Преди два дни ме потърсиха от сайта "Дартснюз", за да си кажа мнението за прословутия клип за дуела между Станишев и Първанов . В началото се зачудих дали да споделям какво точно мисля, защото напоследък всичките ми теории са радикални като латиноамериканска социална революция, но пък после реших, че никой не може да ми попречи да си кажа думата. И така интервюто с мен излезе. Тук го пускам в пълния му вид, защото се бях олял докато отговарях и се наложи да бъде посъкратено, за да се вмести в стандартите на сайта.
- Г-н Симов, хареса ли ви дуелът Станишев - Първанов, който бе представен под формата на карикатурен клип?
- Хареса ми и то много. В клипа има свежарска ирония, което го прави интересен, а и достъпен за широката публика, дори и за тази, която не се интересува много от процесите в БСП. Мисля, че такива клипове вършат работа и ще стават все повече част от политиката, защото българската политика в момента е като дзен-учения. Повечето участници в нея говорят с фрази, които нищо не означават, карат се за запетайки в някакви закони, водят дълги дебати на език, който сякаш е бил създаден на Меркурий, а не на земята. Политическите процеси отчаяно се нуждаят, ако не от опростяване, то поне от разбираемост, защото иначе държавата ще заприлича на лудница, която е вдигнала бунт. Това важи с двойна сила и за БСП. В много моменти лидерското състезание между Станишев и Първанов прилича на средновековен теологичен дебат. Човек усеща, че спорят, но не е ясно защо пък този спор да е толкова важен. Ще дам и пример. Първанов обвинява Станишев, че свил много потенциала на БСП. Станишев контраатакува, че Първанов дължи отговори на много въпроси и най-вече за отношението към ГЕРБ. Този спор би бил окей, ако го водеха хора, които тепърва влизат в политиката и не са били наоколо в последните 10 години, но и двамата претенденти за лидерското място в БСП са част от пейзажа отдавна и това, разбира се, прави спорът им да звучи като кавга на две деца за това кое да си играе повече с камиончето на пясъчника.
Мисля, че това е било причината да се появи този клип с неговата ирония. Все пак да покаже в ироничен дух онова, което иначе изглежда абсолютно неразбираемо. И въпреки явните симпатии към Станишев във видеото, смятам, че то е полезно и за Първанов, защото в крайна сметка никой не може да изгуби от малко смях, а и никоя сериозна политика не би трябвало да пропуска възможността да чуе готин виц.
- Вие сте един от десетките хора, които го разпространиха във Фейсбук. Надявахте ли се той да достигне до Първанов и Станишев, както и се случи по-късно?
- Надявах се и то много. Време е да се научим да подлагаме политиците на един основен тест – дали имат чувство за хумор. Мисля, че съвременната политика не може да бъде осъществявана без него. Един модерен човек трябва да знае как да се самоиронизира, защото, ако не знае, за него политиката ще бъде постоянен ад. Исках да видя реакциите на Станишев и Първанов след като гледат този клип. На тяхно място аз бих продължил сюжета, бих го доразказал, доразвил, но изборът на реакция си е техен. Аз лично съм доволен, че клипът стигна до тях. Това показва, че гражданското видеотворчество вече е реална политическа сила, а именно този процес тепърва ще става все по-интересен.
- Кой е архарът - Първанов или Станишев?
- Доколкото схванах от посланието на клипа идеологическата битка в него е не за това кой е архарът, а точно обратното – кой не е архар. С други думи, очевидно архарът вече е отписан като вид и битката сега е за рогата на бедното добиче.
Между другото, посланието на клипа: „Я не архар, дорогой” е добре премислено. Архарът е една от политическите митологии през последните години. Защо го наричам митология? Защото и досега никой не може да каже дали случката е истинска или просто не е някаква измислица. Българската журналистика става страшно непрофесионална, когато изведнъж се заговори на тази тема. Всички дебатират оттук, но нито една медия не прати човек на място поне да се опита да установи дали този митичен лов на Георги Първанов за архари се е състоял наистина. Мисля, че това се прави нарочно. Не, че има конспирация, просто медиите се чувстват по-комфортно на територията на митологията, а не на реалността. В този смисъл политиците също са жертва на митологията. А пък това означава, че всички политици у нас са архари, включително и Станишев и Първанов.
- Твоята прогноза - кой кого ще гръмне на майския конгрес на БСП?
- Ако някой твърди, че може още отсега да познае резултата на конгреса на БСП, той или е незаконен внук на Ванга, или е употребил неправилни препарати, за да се излекува от пролетния грип. Според мен шансовете са повече на страната на Сергей Станишев. В последните три години Станишев инкасира загуба след загуба – драматичен провал на парламентарните избори през 2009 година, загуба на президентските избори и доста сериозен шамар на местния вот. Това отдавна е отслабило и ерозирало неговото политическо влияние. От друга страна обаче Станишев има силен европейски блясък като лидер и това му помогна да стане президент на Партията на европейските социалисти. Във всяка друга държава тази победа моментално щеше да реши състезанието, но за България Европа е понятие далечно като къщата на Памела Андерсън на хавайския бряг. Но все пак мисля, че Станишев натрупа сериозен актив с дейността си като лидер на ПЕС и си мисля, че настроенията са в негова полза.
Нека обаче да не подценяваме Георги Първанов. В медиите сега обикновено се пише иронично за него, което е голяма грешка. Аз искам да припомня някои от най-силните качества на бившия президент. Първо – той е неизтощим. Убеден съм, че преди да обиколи всички структури на БСП в страната, той просто няма да спре. Второ – Първанов има хъс за организационна работа. Трето – той е човек със стратегия, визия и цел. И четвърто – двата му мандата са уникален политически актив, сравним с банковите сметки на Бил Гейтс, защото в абсолютно хаотичния свят на българската политика, Първанов винаги е намирал начин да символизира стабилността, дори и това понякога леко да дразни.
- Има теория, че филмчето е направено от кръг, близък до Сергей Станишев. Знаете ли чие творчество е той?
- Възможно е клипът да направен от фенове на Станишев. Нямам представа кои са неговите автори. Но, ако един ден решат да си признаят – бих отишъл да ги поздравя.
- Според вас какво е искал да каже авторът на клипа, обличайки Станишев и Първанов като руски дворяни?
- Според мен едва ли е искал да каже нещо специално. Някакси не мога да си представя авторите или авторът на този клип като хора, които си казват: “Дааа, сега ще облечем Станишев и Първанов като руски дворяни, за да демонстрираме, че те искат да строят АЕЦ „Белене” и са фенове на „Южен поток”. Ако е имало умисъл в идеята за руското дворянство, тя е била по-скоро в романтичния смисъл – времената на Пушкин са били именно времената, когато хората са били склонни буквално да умрат за своите идеи.
- Станишев каза, че имало обидени социалисти заради това, че не са участвали като основни фигури в клипчето. Ще има ли обаче отстреляни след конгреса на червените напролет сред основните фигури, включени във филмчето - Румен Овчаров, Румен Петков, Корнелия Нинова, Антон Кутев, Михаил Миков?
- В БСП в момента е време разделно. Най-вероятно ще има отстреляни, въпреки, че в БСП „отстрелян” обикновено означава „стой си депутат и си трай”. Със сигурност ще има промени, но не се наемам да кажа коя от тези фигури ще бъде сред улучените от куршумите.
Надявам се да ми позволите да помрънкам малко по тази тема. Най-големият проблем на БСП, както го виждам в момента е, че всички чакат лидерската битка да мине преди да се заявят на коя страна са. Това е порочно и неправилно. Заради това от изброените от вас имена не мога да не отлича Антон Кутев и Румен Петков. Независимо от всички критики, които човек може да има към тях двамата, все пак чувствам респект от това, че не се изплашиха да заемат позиция и ясно да я обяват. Може да са всякакви, но поне показаха накъде ги влече сърцето – единият към Станишев, другият към Първанов, което е мъжество, каквото и да означава това. Въпросът е защо останалите мълчат? Май всички твърде много се страхуват да не бъдат отстреляни.
- Вие сте запален млад социалист. На чия страна сте, тъй като всички в БСП са поставени в ситуация да избират между Станишев и Първанов?
- Фактът, че трябва да избирам само между Станишев и Първанов предизвиква политическа клаустрофобия в мен. Това е като ритуално харакири за идейния живот в една формация. Между какво и какво ми предлагат да избирам? Дали някой може да посочи какви точно са разликите между Станишев и Първанов? Дали някой може да ми обясни защо изведнъж влязоха така остро в конфликт, вън от факта, че лидерското място е само едно?
Изборът в БСП е безкрайно по-голям от Станишев или Първанов. Всъщност затварянето на дискусията в тези две имена е капан, защото не позволява по-широк дебат за бъдещето на левицата. Моето мнение е, че този конгрес не бива да избира лидер, а трябва да отвори процедура за пряк избор на председател на партията. Знаете ли, наскоро чух един от членовете на Изпълнителното бюро на БСП Бойко Великов да казва, че всички говорели само за позитивните страни на прекия избор, но никой не коментирал отрицателните. А отрицателните според него били, че прекият избор давал твърде много власт на лидера, поставял го над всички останали органи на партията, а това противоречало на организационния характер на БСП. Но нали точно това е идеята на прекия избор! Да може лидерът да има реална енергия, а да не бъде само сухар на свободна практика.
Така че аз съм от хората, които отказват да избират в диапазона Станишев – Първанов. Това е позиция на инат. Няма да оставя да ми налагат такъв избор, защото той не изчерпва БСП. Поне не изчепрва мен в никакъв случай. Дори и да съм единствен в БСП, който мисли така, това означава, че изборът само между Първанов и Станишев просто не е пълен. В една своя статия го сравних с това да избираш кое чудовище искаш – Годзила или Биоланте. Сравнението ми нарочно беше крайно, защото съм ядосан.
- Очевидно е, че и Първанов, и Станишев имат какво повече да губят, отколкото да спечелят от битката помежду си. Има ли обаче трети, който печели от техния двубой?
- Искаше ми се да кажа, че има трети, който печели от такъв двубой и това е цялата БСП. Но не е така. Просто двубоят между Първанов и Станишев протича наистина като видеодуел, по-скоро на нарцистична, отколкото на политическа плоскост и това превръща БСП в снимачна площадка на безкрайна сапунка. С приятели понякога се шегуваме, че ако това стане трайна тенденция в БСП, следващият път вместо Станишев и Първанов, можем да вземем две плеймейтки, които да накараме да спорят за лидерското място в партията. Техният двубой би бил по-поносим за гледане, особено като отчетем факта, че плеймейтките обичат да се разхождат без дрехи. Което не означава, че сравнявам Станишев и Първанов с фотомодели, просто те не знаят или не могат да концентрират дебатите си около градивни неща.
Така че аз не изключвам вариант да се появи някой трети, който да обере вота на ядосаните. Как е неговото име и кой е той наистина, не се наемам да прогнозирам. Навремето в едно свое стихотворение Веселин Ханчев казваше, че в любовта третият винаги е сам. В политиката обаче, и това е правило от много години обществен живот, третият не само не е сам, а обикновено успява да се уреди с всички екстри. Така че Станишев и Първанов трябва да се оглеждат добре. Да не би дуелът изведнъж да се окаже тяхната последна възможност да привлекат внимание.
Интервюто взе Нина Александрова
