Нали си спомняте, че в началото на 2009 година един чешки творец, много мощен авангардист, майстор на черната ирония, на име Давид Черни скандализира цяла България. В инсталацията си "Ентропа", която бе направена по случай началото на Чешкото председателство, той много сатирично и брутално изобрази страните от целия Европейски съюз.

Парадоксално, но най-остро реагира България, която бе представена като тоалетна и то от старите, клякащите, макар и чиста. Вълна от остро недоволство се надигна из медиите, форумите, общественото пространство. Черни бе заклеймяван като бездарен хулиган, като абсолютен нихилист, като човек, не осъзнал мащаба на 1300 години история, които е свел до един обикновен кенеф.

Вълната от възмущение премина в политиката и шефовете на Европарламента се принудиха да сложат черно покривало върху България в тази инсталация, за да не дразнят малкия, но достатъчно шумен народ. Въпреки че, ако прегледате останалите попадения на Черни, ще видите, че той е бил направо благосклонен към България.

Например, Великобритания не бе изобразена изобщо, все едно е държава, която напълно отсъства от Европа, Италия бе представена като сбирщина от мастурбиращи с топки футболисти, а Швеция като страна, сглобена изцяло от мебели "Икеа". Авангардистът не бе пощадил нито една страна от ЕС, но единствено България вдигна вой до небето и вероятно е изпълнила точно това, което е очаквал и за което се е надавял самият Черни.

По-късно някакви кадри на ВМРО щяха да окупират музеи в Пловдив, когато се чу, че чехът може да дойде на посещение у нас, а тогавашният кмет на града Славчо Атанасов бе обявил, че няма да пусне Черни да влезе в нито една обществена сграда.

Четири години по-късно вече трябва да признаем, че изкуството тържествува над политиката. Със своите собствени иронични сетива Черни сякаш е усетил, че тоалетните ще станат тема номер едно в българската политика, както се случи след драмата с последните подслушани разговори на Бойко Борисов. В един от тях се чува (въпреки че това май не е експремиера, а Мирослав Найденов) как първото политическо тяло на ГЕРБ се облекчава в тоалетната. Този клозетен момент стана жестока метафора за състоянието на политическия живот у нас.

Полицейщина, тоалетни и СРС-та.

Това звучи като нещо, което сякаш Давид Черни е схванал с погледа си на страничен наблюдател и е пренесъл в своята инсталация. Оказа се, че един чешки авангардист може да бъде черен проририцател за тоалетно-полицейското състояние на държавата у нас.

ГЕРБ и основно Бойко Борисов наистина превърнаха България в тоалетна. Това е техния стил. Техният език прилича на надпис в тоалетна. Заради това вероятно експремиерът, тоест пикаещият, бе така уязвен, че са го записали в естествената му среда. Значи на него не му направи впечатление, че са го хванали как командва прокуратурата, как подучва неназовани хора да лъжат за проверката за подслушването, а го боли, защото са го уловили в неговото традиционно местообитание. Говорим и за физическо и за ментално местообитание.

Това е клекалото за нечистотии, в което се превърна страната само за 3,5 години, когато майсторите на отделителните функции поеха властта. А Черни - да живее изкуството - хвана това преди всички нас. Той се опита да ни предупреди, но за съжаление изкуството става силно едва тогава, когато бъде разбрано.

Когато на хоризонта се появи тази метафора за тоалетната ("С най-голямо удоволствие ще разбера кой идва в дома ми да разбере големите ми и малки нужди", каза донът на Клана) се сетих, че описанията на ГЕРБ не за първи път се въртят около частите, които оставят незащитени в санитарните възли.

През 2010 година, когато протестите все още не витаеха във въздуха, а полицейщината на ГЕРБ все още приличаше на аматьорско кино, Бойко Борисов се изказа за своя вицепремиер Цветан Цветанов по следния начин: "Да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш".

Тази фиксация около тези задни части още тогава трябваше да ни подскаже, че всъщност Черни е бил прав в своето културно видение за малката балканска страна, която така силно се обиди на неговия творчески поглед. Трябва ли да се учудваме, че от голото дупе стигнахме до кенефа, като център на разбирането на мутрите за политика?

И нека после да не се чудим защо държавата е изчезнала като фискалния резерв. Институциите бяха заместени от тоалетната, управлението от едно банално пикаене, Бойко Борисов може да се гневи, че е бил записан, но това е естествена част от една държава, превърната в тоалетна на неосъществени амбиции и мощен генератор на корупция. Пикаещият експремиер е символично натоварена фигура. Тя функционира не като обект на исторически интерес, като малкия Пикльо в центъра на Брюксел, а като системен диктатор, който е свикнал да разглежда политиката именно от клозетния ъгъл, от жълтата интрига, от псувнята и обидите, превърнати в основен начин за изразяване.

Къде тогава е сбъркал навремето Черни за нас? Сбъркал е единствено заради това, че неговата идилична представа за България като кенеф беше чиста и стерилна, а тук, записите го показват, атмосферата е зловонна и спарена.

Експремиерът пикае и командва от едно и също място.

В една черна комедия "Идиокрация" имаше следната сцена. Главният герой, абсолютно средностатистически човек, е замразен и събуден след 50 години в бъдещето. Тогава се оказва, че той е най-умния човек на планетата. А американската сатира е безпощадна към страната си - обикновените американци се радват на нова придобивка - кресло с вградена тоалетна в него, за да не изтърват любимите си тв-програми. Очевидно това ще е идеалният инструмент за управление на Бойко Борисов - така ще съчетава двете си страсти - тоалетните и сутрешните блокове в един неразрушим бъркоч.

Черни беше безпощаден сатирик и намери начин да се надсмее над комплексите на всяка държава. Само че в нашата тоалетна положението вече не е за смях, а направо го избива на хлипове. Защото в момента, в който се опиташ да подадеш глава навън от тази тоалетна, в момента, в който се опиташ да намериш нормален въздух, друг свят, друга държава дори, все се намира някой платен агитатор, който да те убеди, че тоалетната е най-нормалното нещо на този свят, а пикаещ, експремиерът всъщност доказва силата на своя магистрален дух.

Черни просто ни омагьоса. Той си отмъсти от дистанцията на времето.

Заради това вероятно трябва да приемаме символно и черното покривало, с което България бе скрита от картата на Европа в тази инсталация.

Така направиха и с нас тези, които ни превърнаха в обикновена тоалетна. Опитаха се завинаги да ни скрият от нормалния свят, от идеята, че е възможно друго, нормално управление.

Но това вече си е наша собствена трагедия. И заради това всеки, който твърди, че не намирал за какво да гласува, всъщност избира тоалетната. Избира СРС-ата на пикливите. Избира полицейщината и кенефа.

Тъжно, но факт.

Не се сърдете на мен, че го казвам.

Сърдете се на Черни. Той ви го каза много преди мен.