката на щрауса не работи, когато се опиташ да я приложиш на магистрала. В асфалт не можеш да си вкараш главата, а най-много да си разбиеш черепа.
И това също трябва да бъде записано в учебника по политология за идиоти, който ГЕРБ пишат с всяко тяхно участие из телевизионните студиа.
Ето как партията на Борисов сама превърна усмирителната риза в своя политическа емблема. Те отчаяно се нуждаят от нея, за да кротнат и да спрат да пълнят пространството с глупости.
А по-добра усмирителна риза от затвора няма, нали?
