Обикновена фенка на ГЕРБ (това е все по-трудно откриваема порода) тези дни поръча на Цветан Цветанов в Кресна партията им да продължи борбата с политическите групировки. Нещо повече, анонимната дама препоръчала на всички събрани на срещата с бившия министър да не се поддават на предизборните провокации на опонентите.
Това изявление е прекрасна метафора на нивото на българското политическо мислене. Идеите на опонента се приемат не като база за дискусия, а като изострена политическа провокация. Изборите се възприемат не като състезание на идеи, а като война с друга политическа групировка. След 23 дни години драматична бедност резултът е налице - пълен разпад на политическото мислене.
Когато хората са бедни, демокрацията просто престава да бъде ценност за тях. И това е големият проблем в България днес - бедността разруши дори самата идея за демокрация.
Процесът не е само български. Наскоро социологическо проучване в Гърция показа, че поне 30 процента от гърците тъгуват за времената на хунтата, защото се свързват със социална сигурност, въпреки диктатурата. Това мнение е консенсусно, защото го споделят, както привърженици на "Нова демокрация", така и част от симпатизантите на радикалната левица "Сириза".
Това е причината бедността да е най-страшното явление от всички. Бедните хора престават да мислят политически, а се радикализират по най-различни социални въпроси. Бедността вади демоните на бял свят и нанася най-големите поражения върху обществата. И когато едно общество си позволява 23 години да стои най-бедно в целия Европейски съюз, последствията от това са неизбежни - радикална поляризация на хората, нагнетена хейтърска атмосфера, противникът, който се разглежда като групировка и идеи, се разглежда като терористична провокация.
Ето защо това вече не демокрация.
Това е постоянна истерия.
Това е фалит на общественото мислене.
Това е признак, че живеем в диктатурата на бедността.
И заради това Цветанов трябваше да се стресне от думите на дамата от Кресна.
Понеже за бедността той също носи вина.
И той е от върволицата Господари на бедността, които докараха хората дотук.
