Трагедията в мини "Ораново" остана малко встрани от медийното внимание. Трудно е да се пребориш за малко минутки в повече, когато те конкурират протести на младите и красивите, пък и медиите са така революционно настроение, че не искат да знаят и за друга тема. Дори новината за психопатската гладна стачка на Едвин Сугарев бе по-напред в новините от смъртта на двама обикновени работника.

Виж, във Фейсбук е друго. Там започна една от малкото смислени дискусии в последно време за това каква е причината за тази толкова трагична смърт, която е можела да бъде предотвратена, ако собственикът на мините поне веднъж бе инвестирал пари за безопасност. Журналистът Петър Волгин беше просто безкомпромисен в оценката си: "Това, което се е случвало, случи се вчера и ще продължи да се случва на места като "Ораново", не е трагичен инцидент, нещастно стечение на обстоятелствата. Това е същият онзи капитализъм, превъзнасян толкова години от либертарианци, неолиберали, радикални капиталисти и всякакви други "пазарници"."

Срещу него се изсипа яростен десен вой. Всъщност това е отличителната черта на либертарианеца - той, със страстта на сектант, пил отвара от халюциногенни гъби, никога не иска да признае, че неговата "пазарна утопия" не издържа торнадото на реалността. "Да, във Венецуела и Северна Корея в мините никога няма срутвания", би отговорил цинично някой.

Това всъщност е опасността да говориш със сектант. Вие просто сте в различни реалности. Те са като зубъри с дисциплиниран мозък, който никога не се отказва да говори по учебник, дори и когато реалността го размазва.

Тук изобщо не става дума за случаен инцидент. Смъртта на тези двама миньори е пряк резултат от идеята, че държавата няма да се меси в частния бизнес, а частният бизнес винаги е прав.

Ето го резултатът. Приватизирани мини. Самозабравен и алчен собственик. Източване. Нито лев инвестиция. Резултатът е налице - две убийства. И не са само те. Вече е време да почнем да пишем "Черна книга на дясното икономическо мислене", в която да опишем всички негови жертви до една. 23 години капитализъм вече са взели повече жертви, отколкото лагера "Белене".

Трагедията, а и ситуацията в страната, накара дори министъра на икономиката Драгомир Стойнев да изрече нещо смислено: "В този див капитализъм, в който живеем, за съжаление, много хора мислят първо за парите, а после за хората".

Имам само една малка поправка към тези думи. Това не е див капитализъм. Това е абсолютно естествен капитализъм. Капитализъм натюр.

Капитализмът, в неговия европейски вариант, е продукт на огромна политическа еволюция жестоки регулации. Социалната държава не възниква като естествено продължение на капитализма, тя е негова аномалия, опит да се укроти убийствената сила на едно мислене, което поставя пазара преди хората.

Прочетох някъде да се казва, че собственикът Красимир Михайлов гравитирал около БСП. Не знам дали това е вярно или не, но няма абсолютно никакво значение. Защото тук говорим за това, че догмата на дясното мислене е станала толкова безалтернативна, че се споделя от абсолютно всички политически субекти. Пазарът е свещен, частният собственик е божество. Е, видяхме ги тези божества - подобни на Моллох, те вече стъпват върху човешки трупове, защото безогледната алчност, въздигната в култ, ни доведе дотук. Дотук ни доведе токсичната идея, че държавата няма място в икономиката, че регулации не са необходими, че "рационалният интерес" на бизнесмена е нещо с божествен статут.

Ето това е озъбеното лице на истинската олигархия. Тя се създава върху основата, че е недосегаема, непроверяема, високомерна и алчна.

И нейни жертви основно стават не тези, които сега викат по площадите, а тези, които нямат никаква друга алтернатива, освен да превиват гръб за смешни пари, обикновени хора, забравени от държава и справедливост.

Заради това обикновеното изразяване на солидарност с миньорите е хубав и топъл жест. Но истинската помощ може да дойде само тогава, когато посочим проблема ясно. Проблемът на България е безконтролния бизнес, абсолютно отслабените институции, липсата на каквато й да е държава. И това не е продукт единствено и само на олигархичните интереси. Това е продукт на дясното икономическо мислене, което възприема това за нормално.

В началото на 24-та година от своя преход България е една страна, която е превърната в гробище за десни идеи. Всички токсични експерименти в държавността и икономиката бяха проведени с прецизността на фанатичен масов убиец. Когато дадеш икономиката в частни ръце и отслабиш максимално държавата - вече си имаш рецепта за катастрофа. И жертви стават най-невинните, тези, които не са заслужили с нищо съдбата да работят в една олигархизирана, надменна и отсъстваща държава.

А най-голямата перверзия от всичко е, че тинк-танковете, които сега протестират и се правят на протестно разгневени, са основните фабрики за тази идеология. Тези десни тумори върху менталното състояние на нацията с години проповядваха слабата държава и надмощието на частния интерес. Тези идеи вече са платени с повече кръв, отколкото е нормално.

Заради това всеки истински протест срещу състоянието на държавата трябва да мине през радикална икономическа ревизия на целия преход. Политическият морал е нещо ценно, но той ще бъде абсолютно неосъществим, докато собствеността е в ръцете на хора, за които парите са по-важни от живота на работниците.

До това състояние обаче води мисленето, че пазарът определя всичко, а частният икономически интерес е по-ценен от държавния. И за това състояние са виновни вкупом всички.

Но най-много тези, които с години слушаха как им проповядват икономическата идеология на масовото социално убийство, ама я възприемаха като нещо нормално. Дори сега виждаме ефекта от това. Едвин Сугарев с нарцистичните си пози бе по-напред в новините от изгубения завинаги живот на двама миньори.

Черната книга се очертава да стане твърде дебела.